Ad Config - Website header

 

Article_top

Ниските доходи увеличават разстоянието между България и еврозоната. Нивото на необслужваните кредити в българските банки расте, докато в тези, които са чуждестранна собственост, намалява. Резултатите на държавните предприятия представляват риск за публичните финанси, а политическата намеса в тяхното управление е прекалено голяма. Пазарът на жилища трябва да се държи под наблюдение. 

Тези констатации се съдържат в доклада на Европейската комисия в рамките на т. нар. европейски семестър, който прави преглед на макроикономическите дисбаланси.

Държавни предприятия 

Измерена на база възвръщаемост на собствения капитал, рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази на частния сектор и в сравнение с тези от другите страни в региона. Държавните предприятия в България се представят по-лошо по отношение на капитала и ефективността на труда в сравнение с частниия сектор. Енергетиката е най-губещият сектор и държавните енергийни предприятия са най-задлъжнели. В транспортния сектор двете жп фирми (БДЖ и НКЖИ) отчитат пасиви на стойност 2.6% от БВП. Правителството възнамерява да използва средства от концесията на летище София, за да подпомогне модернизирането на губещото БДЖ. 

Представянето на държавните предприятия е източник на несигурност и риск за публичните финанси. Към юни 2017 г. задълженията на държавните предприятия и тези, в които държавата притежава най-малко 50% и упражнява контрол в тях, са около 17% от БВП

Корпоративното управление на държавните фирми в България остава предизвикателство. Правилата, по които се управляват, не покриват повечето от условията, посочени в Насоки на ОИСР за корпоративното управление на държавни предприятия. Основните предизвикателства са: неясната обосновка за държавна собственост в много от случаите и фрагментарна надзорна рамка; липса на финансови насоки и отчетност; практиката за назначаване на мениджъри без конкурсни процедури.

Политическата намеса е силна, което е за сметка на дългосрочна визия, прозрачност и високи стандарти на мениджмънт.

Заплати и еврофондове двигател на растежа

Увеличаването на заплатите и бързото усвояване на еврофондовете се очаква да са двигател на икономиката в средносрочен аспект. Вътрешното потребление се очаква да расте главно поради планираното увеличение на заплатите в обществения сектор през 2018 г.

Заплатите ще продължат да имат положително въздействие върху частното потребление, но техният растеж се очаква да се забави. Износът и темповете на растеж на вноса се очаква да паднат и техният нетен принос към растежа ще клони към нула.

Потенциалният БВП се очаква да расте с около 3% на година, което е под нивото на други страни от региона.

Частните инвестиции не са се възстановили напълно след международните финансови кризи и последствията през втората половина на 2013-2014 г. Въпреки постепенното възстановяване на публичните инвестиции, започнало през 2017 г., базовият капитал не се очаква да се увеличи значително в средносрочен период, което се дължи на редица структурни пречки пред бизнеса и инвестициите, изискващи време да бъдат отстранени.

Двигателят на растежа за българската икономика се измества от външния сектор към вътрешното търсене. Реалният растеж на БВП се оценява на 3.8% за 2017 г. Инвестициите бавно се възстановяват след 6.6-процентовия спад през 2016 г., тъй като доверието в бизнес сектора се подобрява и започна изпълнение на финансираните от ЕС проекти. 

Голямо разстояние от еврозоната

След сравнително бързото сближаване на доходите отпреди кризата България се забави в догонването на средните за ЕС показатели. Разликата между БВП на глава от населението със средния за ЕС, изразен в стандарти на покупателната способност (PPS), е почти 13 процентни пункта. Процесът на конвергенция се забави след глобалната криза, но се възражда, тъй като растежът набра скорост след 2014 г.

Сближаване с ЕС и еврозоната обаче е по-бавно, отколкото в други държави членки с приблизително съпоставими нива на доходи по време на присъединяването като Литва, Румъния и Полша. Поради тази причина разстоянието на България от еврозоната от гледна точка на реалните доходи се увеличава (което констатира и МВФ - бел.ред.).

Данъчната система не е реализирала пълния си потенциал в данъчните приходи. Въпреки увеличаването на социалните вноски и акцизите увеличението на данъчните приходи е малко предвид комбинираното въздействие на политическите мерки. 

Расте нивото на необслужвани кредити в българските банки

В доклада се отчита, че властите са предприели стъпки за подобряване на надзора на риска от свързани лица в кредитните експозиции. Парламентът прие промени на член 45 от Закона за кредитните институции, който определя граници за експозициите на свързани лица. Остава да се види колко добре могат да обхванат икономическите взаимовръзки в оценката на трансакциите между свързани лица. Изискванията за управление и отчитане на сделките със свързани лица трябва да се засилят.

