Ad Config - Website header

 

Article_top

Музиканти, автори и продуценти отново поискаха въвеждането на задължителни квоти от българска музика в ефир. Те настояват за излъчване на национални произведения както в обществените медии БНТ и БНР, така и в частните радиа и телевизии. Темата влиза и в дневния ред на парламента, ще бъде обсъдена следващата седмица в т.нар. гражданска комисия, оглавявана от депутата от БСП Антон Кутев.

Инициативата е на "Сдружение на независимите автори, музиканти и продуценти" с председател Пепи (Петър) Писарски, вдъхновител и китарист на "Атлас". Подкрепена е от Българската музикална асоциация, както и от най-голямата организация за защита на колективни права в музиката "Музикаутор", която представлява 3000 български автори и издатели. 

Българските музиканти не посочват засега конкретен процент, който настояват да се въведе в медиите с изменения в Закона за радиото и телевизията. Но привеждат изследване на практиката в Европа, от което става ясно, че този въпрос е уреден в голям брой държави, повечето от които членки на ЕС. Припомнят и че има европейско законодателство, в т.ч. директива, въведена и в нашето, с която се указва, че най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизиите трябва да е предназначено за европейски произведения (когато е възможно и с изключение на новините, спортните предавания, тв игрите, рекламите и др.). 

Изследвне сред 21 европейски държави показва, че задължителни квоти от национална музика са въведени в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна. В осем от тях задължението обхваща не само обществените медии, но и частните. На места са въведени и правила в кои часови пояси да се излъчва националната музика. Квотите в тези държави варират между 15 и 43%. В някои държави има изключения за радиа, чийто профил е излъчването на чуждестранна музика. В повечето от тези държави законово е уредено понятието "национална музика". Онлайн медиите не са обхванати. Изключение прави Полша. 

Във Франция например квотата е 40 на сто от общото музикално съдържание като има същия процент квота и за филмово изкуство. Предвидени са и санкции за неспазване на задълженията. В Полша квотата е 33% за тримесечие, в Словения 40 на сто през деня за обществените медии и 20 на сто за частните, във Великобритания квотата е за радио ВВС и т.н.

Данните са взети от изследване на музикалното сдружениие, както и от официално изследване на "Музикаутор". Предстои да излязат данни и от изследване по темата, поръчано от комисията в Народното събрание.

"От години огромна част от независимо творящите автори, музиканти и продуценти в България сърбат горчивата попара на статуквото в медиите. Мнозина от нас ежедневно създават музика от която никой не се интересува. Не, не никой.... Когато я чуят наши почитатели или бъде издадена извън пределите на Родината ни - отзивите са добри, слушателите я харесват. Но медиите в собствената ни държава, ползващи националния ресурс "БЪЛГАРСКИ ЕФИР", казват, че тя е "ретро", "демоде", "не е радиофонична", "прекалено е авангардна" и изтъкват какви ли не причини да не бъде излъчена?! Настъпи време това да се промени!", призовават от сдружението. - Не, това няма да доведе до излъчване на повече поп-фолк или само на хип-хоп, както мнозина се притесняват. Всяка радиостанция има свой музикален формат и ще продължи да го следва по своя свободна и демократична воля. Но ако радиостанцията излъчва рок - ще излъчва задължителен процент български рок. Ако радиостанцията излъчва джаз - ще излъчва повече български джаз. Ако радиостанцията излъчва поп - ще излъчва повече българска поп музика."

Авторите изтъкват като аргумент запазването на застрашения български език на фона на застаряващото население, немалкият брой малцинствени групи, в които той не е майчин, глобализацията, която налага използването на няколко световни езика и др.

"Вярваме, че ако и "ние сме дали нещо на света", сега сме длъжни и към бъдещите поколения, за да съхраним българския език", посочват от "Музикаутор" в писмо до Антон Кутев.

Това е поредният призив на българските музиканти за въвеждане на квоти от национална музика. През годините те многократно са излизали с подобни инициативи, които обаче потъваха на ниво парламент.

 
КАЛЕЙДОСКОП медии телевизия монитори екрани

Музиканти, автори и продуценти отново поискаха въвеждането на задължителни квоти от българска музика в ефир. Те настояват за излъчване на национални произведения както в обществените медии БНТ и БНР, така и в частните радиа и телевизии. Темата влиза и в дневния ред на парламента, ще бъде обсъдена следващата седмица в т.нар. гражданска комисия, оглавявана от депутата от БСП Антон Кутев.

Инициативата е на "Сдружение на независимите автори, музиканти и продуценти" с председател Пепи (Петър) Писарски, вдъхновител и китарист на "Атлас". Подкрепена е от Българската музикална асоциация, както и от най-голямата организация за защита на колективни права в музиката "Музикаутор", която представлява 3000 български автори и издатели. 

Българските музиканти не посочват засега конкретен процент, който настояват да се въведе в медиите с изменения в Закона за радиото и телевизията. Но привеждат изследване на практиката в Европа, от което става ясно, че този въпрос е уреден в голям брой държави, повечето от които членки на ЕС. Припомнят и че има европейско законодателство, в т.ч. директива, въведена и в нашето, с която се указва, че най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизиите трябва да е предназначено за европейски произведения (когато е възможно и с изключение на новините, спортните предавания, тв игрите, рекламите и др.). 

Изследвне сред 21 европейски държави показва, че задължителни квоти от национална музика са въведени в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна. В осем от тях задължението обхваща не само обществените медии, но и частните. На места са въведени и правила в кои часови пояси да се излъчва националната музика. Квотите в тези държави варират между 15 и 43%. В някои държави има изключения за радиа, чийто профил е излъчването на чуждестранна музика. В повечето от тези държави законово е уредено понятието "национална музика". Онлайн медиите не са обхванати. Изключение прави Полша. 

Във Франция например квотата е 40 на сто от общото музикално съдържание като има същия процент квота и за филмово изкуство. Предвидени са и санкции за неспазване на задълженията. В Полша квотата е 33% за тримесечие, в Словения 40 на сто през деня за обществените медии и 20 на сто за частните, във Великобритания квотата е за радио ВВС и т.н.

Данните са взети от изследване на музикалното сдружениие, както и от официално изследване на "Музикаутор". Предстои да излязат данни и от изследване по темата, поръчано от комисията в Народното събрание.

"От години огромна част от независимо творящите автори, музиканти и продуценти в България сърбат горчивата попара на статуквото в медиите. Мнозина от нас ежедневно създават музика от която никой не се интересува. Не, не никой.... Когато я чуят наши почитатели или бъде издадена извън пределите на Родината ни - отзивите са добри, слушателите я харесват. Но медиите в собствената ни държава, ползващи националния ресурс "БЪЛГАРСКИ ЕФИР", казват, че тя е "ретро", "демоде", "не е радиофонична", "прекалено е авангардна" и изтъкват какви ли не причини да не бъде излъчена?! Настъпи време това да се промени!", призовават от сдружението. - Не, това няма да доведе до излъчване на повече поп-фолк или само на хип-хоп, както мнозина се притесняват. Всяка радиостанция има свой музикален формат и ще продължи да го следва по своя свободна и демократична воля. Но ако радиостанцията излъчва рок - ще излъчва задължителен процент български рок. Ако радиостанцията излъчва джаз - ще излъчва повече български джаз. Ако радиостанцията излъчва поп - ще излъчва повече българска поп музика."

Авторите изтъкват като аргумент запазването на застрашения български език на фона на застаряващото население, немалкият брой малцинствени групи, в които той не е майчин, глобализацията, която налага използването на няколко световни езика и др.

"Вярваме, че ако и "ние сме дали нещо на света", сега сме длъжни и към бъдещите поколения, за да съхраним българския език", посочват от "Музикаутор" в писмо до Антон Кутев.

Това е поредният призив на българските музиканти за въвеждане на квоти от национална музика. През годините те многократно са излизали с подобни инициативи, които обаче потъваха на ниво парламент.

Коментари

Следваща стъпка - да прокарат

Следваща стъпка - да прокарат закон, който кара spotify и youtube да ограничат потребителите. Слушаш една чужда песен, след това трябва да изтърпиш една песен на Графа и една на Атлас. Даже за по-сигурно може след това, преди да минеш на следващата чужда песен да трябва да направиш тест, от който да стане ясно дали си слушал внимателно българските песни.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета