Ad Config - Website header

 

Article_top

Забравете приказките за нова Студена война между Москва и Запада. След година, когато отравянето на бившия руски шпионин на британска земя вече не е новина, бизнесът между Русия и Великобритания ще си върви както обикновено.

Припомнете си последната такава атака: през 2006, когато руският разузнавач Александър Литвиненко беше убит с радиоактивен полоний в Лондон. По-малко от година след това британският нефтен гигант “Бритиш петролиъм“ преговаряше с кабинета на президента Владимир Путин за покупката на дял от конфискуваните акции на руската “Юкос“. И това въпреки факта, че бившият собственик на компанията Михаил Ходорковски излежава 10-годишна присъда като политически затворник.

“Бритиш петролиъм“ не купува акциите тогава, но по-късно получава дял от “Роснефт“ – компания, до голяма степен изградена от това, което преди е било притежавано от “Юкос“, и ръководена от близкия до Путин Игор Сечин, който в момента е в черния списък на САЩ заради ролята му в руската военна интервенция в Украйна. Президентът на “Бритиш петролиъм груп“ Боб Дъдли сега е в борда на директорите на “Роснефт“ заедно с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Британският отговор на опита за убийство, при който руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени от невропаралитичния газ новичок вероятно ще следва същия модел.

Отговорът на премиерката Тереза Мей на атаката, който се състоеше основно от изгонването на две дузини руски дипломати и отказ да посети Световната купа по футбол в Русия, изглежда като забавна реплика на сценарий от Студената война.

Кремъл пък обожава исторически сценарии. И няма нещо, което би харесал повече от това да преживее цялата Студена война отново, с всичките й ескалации, с всички срещи и церемонии по подписване на договори за разоръжаване.

Това, което Москва обаче никак няма да хареса, е всякаква заплаха за активите на руските олигарси. Но засега в Кремъл може да се чувстват спокойни от тази гледна точка – вероятността правителството на Мей да предизвика изтичане на милиарди долари от британските банки на фона на “Брекзит“ е минимална. Особено за нещо, което така или иначе му липсва – принципи.

Лондон е де факто столицата на пост-съветската мафиотска държава. Там е съсредоточен лъвският пай от активите на олигарсите от всички бивши съветски републики. Той е дом на милиардери и бивши държавни служители, които изиграват ключова роля в консолидирането на клептократичните режими в Русия, Украйна и Узбекистан. Те строят луксозните си домове във Великобритания; съпругите им пазаруват в местните магазини; децата им учат в елитни училища. Много британски банкери, адвокати, политически консултанти и други се издържат с парите на руските олигарси.

Кремъл и западните политически елити често изглеждат като актьори антагонисти – едните играят злодеи, а другите – добрите самаряни. Конфликтът е убедителен, дори може да се запалите по непредвидимия развой на събитията. Но крайната цел е да ви лишат от трудно спечелените ви пари.

Режимът на Путин изглежда доста ентусиазиран от ролята си на злата сила в политическия театър. От него се вдъхновяват теоретиците на конспирациите, които от своя страна връщат услугата като дават храна на кремълската пропаганда и помагат за поддържането на подчинен манталитет сред руснаците.

Истината е, че Русия на Путин е неразделна част от западната политическа и финансова система. Това, което изглежда като непрекъснат конфликт, е всъщност удобна симбиоза – всяка страна се храни от другата. Западът отказва да го признае, но санкциите единствено ще подсилят ръката на Кремъл.

Но не очаквайте нищо различно. Защо да проваляте печелившо партньорство, когато можете просто да покажете изкуствен гняв срещу бизнес партньора си?

* Леонид Рагозин е журналист на свободна практика. Коментарът му е публикуван в “Политико“.

 

Забравете приказките за нова Студена война между Москва и Запада. След година, когато отравянето на бившия руски шпионин на британска земя вече не е новина, бизнесът между Русия и Великобритания ще си върви както обикновено.