Предвид случилото се с КТБ се наблюдава значителен напредък в подобряване на банковия надзор - предвид плана на БНБ от 2015 г., но някои важни мерки не са изцяло изпълнени. Основните мерки, които трябва да бъдат завършени, включват финализиране на наръчника за преразглеждане на надзорния преглед и оценка, укрепване на рамката за разрешаване и одобряване на плановете за действия на банките.

Забавя се процесът за усъвършенстване на наличните инструменти за системите за ранно предупреждение (които помагат за идентифициране на рисковете - бел.ред.) в подуправление "Банков надзор".

Насоките на ЕЦБ относно необслужваните заеми, публикувани през март 2017 г., наложиха на банките от еврозоната, особено тези с високи нива на необезпечени кредити, да създадат вътрешни стратегии, което се отнася и за дъщерните им дружества в България.

Намеренията на БНБ обаче да разшири тези насоки до банките, които са българска собственост и където нивата на необслужвани кредити са високи, не са били осъществени.

Публични политики

Държавният бюджет предоставя ограничени ресурси за насърчаване на социалното и икономическото развитие. Нивото на публичните разходи е около 36% от БВП в сравнение със средната стойност за ЕС - 46% от БВП през 2017 г. Бюджетите за социални политики, образование и здравеопазване са много по-ниски като процент от БВП в сравнение със средните нива за ЕС. Това отчасти обяснява слабото въздействие на публичните политики върху намаляването на бедността и неравенство.

Често разходи, дефинирани като публични, за инвестиции в образование и здравеопазване, показват липса на правилно насочване за подобряване на политиките в съответната област.

Сивата икономика, макар и леко да намалява, остава значително предизвикателство. Въпреки липсата на официални проучвания според някои модели делът на сивата икономика в България е два пъти по-голям от средното за ЕС. Българската асоциация за индустриален капитал оцени загубата на приходи поради сива икономика на повече от 2% от БВП през 2016 г. България е подобрила много от мерките си с времето, но нейното класиране в рамките на ЕС все още е много ниско.

Намаляване на високата корпоративна задлъжнялост е възпрепятствано от несъстояла се структурна реформа и все още слабия вторичен пазар на необслужвани кредити. Въпреки продължаващото намаляване на задлъжнялостта дългът на частния сектор остава висок спрямо нивата в останалите страни от региона. Дългът на частния сектор намаля от 132% на БВП през 2013 г. до 105% от БВП през 2016 г. Този спад е свързан главно с намаляването на дълга в нефинансовите корпораци, а дълговете на домакинствата са сред най-ниските нива в ЕС. Тежестта на корпоративния дълг може да се отрази отрицателно на инвестициите и растежа в средносрочен план. 

Какво ни дава ЕС

България е бенефициент на значими европейски структурни и инвестиционни фондове и очаква да получи до 9.8 милиарда евро до 2020 г. Това представлява около 3% от БВП годишно за периода 2014-2018 г. и 55% от публичните инвестиции.

До 31 декември 2017 г. приблизително 5.3 млрд. евро (54% от всички средства) са разпределени за местни проекти: 3000 малки и средни предприятия са получили безвъзмездна помощ, създадени са 300 нови предприятия и 600 безработни са започнали нов бизнес.

Освен това капацитетът за рециклиране на отпадъци ще се увеличи със 105 000 тона. Нови 220 000 души ще бъдат обслужвани от подобрено водоснабдяване и канализация. В сравнение с периода 2007-2013 г. над 500 млн. евро ще бъдат предоставени чрез финансови инструменти, което е близо двукратно увеличение.

България напредва в усвояването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Към декември 2017 г. общият обем на финансиране на дейности, одобрени по EFSI, възлиза на до 349 млн. евро, което се очаква да доведе до общи частни и публични инвестиции от 1.5 милиарда евро. България е подписала и споразумения за 406 млн. евро за проекти по механизма "Свързана Европа".

 

Ниските доходи увеличават разстоянието между България и еврозоната. Нивото на необслужваните кредити в българските банки расте, докато в тези, които са чуждестранна собственост, намалява. Резултатите на държавните предприятия представляват риск за публичните финанси, а политическата намеса в тяхното управление е прекалено голяма. Пазарът на жилища трябва да се държи под наблюдение. 

Тези констатации се съдържат в доклада на Европейската комисия в рамките на т. нар. европейски семестър, който прави преглед на макроикономическите дисбаланси.

Държавни предприятия 

Измерена на база възвръщаемост на собствения капитал, рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази на частния сектор и в сравнение с тези от другите страни в региона. Държавните предприятия в България се представят по-лошо по отношение на капитала и ефективността на труда в сравнение с частниия сектор. Енергетиката е най-губещият сектор и държавните енергийни предприятия са най-задлъжнели. В транспортния сектор двете жп фирми (БДЖ и НКЖИ) отчитат пасиви на стойност 2.6% от БВП. Правителството възнамерява да използва средства от концесията на летище София, за да подпомогне модернизирането на губещото БДЖ. 

Представянето на държавните предприятия е източник на несигурност и риск за публичните финанси. Към юни 2017 г. задълженията на държавните предприятия и тези, в които държавата притежава най-малко 50% и упражнява контрол в тях, са около 17% от БВП

Корпоративното управление на държавните фирми в България остава предизвикателство. Правилата, по които се управляват, не покриват повечето от условията, посочени в Насоки на ОИСР за корпоративното управление на държавни предприятия. Основните предизвикателства са: неясната обосновка за държавна собственост в много от случаите и фрагментарна надзорна рамка; липса на финансови насоки и отчетност; практиката за назначаване на мениджъри без конкурсни процедури.

Политическата намеса е силна, което е за сметка на дългосрочна визия, прозрачност и високи стандарти на мениджмънт.

Заплати и еврофондове двигател на растежа

Увеличаването на заплатите и бързото усвояване на еврофондовете се очаква да са двигател на икономиката в средносрочен аспект. Вътрешното потребление се очаква да расте главно поради планираното увеличение на заплатите в обществения сектор през 2018 г.

Заплатите ще продължат да имат положително въздействие върху частното потребление, но техният растеж се очаква да се забави. Износът и темповете на растеж на вноса се очаква да паднат и техният нетен принос към растежа ще клони към нула.

Потенциалният БВП се очаква да расте с около 3% на година, което е под нивото на други страни от региона.

Частните инвестиции не са се възстановили напълно след международните финансови кризи и последствията през втората половина на 2013-2014 г. Въпреки постепенното възстановяване на публичните инвестиции, започнало през 2017 г., базовият капитал не се очаква да се увеличи значително в средносрочен период, което се дължи на редица структурни пречки пред бизнеса и инвестициите, изискващи време да бъдат отстранени.

Двигателят на растежа за българската икономика се измества от външния сектор към вътрешното търсене. Реалният растеж на БВП се оценява на 3.8% за 2017 г. Инвестициите бавно се възстановяват след 6.6-процентовия спад през 2016 г., тъй като доверието в бизнес сектора се подобрява и започна изпълнение на финансираните от ЕС проекти. 

Голямо разстояние от еврозоната

След сравнително бързото сближаване на доходите отпреди кризата България се забави в догонването на средните за ЕС показатели. Разликата между БВП на глава от населението със средния за ЕС, изразен в стандарти на покупателната способност (PPS), е почти 13 процентни пункта. Процесът на конвергенция се забави след глобалната криза, но се възражда, тъй като растежът набра скорост след 2014 г.

Сближаване с ЕС и еврозоната обаче е по-бавно, отколкото в други държави членки с приблизително съпоставими нива на доходи по време на присъединяването като Литва, Румъния и Полша. Поради тази причина разстоянието на България от еврозоната от гледна точка на реалните доходи се увеличава (което констатира и МВФ - бел.ред.).

Данъчната система не е реализирала пълния си потенциал в данъчните приходи. Въпреки увеличаването на социалните вноски и акцизите увеличението на данъчните приходи е малко предвид комбинираното въздействие на политическите мерки. 

Расте нивото на необслужвани кредити в българските банки

В доклада се отчита, че властите са предприели стъпки за подобряване на надзора на риска от свързани лица в кредитните експозиции. Парламентът прие промени на член 45 от Закона за кредитните институции, който определя граници за експозициите на свързани лица. Остава да се види колко добре могат да обхванат икономическите взаимовръзки в оценката на трансакциите между свързани лица. Изискванията за управление и отчитане на сделките със свързани лица трябва да се засилят.

Предвид случилото се с КТБ се наблюдава значителен напредък в подобряване на банковия надзор - предвид плана на БНБ от 2015 г., но някои важни мерки не са изцяло изпълнени. Основните мерки, които трябва да бъдат завършени, включват финализиране на наръчника за преразглеждане на надзорния преглед и оценка, укрепване на рамката за разрешаване и одобряване на плановете за действия на банките.

Забавя се процесът за усъвършенстване на наличните инструменти за системите за ранно предупреждение (които помагат за идентифициране на рисковете - бел.ред.) в подуправление "Банков надзор".

Насоките на ЕЦБ относно необслужваните заеми, публикувани през март 2017 г., наложиха на банките от еврозоната, особено тези с високи нива на необезпечени кредити, да създадат вътрешни стратегии, което се отнася и за дъщерните им дружества в България.

Намеренията на БНБ обаче да разшири тези насоки до банките, които са българска собственост и където нивата на необслужвани кредити са високи, не са били осъществени.

Публични политики

Държавният бюджет предоставя ограничени ресурси за насърчаване на социалното и икономическото развитие. Нивото на публичните разходи е около 36% от БВП в сравнение със средната стойност за ЕС - 46% от БВП през 2017 г. Бюджетите за социални политики, образование и здравеопазване са много по-ниски като процент от БВП в сравнение със средните нива за ЕС. Това отчасти обяснява слабото въздействие на публичните политики върху намаляването на бедността и неравенство.

Често разходи, дефинирани като публични, за инвестиции в образование и здравеопазване, показват липса на правилно насочване за подобряване на политиките в съответната област.

Сивата икономика, макар и леко да намалява, остава значително предизвикателство. Въпреки липсата на официални проучвания според някои модели делът на сивата икономика в България е два пъти по-голям от средното за ЕС. Българската асоциация за индустриален капитал оцени загубата на приходи поради сива икономика на повече от 2% от БВП през 2016 г. България е подобрила много от мерките си с времето, но нейното класиране в рамките на ЕС все още е много ниско.

Намаляване на високата корпоративна задлъжнялост е възпрепятствано от несъстояла се структурна реформа и все още слабия вторичен пазар на необслужвани кредити. Въпреки продължаващото намаляване на задлъжнялостта дългът на частния сектор остава висок спрямо нивата в останалите страни от региона. Дългът на частния сектор намаля от 132% на БВП през 2013 г. до 105% от БВП през 2016 г. Този спад е свързан главно с намаляването на дълга в нефинансовите корпораци, а дълговете на домакинствата са сред най-ниските нива в ЕС. Тежестта на корпоративния дълг може да се отрази отрицателно на инвестициите и растежа в средносрочен план. 

Какво ни дава ЕС

България е бенефициент на значими европейски структурни и инвестиционни фондове и очаква да получи до 9.8 милиарда евро до 2020 г. Това представлява около 3% от БВП годишно за периода 2014-2018 г. и 55% от публичните инвестиции.

До 31 декември 2017 г. приблизително 5.3 млрд. евро (54% от всички средства) са разпределени за местни проекти: 3000 малки и средни предприятия са получили безвъзмездна помощ, създадени са 300 нови предприятия и 600 безработни са започнали нов бизнес.

Освен това капацитетът за рециклиране на отпадъци ще се увеличи със 105 000 тона. Нови 220 000 души ще бъдат обслужвани от подобрено водоснабдяване и канализация. В сравнение с периода 2007-2013 г. над 500 млн. евро ще бъдат предоставени чрез финансови инструменти, което е близо двукратно увеличение.

България напредва в усвояването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Към декември 2017 г. общият обем на финансиране на дейности, одобрени по EFSI, възлиза на до 349 млн. евро, което се очаква да доведе до общи частни и публични инвестиции от 1.5 милиарда евро. България е подписала и споразумения за 406 млн. евро за проекти по механизма "Свързана Европа".

Коментари

Да бе, "държавните предприятия" били "рискови".

Българските "частни фирми" са най-задлъжнели една на друга, българският "частен сектор" живее от препиране на еврофондове и държавни поръчки, банковият сектор се клати заради гербавите шарлатани в БНБ, но това не е проблем.

Проблем били, нали, "държавните фирми", идеологическото клише на болните брюкзелски мозъци.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Четиво за дебили

У Германя държавните фирми и тези с държавно и общинско участие са 57%. У Франца подобни фирми са над 60% от сичките. Ама там не са лоши. Тука са лоши, щото трябва да бъдат приватизирани и да бъдат купени на безценица от някоя Фирма от Германя или Франца, които имат 70% държавен дял и да хранят тамошните пенсионери. В най-лошия случай ни купуват Чески фирми, щото и те са вече на другия фланг...

Статията визира

отраслово определящи фирми. Ако се сещаш за българска частна фирма, която е структуроопределяща за конкретен отрасъл, аз не се сещам. Да вземе един отрасъл като енергетиката. Коя частна фира структуроопределяща? Няма такава! Основен играч е държавната Козлодуй с 15 900 000 MWh, ЕСО с 39 000 000 MWh, дори „фалиралата“ НЕК с регламентираната по закон дефиниция на Обществен доставчик и нейните 19 800 000 MWh са определящи за отрасъла Енергетика. Всички частни фирми като разпределителните дружества, ТЕЦ МИ1 AES, ТЕЦ МИ3 Контурглобал, вятърни и фотоволтаични паркове са играчи, но не определят характеристиката на отрасъла.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета