В края на този злополучен парламентарен мандат основните ни партии за пореден път обезсърчиха обществото, относно бъдещето, което очаква държавата ни. Всеки що-годе разумен човек, независимо от полическите си симпатии, няма как да не бъде разочарован от случващото се и скептично настроен за това, което предстои.

Първата политическа сила у нас е ГЕРБ. С последната си изява лидерът на тази партия Бойко Борисов за пореден път доказа, че думи като принципи, послания, последователност за него нищо не значат. Единственото, което има значение е собственото му его и суета. Достатъчно е само някой скромен депутат от БСП като Жельо Бойчев да се покаже по някоя телевизия и да обясни, че ГЕРБ и ДПС правят коалиция КТБ или коалиция БОСТАН (съкратено от Борисов и Местан) за да промени лидерът на герберите позицията си по въпроса не за какво да е, а за актуализацията на бюджета. Не отива някак си на генерал Борисов, бивш главен секретар на МВР, бивш кмет на София, бивш премиер, награден, по собствените му думи, от всички държави за успехи в борбата с наркторафика, да позволява на голобради социалистчета да имат толкова огромно влияние върху него. 

Не по-различно е положението и с втората политическа сила БСП. Доскоро тя бе основна управляваща партия, а сега изведнъж стана яростна опозиция. Социалистите отказаха да подкрепят актуализацията на бюджета, внесена от собственото й правителство, което браниха повече от година, през която то бе обект на мащабни граждански протести. Причината за това е ясна - дълбокия комплекс на БСП когато става дума за финанси, икономика и въобще за управление. Този комплекс обаче трудно ще бъде преодолян с подобно двусмислено политическо поведение.

В третата политическа сила ДПС пък имат репутацията на едва ли не най-големите политици в България. Донякъде успяха да се направят на такива и по темата за актуализацията на бюджета. Хем се врътнаха в посока ГЕРБ, хем обявиха това за принципна позиция, защото и преди една година пак са искали подобна актуализация.

Лесно е обаче да си голям политик, когато на етнически принцип зад теб стоят поне 400 000 гласа.  Вече 25 години ДПС направи какви ли не политически лупинги, приютява какви ли не съмнителни личности, върши всякакви зулуми, а електоратът гласува ли гласува. Достлукът с ДПС действа унищожително на всяка партия, която си го е позволила. Политическите партньорства на движението обаче, включително с "Атака", нямат никакво отражение върху изборните резултати на партията. А фактът, че ДПС продължава да е водеща сила е една от най-красноречивите оценки за ниското качество на българската политическа сцена.

Кажи ми кои са ти партиите, да ти кажа каква ти е държавата. Това е политическата парафраза на една известна поговорка. Посочените три партии са единствените, за които няма съмнения, че ще влязат в бъдещия парламент, който ще избираме на 5 октомври. Е, каква ни е държавата в такъв случай?