Ad Config - Website header

 

Article_top

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт описа някога Словакия като „черната дупка на Европа“. Годината бе 1997-а. Синът на тогавашния президент Михал Ковач бе отвлечен, а ключов свидетел по случя – полицаят Роберт Ремиаш, бе убит. Макар случаят така и да не бе разрешен, всичко сочеше към участие на словашките тайни служби.

Спомних си за изказването на Олбрайт, когато се срещнах с нея в Бюксел само две седмици след убийството на младия словашки разследващ журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова.

Имиджът на Словакия бе разклатен на 26 февруари – деня, в който Куциак и Кушнирова бяха убити. След 20 години модернизиране, икономическо сливане със Западна Европа и увеличаваща се социална интеграция Словакия отново се върна към мрака.

В отговор на трагедията словашките граждани излязоха на улиците на най-големите мирни демонстрации след Кадифената революция през 1989 г. Хиляди хора протестираха в цяла Словакия миналата седмица, както и в големите градове по целия свят, като обединиха словашката диаспора.

Всяко правителство е изправено пред изкушения, включително в даването на приоритет на бизнеса пред обществения интерес. Някои отиват твърде далече в укриването на незаконните си връзки, но когато те излязат наяве, се опитват да поправят грешките си. Другаде лоялността към олигарсите е толкова вкренена, че свежда до невъзможност всякакви опити за коригиране на ситуацията. В тази атмосфера на безнаказаност журналистите, които се опитват да разкрият тези връзки, биват осмивани и тероризирани. Връзките между партията СМЕР на премиера Роберт Фицо и олигарсите в страната са добре известни на всички още от създаването на партията. След като публикациите в медиите зачестиха, арогантността на Фицо и агресивността към журналистите също се засилиха. Неприязънта му към независимата преса се видяха най-добре, когато той нарече словашките журналисти „мръсни словашки проститутки, идиоти и змии“. Бездействието на полицията, прокурорите и съдебната система пред лицето на скандалите с корупцията и статиите на разследващите журналисти накараха мнозина в страната да стигнат до заключението, че словашкото правосъдие е изгубило своята независимост.

В тази неясна и бурна ситуация оставката на вътрешния министър Роберт Калиняк и тази и на Фицо няма да удовлетворят желанието на обществото да получи отговорите. Словашкото общество ска правителството да понесе политическа отговорност за състоянието на страната. Козметични промени няма да удовлетворят желанието а справедливост, а само ще подклаждат нова обществена съпротива.

МОСТ-ХИД – най-малкият коалиционен партньор на СМЕР, в началото прие резолюция, в която поиска предсрочни избори, като обеща да напусне правителството, ако това не се случи. След това обаче партията се поддаде на натиска и на двата си коалиционни партньора, когато те се разбраха за правителствени рокади. Неочакваният обратен завой на МОСТ-ХИД бе приет като предателство, тъй като новият премиер няма да бъде нищо друго освен протеже на Фицо. 

Не може да се предскаже какво ще се случи в близките дни. Но едно нещо е ясно – Словакия има шанса да излезе от кризата по-силна.

Това ще стане само с придържане към демократичните ценности и ясно и безусловно отхвърляне на афиотските методи, чрез които обединените граждани на Словакия могат да преминат през демократичните проверки и спирачки. Само тогава Словакия ще стане зряла демокрация и никога повече няма да живее под тези мрачни облаци.

----------

* Авторът е премиер на Словакия в периода 1998-2006 г. В момента е президент на Центъра за европейски проучвания „Вилфрид Мартенс“. Статията му е публикувана в „Политико“.

 

Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт описа някога Словакия като „черната дупка на Европа“. Годината бе 1997-а. Синът на тогавашния президент Михал Ковач бе отвлечен, а ключов свидетел по случя – полицаят Роберт Ремиаш, бе убит. Макар случаят така и да не бе разрешен, всичко сочеше към участие на словашките тайни служби.

Спомних си за изказването на Олбрайт, когато се срещнах с нея в Бюксел само две седмици след убийството на младия словашки разследващ журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова.

Имиджът на Словакия бе разклатен на 26 февруари – деня, в който Куциак и Кушнирова бяха убити. След 20 години модернизиране, икономическо сливане със Западна Европа и увеличаваща се социална интеграция Словакия отново се върна към мрака.

В отговор на трагедията словашките граждани излязоха на улиците на най-големите мирни демонстрации след Кадифената революция през 1989 г. Хиляди хора протестираха в цяла Словакия миналата седмица, както и в големите градове по целия свят, като обединиха словашката диаспора.

Всяко правителство е изправено пред изкушения, включително в даването на приоритет на бизнеса пред обществения интерес. Някои отиват твърде далече в укриването на незаконните си връзки, но когато те излязат наяве, се опитват да поправят грешките си. Другаде лоялността към олигарсите е толкова вкренена, че свежда до невъзможност всякакви опити за коригиране на ситуацията. В тази атмосфера на безнаказаност журналистите, които се опитват да разкрият тези връзки, биват осмивани и тероризирани. Връзките между партията СМЕР на премиера Роберт Фицо и олигарсите в страната са добре известни на всички още от създаването на партията. След като публикациите в медиите зачестиха, арогантността на Фицо и агресивността към журналистите също се засилиха. Неприязънта му към независимата преса се видяха най-добре, когато той нарече словашките журналисти „мръсни словашки проститутки, идиоти и змии“. Бездействието на полицията, прокурорите и съдебната система пред лицето на скандалите с корупцията и статиите на разследващите журналисти накараха мнозина в страната да стигнат до заключението, че словашкото правосъдие е изгубило своята независимост.

В тази неясна и бурна ситуация оставката на вътрешния министър Роберт Калиняк и тази и на Фицо няма да удовлетворят желанието на обществото да получи отговорите. Словашкото общество ска правителството да понесе политическа отговорност за състоянието на страната. Козметични промени няма да удовлетворят желанието а справедливост, а само ще подклаждат нова обществена съпротива.

МОСТ-ХИД – най-малкият коалиционен партньор на СМЕР, в началото прие резолюция, в която поиска предсрочни избори, като обеща да напусне правителството, ако това не се случи. След това обаче партията се поддаде на натиска и на двата си коалиционни партньора, когато те се разбраха за правителствени рокади. Неочакваният обратен завой на МОСТ-ХИД бе приет като предателство, тъй като новият премиер няма да бъде нищо друго освен протеже на Фицо. 

Не може да се предскаже какво ще се случи в близките дни. Но едно нещо е ясно – Словакия има шанса да излезе от кризата по-силна.

Това ще стане само с придържане към демократичните ценности и ясно и безусловно отхвърляне на афиотските методи, чрез които обединените граждани на Словакия могат да преминат през демократичните проверки и спирачки. Само тогава Словакия ще стане зряла демокрация и никога повече няма да живее под тези мрачни облаци.

----------

* Авторът е премиер на Словакия в периода 1998-2006 г. В момента е президент на Центъра за европейски проучвания „Вилфрид Мартенс“. Статията му е публикувана в „Политико“.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета