Ad Config - Website header

 

Article_top

Би било погрешно така наречените президентски избори в Русия да се свеждат единствено до фарс. Всъщност те нямат нищо общо с вот по смисъла на една свободна демокрация, но не е и изцяло кух ритуал.

За Владимир Путин вотът е от огромно значение. От една страна, това е един вид стрес тест за неговата политическа система. Ръководството проверява способността за подсигуряване на властта. За всички нива на държавния апарат става дума да се демонстрира лоялност и готовност да се мобилизира подкрепа – от държавните институции и служби през областните губернатори до училищни директори.

От друга страна, Путин се нуждае от подобно всенародно допитване (избори – б. р.) относно собствената му личност, за да може да задържи контрола върху противоборстващия си елит. Поради подкрепата за Путин на голяма част от населението нито една фракция в и около Кремъл не може да рискува да предприеме нешо срещу него, без да застраши системата. Но колкото по-дълго Путин е на власт, толкото по-трудно ще е да се организира всенародната подкрепа.

През първите години от господството му животът на мнозина руснаци чувствително се подобри. След хаоса на 90-е години на миналия век се възвърнаха стабилността и сигурността (като се изключат атентати, извършени от чеченски терористи). Същевременно в онези години благодарение на покачващите се цени на петрола се постигна икономически напредък. Усети го голяма част от населението, предимно в големите градове. 

Но това е минало. През последните години нараснаха икономическите и социалните проблеми.

Единственият аргумент, който остана на Путин, е ролята на защитник на отечеството, застрашено от всички посоки. С анексирането на Крим и интервенцията в Украйна популярността му, белязала срив при президентските избори през 2012 г., достигна завидни висоти. Най-вероятно обаче той не повярва на въздействието от националното опиянение. Ето защо преди избора му в неделя трябваше да се прибегне до най-силната доза – пряк конфликт със Запада. (Авторът вероятно визира отровителството във Великобритания на бившия двоен агент Сергей Скрипал, което доведе до сериозен сблъсък не само между Лондон и Моска, а също на Запада и НАТО с Кремъл – б. р.)

Въпросът е докъде е готов да стигне Путин и то не само при това противоборство.

----------

* Авторът е редактор в ресор „Политика“ на авторитетния германски всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

 

Би било погрешно така наречените президентски избори в Русия да се свеждат единствено до фарс. Всъщност те нямат нищо общо с вот по смисъла на една свободна демокрация, но не е и изцяло кух ритуал.

За Владимир Путин вотът е от огромно значение. От една страна, това е един вид стрес тест за неговата политическа система. Ръководството проверява способността за подсигуряване на властта. За всички нива на държавния апарат става дума да се демонстрира лоялност и готовност да се мобилизира подкрепа – от държавните институции и служби през областните губернатори до училищни директори.

От друга страна, Путин се нуждае от подобно всенародно допитване (избори – б. р.) относно собствената му личност, за да може да задържи контрола върху противоборстващия си елит. Поради подкрепата за Путин на голяма част от населението нито една фракция в и около Кремъл не може да рискува да предприеме нешо срещу него, без да застраши системата. Но колкото по-дълго Путин е на власт, толкото по-трудно ще е да се организира всенародната подкрепа.

През първите години от господството му животът на мнозина руснаци чувствително се подобри. След хаоса на 90-е години на миналия век се възвърнаха стабилността и сигурността (като се изключат атентати, извършени от чеченски терористи). Същевременно в онези години благодарение на покачващите се цени на петрола се постигна икономически напредък. Усети го голяма част от населението, предимно в големите градове. 

Но това е минало. През последните години нараснаха икономическите и социалните проблеми.

Единственият аргумент, който остана на Путин, е ролята на защитник на отечеството, застрашено от всички посоки. С анексирането на Крим и интервенцията в Украйна популярността му, белязала срив при президентските избори през 2012 г., достигна завидни висоти. Най-вероятно обаче той не повярва на въздействието от националното опиянение. Ето защо преди избора му в неделя трябваше да се прибегне до най-силната доза – пряк конфликт със Запада. (Авторът вероятно визира отровителството във Великобритания на бившия двоен агент Сергей Скрипал, което доведе до сериозен сблъсък не само между Лондон и Моска, а също на Запада и НАТО с Кремъл – б. р.)

Въпросът е докъде е готов да стигне Путин и то не само при това противоборство.

----------

* Авторът е редактор в ресор „Политика“ на авторитетния германски всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Император на вся Рассия!

Това ще бъде масовия, всенароден призив след 3-4 г! Дугин вече започна.

Ким Чен Ун, Си Дзинпин,

Ким Чен Ун, Си Дзинпин, Путин, Ердуган и т.н.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?