Това е Кобарид, с население от 1000 души, недалеч от границата с Италия. Доскоро е било известно само на историците, покрай състоялите се в района важни битки по време на Първата световна война. А днес? Днес рояците журналисти, които го посещават, търсят жената – 46-годишната Ана Рош, превзела най-големите висини на кулинарното изкуство.

При това без чужда помощ – самоука е, и то загърбвайки бляскавата дипломатическа кариера, за която се е готвила дълго и упорито. С образованието си и перфектното владеене на пет чужди езика Брюксел я чака с широко разтворени врати, когато тя рязко решава да смени посоката и да се посвети на любовта и кухнята.

Както е добре известно – без любов не става нищо, или става много трудно. В случая Ана е изправена пред дилема – дали да продължи по лъскавия дипломатически паркет, или да остане в пущинаците с избраника на сърцето си Валтер и да поеме заедно с него управлението на наследения ресторант. Избира второто и намира призванието си – само за няколко години превръща „Хижа „Франко“ в повече от реномиран адрес за всички ценители на добрата кухня и се утвърждава като ненадмината майсторка в един принципно мъжки свят.

За „Хижа „Франко“ се твърди, че някога е приютявала и Хемингуей, който написал там „Сбогом на оръжията“

Не било лесно – в началото можела само да вари спагети, а и се натъкнала на отпора на баща си, който в продължение на месеци не й говорил. Но постепенно усвоила новото изкуство, в което първата учителка била свекървата. А след това – насъбраните по време на пътувания и срещи идеи и съвети от прочути готвачи, осигурили базата по-нататъшно развитие, вдъхновение и страст.

Как става това? И как може да се направи световно име без никакво съответно образование? Може, оказва се, ако потенциалът и желанието са факт, а даденостите на природата позволяват сътворяването на уникални блюда – неустоими за небцето. Философията на Ана Рош е формулирана прецизно: регионална сезонна кухня, подправена с голяма щипка лично присъствие, местни млечни и месни продукти, поднесени така, че и насладата за окото да е значителна. За целта се работи между 16 и 18 часа дневно.

Ястията на Ана Рош са истински произведения на изкуството.

Жулиени от шкембе със зелен фасул, поляти с патешки мус, зряло в пещера сирене, панирани гъби и листа от коприва – например. Или пък: сърнешки сърца, комбинирани с морски таралеж и киселец. Асортиментът може да включва и калмари, пълнени с телешки момици и старо планинско сирене. А може да е „само“ пържен пащърнак, хайвер от лефер и украса от глухарчета за постигането на пълна хармония.

Това предлага щедрата природа между Алпите и Адриатическо море и Ана Рош не пропуска да се възползва. Проучва методично от години свойствата и достойнствата на местните билки, комбинира вкусове, разчита на улова от близката река Соча. Отбелязва и, че значение има не само природата, но и географското разположение на Кобарид – на 40 км от австрийската граница и само на седем от италианската.

Перфектният тандем – Ана Рош със съпруга си Валтер Крамар, сомелиер.

Местните жители не се отбиват толкова често в ресторанта – не им е по джоба, 90 процента са гостите от чужбина. И по няколко журналистически екипа дневно, особено откакто шефката е обявена за най-добра готвачка в света. „Не допусках, че съществуват толкова много вестници“, казва Ана Рош, станала междувременно не само главен герой на безброй журналистически материали, но и на филм, подготвен от Нетфликс в рамките на сериала Chef's Table.