Не знам кога развихме тази обществена невроза – първият ни инстинкт е да подскачаме като ужилени при всяка дума за промяна. Хем роптаем, че нещата са неизменни, хем намекът за промяна ни плаши. В случая става дума за предстоящата трансформация на БНТ2 в канал за култура. Много българи, убедена съм, дори не знаят, че тази телевизия съществува.

Досега тя имаше дублираща функция: важните регионални събития се отразяват и в Канал 1, при това обикновено от репортери от София, изпратени в командировка с РТС-та и пълно техническо оборудване. За добрите телевизионни журналисти по места единственият шанс да се изявят оставаха репортажи с локална обществена значимост, гледани от локална публика със занижен интерес.

Новото ръководство на БНТ започна да ровичка с тънка засега пръчка в блатото. И да набелязва промени, които на пръв поглед са хаотични. Но няма как иначе да бъде. В националната телевизия има огромна маса хора, надживели не едно ръководство. Те знаят – всяка промяна е риск за статуквото, което са си извоювали. А всеки намек за нещо ново означава най-вече повече работа за същите пари.

Затова инициативите са бламирани на първо място от вътрешни слухове, които проникват в медиите като клюки. Те винаги са частични и неясни, но пък създават напрежение, което впоследствие трудно се овладява. Появата им понякога е полезна, защото така могат да бъдат предотвратени сериозни проблеми.

Сега БНТ е на път да създаде нещо, от което българският ефир има отчаяна нужда – място, където да се популяризира културата. Не на парче, не случайно или в зависимост от настроението на някой продуцент или водещ. Всяка обществена телевизия по света има точно тази мисия – да изтъква значимите събития в културата, да представя хората на изкуството с творчеството им, а не с личните им истории, както най-често става напоследък (дори по БНТ).

БНТ2 ще бъде точно това, ако не срещне съпротивата на СЕМ, на телевизионерите в будна кома и на обществото. Ропотът срещу своеволията на Кошлуков, който иска да намали културата и да увеличи лайфстайла, идваше от същите хора, които днес се съпротивляват срещу качествената промяна на този канал. Този парадокс е точно поради недостатъчна осведоменост. Всъщност Емил Кошлуков е програмен директор само на Канал 1. БНТ2 не е в неговите ръце – и той няма да определя нито дневния ред, нито концепцията, нито водещите, нито гостите. И няма да има избор – ще трябва да се постарае да не разваля „Денят започва с култура“, за да не загуби вътрешната конкуренция между тях и новия културен канал.

Другите опасения – за регионалните центрове – също са неоправдани. Какво по-прекрасно от това културата извън София най-после да бъде отразявана в национален ефир по достоен начин! Константин Каменаров обяви, че не се предвиждат съкращения в регионалните тв центрове. А лицензът на БНТ2 ще бъде спазен по най-добрия възможен начин – просто екранното време ще бъде запълнено с култура от цяла България, не само от София.

В плановете за БНТ2 влизат идеи като възраждане на телевизионния театър, излъчване на концерти с качествена музика, документални филми, за които все не достига време, качествено европейско кино, балет, опера, още повече литература…

БНТ2 ще бъде преобразена в „културно-образователен канал“. Къде досега намираха място образователни предавания? Някой да помни образователна рубрика, различна от противоречивата „телевизионна колонка“ на Мурдаров? Обществената телевизия отдавна е длъжник на зрителите по отношение на образованието. А в БНТ2 се предвиждат и публицистични предавания с акцент върху образованието, повече разговори за ролята на учителя и родителя, повече научно-популярни и забавно-образователни предавания, за да бъде привлечено и вниманието на децата.

Разбира се, страшна сила виси въпросът дали БНТ ще осъществи този проект със същия замах и качество, с каквито го замисля. През годините често сме виждали устрем за реформи, които приключват с боклука под килима. Затова скептицизмът по повод реализацията на концепцията е напълно естествен. Трудно е да се повярва, че инерцията може да бъде преодоляна само с добри намерения.

Но нека не зачеркваме предварително една добра идея. Да запазим критиките си за лошата реализация… ако се стигне дотам.

Площад Славейков