Припомнете си последната такава атака: през 2006, когато руският разузнавач Александър Литвиненко беше убит с радиоактивен полоний в Лондон. По-малко от година след това британският нефтен гигант “Бритиш петролиъм“ преговаряше с кабинета на президента Владимир Путин за покупката на дял от конфискуваните акции на руската “Юкос“. И това въпреки факта, че бившият собственик на компанията Михаил Ходорковски излежава 10-годишна присъда като политически затворник.

“Бритиш петролиъм“ не купува акциите тогава, но по-късно получава дял от “Роснефт“ – компания, до голяма степен изградена от това, което преди е било притежавано от “Юкос“, и ръководена от близкия до Путин Игор Сечин, който в момента е в черния списък на САЩ заради ролята му в руската военна интервенция в Украйна. Президентът на “Бритиш петролиъм груп“ Боб Дъдли сега е в борда на директорите на “Роснефт“ заедно с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Британският отговор на опита за убийство, при който руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени от невропаралитичния газ новичок вероятно ще следва същия модел.

Отговорът на премиерката Тереза Мей на атаката, който се състоеше основно от изгонването на две дузини руски дипломати и отказ да посети Световната купа по футбол в Русия, изглежда като забавна реплика на сценарий от Студената война.

Кремъл пък обожава исторически сценарии. И няма нещо, което би харесал повече от това да преживее цялата Студена война отново, с всичките й ескалации, с всички срещи и церемонии по подписване на договори за разоръжаване.

Това, което Москва обаче никак няма да хареса, е всякаква заплаха за активите на руските олигарси. Но засега в Кремъл може да се чувстват спокойни от тази гледна точка – вероятността правителството на Мей да предизвика изтичане на милиарди долари от британските банки на фона на “Брекзит“ е минимална. Особено за нещо, което така или иначе му липсва – принципи.

Лондон е де факто столицата на пост-съветската мафиотска държава. Там е съсредоточен лъвският пай от активите на олигарсите от всички бивши съветски републики. Той е дом на милиардери и бивши държавни служители, които изиграват ключова роля в консолидирането на клептократичните режими в Русия, Украйна и Узбекистан. Те строят луксозните си домове във Великобритания; съпругите им пазаруват в местните магазини; децата им учат в елитни училища. Много британски банкери, адвокати, политически консултанти и други се издържат с парите на руските олигарси.

Кремъл и западните политически елити често изглеждат като актьори антагонисти – едните играят злодеи, а другите – добрите самаряни. Конфликтът е убедителен, дори може да се запалите по непредвидимия развой на събитията. Но крайната цел е да ви лишат от трудно спечелените ви пари.

Режимът на Путин изглежда доста ентусиазиран от ролята си на злата сила в политическия театър. От него се вдъхновяват теоретиците на конспирациите, които от своя страна връщат услугата като дават храна на кремълската пропаганда и помагат за поддържането на подчинен манталитет сред руснаците.

Истината е, че Русия на Путин е неразделна част от западната политическа и финансова система. Това, което изглежда като непрекъснат конфликт, е всъщност удобна симбиоза – всяка страна се храни от другата. Западът отказва да го признае, но санкциите единствено ще подсилят ръката на Кремъл.

Но не очаквайте нищо различно. Защо да проваляте печелившо партньорство, когато можете просто да покажете изкуствен гняв срещу бизнес партньора си?

* Леонид Рагозин е журналист на свободна практика. Коментарът му е публикуван в “Политико“.

Коментари

Руската "демократична опозиция"

е трогателна в желанието си някой да свали Путин и тя да дойде на власт на бял кон.

Наистина ли си мислят, че така се прави "революция" срещу "тираня"?

Не е реалистично

да очакваме, че Великобритания ще влезе сама в икономическа конфронтация с Русия. Но в рамките на месец, ще станем свидетели на координирани санкции от ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Япония, Ю. Корея, Турция, Норвегия и други страни, които не са участвали досега в санкциите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета