Ad Config - Website header

 

Article_top

Какво може да очакват България и светът от страна с авторитарно управление, значим военен потенциал за водене на конвенционални войни, която притежава ядрено оръжие?

Какво да очакват България, ЕС и всички региони и държави, където Русия смята, че трябва да упражнява влияние, когато руският президент официално е заявил, че един от най-важните приоритети е разширяване на геополитическото влияние на Русия?

Наистина ли Русия е силна страна, а нейният лидер - държавник с мистични способности, пред които хората и източноевропейските народи трябва да остъпват?

Това са важни въпроси, на които е добре да си отговори българското общество и българския политически елит. Защо?

На първо място, защото международните отношение са очевидно в етап, в който редица държави са управлявани хора, които смятат, че национален интерес означава едностранна политика на незачитане на други национални държави. За съжаление в момента изглежда, че така мислят избрани на власт политици в редица силни във военно отношение държави, част от които членове на Съвета за сигурност на ООН като САЩ, Великобритания, Китай, Русия, както и други държави с планове за доминация в цели региони, каквато например е Република Турция.

На второ място, когато международната политика преминава от състояние на партньорство в режим на агресивна конкуренция между отделните държави, то най-силните от тях са склонни да пренебрегват интересите на по-слабите и дори да ги жертват, докато търгуват влияние помежду си.

България е от по-слабите във военнно отношение страни и е добре да отчитаме, че на държави в нашата част на света като Грузия, Украйна бе отнета територия директно и едностранно, чрез пряка военна агресия и окупация. Ако международният ред продължи да се развива в режим на агресивна конкуренция, за България (и за други страни със сходна държавност и национални ресурси) е важно да прилага концепция за национална сигурност, която работи срещу възможнноста у нас да се реалилизира Абхазски, Кримски или Донбаски сценарий.

Изключително важно за развитието на Източна Европа е официалното изказване на руският президент, че вотът на избирателите му дава основание в новия си мандат да води политика на конфронтация със Запада. България е Западна страна, член на ЕС и НАТО, макар и да се намира в югоизточния ъгъл на европейския континент. Всъщност именно географското ни положение, което често наричаме “уникално” в разговори по между си, ни прави изключително уязвими. По всички правила на международната политика на конфронтация, България – страна с незначителен в момента военен капацитет и слаба национална сигурност – е терен, на който да бъдат тествани всякакви сценарии и премервани геополитически амбиции. Добре е да нямаме илюзии по въпроса, че единственият фактор, който пази националното ни единство, е членството ни НАТО, отбранителен съюз, който ни защитава от пряка военна агресия, чрез клаузата за обща отбрана и в който си партнираме с един от геополитическите играчи в региона – Република Турция.

България е страна, към която една от военно силните държави Русия изпитва едновременно презрение и амбиции за политическо опекунство. Затова България е пряко заплашена от амбициите на Кремъл да се конфронтира със Запада. Отговорът на тази заплаха не е  посрещането на руските амбиции с хляб и сол, както ни предлагат БСП, Атака, ВМРО и редица други чужди проксита в българската публична сфера. Отговорът не е също в превръщането ни в ястреб в процеса на конфронтация, който Русия започва със Запада.

Как да се справим с амбициите на Русия за политическа и икономическа експанзия?

На първо място е важно да осъзнаем какво се случи на Украйна. Симпатията и подкрепата ни към Украйна, страна, която има общо историческо наследство и редица сходни икономически и социални проблеми с нашите, е задължителен измерител на собствената национална сигурност. Ако оправдаваме анексията на Крим и окупацията на Източна Украйна, ако вярваме, че Русия или която и да е друга страна в света има право да завладява териториите на съседите си, тогава държавността ни е застрашена от собствената ни преценка.

С разбиране за това, че Русия има пълното право да дефинира и защитава националните си виждания както намери за добре, е изключително важно ние също да направим това за България. За начало е важно да направим просто сравнение между българската и руската държавност.

За разлика от Руската федерация, България е страна, в която има реална политическа конкуренция и свободни избори (макар и често опорочавани), политически плурализъм (макар и често фасаден), независима съдебна система (макар част от нея да изпада в зависимости), капитализъм от европейски вид (макар с милиционерски корени и наличие на олигополи и олигарси). Най-вече обаче, в България има лични свободи, съществуват свободна воля и свободно слово (макар и системно ограничавани от политици и приятелските им бизнес кръгове).

Убеден съм, че нито един от тези българи, които имат самостойно значимо влияние в икономическия и политическия живот на страната ни, независимо дали легитимно или задкулисно, не биха сменили статута си в България за подобен в Руската федерация. Причината за това е проста – в България те са всичко онова, което са, а в Русия само това, което Кремъл иска да бъдат.

България има право да гледа на Русия като на страна, която не покрива нашите български стандарти за обществено развитие.

Гледайки на североизток, категорично можем да се гордеем с това, което сме постигнали като общество през изминалите почти 30 години. Разбира се, това не значи да проявяваме неуважение към Руската федерация и нейната държавност. Означава да ги осъзнаваме, да сме наясно, че Русия има легитимни интереси и няма нищо лошо да получава одобрението ни, когато ги защитава законно с легитимни средства. Значи също да казваме ясно “Не” всеки път, когато е необходимо.

Политическата легитимност изключва анексирането на територии, военни нападения над чужди държави и създаване на сиви зони като Южна Осетия, Абхазия, про-руските анклави на територията на Източна Украйна и завладяване на чужди територии като Крим. Коя държава, движена от разум, от желание за истинско социално и икономическо развитие, която мисли за благоденствието на гражданите си, търси искрено уважението на съседите си и на света, се стреми към завладяване на чужди територии. Колко такива има в днешния свят?

Ако България е важна, защо не я усилим?

Националната държава е единствената международно легитимна форма на обществено устройство и това ще бъде така занапред. Налице е едно едниствено положително изключение на доброволно наднационално сдружаване и сдаване на национален суверинитет, при солидарност и равнопоставеност – Европейският съюз, който трябва да пазим на всяка цена.

След като националната държава е важна, опитите за промяна на граници, отнемане на територии, на системна намеса във вътрешните дела на дадена страна не могат да бъдат приемани с лека ръка или толерирани.

България се намира между две държави, които в момента, макар и в различни степени и без знак за равенство, залагат на агресивни концепции за разширяване на националното си влияние. Едната от тях е Република Турция, а другата Руската федерация.

Република Турция е страна, към която българското общество, вероятно основателно, реагира с исторически формирани национални предразсъдъци. Тя има да решава сложни национални проблеми, които стоят от десетилетия пред турското общество - доколко да бъде светска и доколко подчинена на религиозни догми държава; дали и доколко да интегрира кюрдите и други малцинства като национални такива, и дали и доколко да не го прави. Турската държавност, икономиката и социалното развитие на страната са зависими от състоянието на държавите в Близкия Изток, от това дали ще има Сирия, какъв ще бъде Ирак, каква политика ще води Иран и т.н. Тя е сложна в културно отношение страна на границата между политическия Запад и политическия Изток. С Република Турция сме заедно в НАТО и сме длъжни да зачитаме взаимно националните си интереси.

За България е важно да имаме искрени отношения с Република Турция и да развиваме взаимоизгодно партньорство. Турция е или необходим патрньор, или нежелан конкурент. Партньорството ни с нея следва да отчита факта, че противно на част от политическите схващания в Анкара, в България няма турско национално малцинство. Има български граждани от турски етнически произход, които са напълно интергирани в българската държавност и култура. На територията на Република Турция също има стотици хиляди български граждани, които са част от националния ни потенциал. Тоест двете страни имат всички необходими основания за изграждане на дългосрочно партньорство, основано на взаимно уважение.

Единственото, което може да създава значими проблеми между България и Република Турция от българската страна, е действието на социални и политически фактори, формирани в съветската и пост-съветската епоха. Трябва да си признаем, че комунистическото минало и пост-съветските нагласи влияят негативно на днешните ни отношения с Република Турция, а Русия се опитва да влия пряко на отношенията ни с Анкара.

Всичко това не пречи на редица българи искрено да харесват Русия, нейния президент, нейната литература, общите славянски корени и да вярват в имиджа, който Русия си налага у нас – на страна освободителка. Не смятам за уместно да отхвърляме агресивно такива схващания, изразявани от наши сънародници, дори ако не сме съгласни с тях.

Длъжни сме просто да кажем ясно, че добрите отношения и уважението между България и Русия нямат нищо общо със системната и целенасочена намеса на Кремъл във вътрешните работи на страната ни. То се случва на всякакви нива, от поддържане структури за идеологическа пропаганда (нещо твърде различно от Институт “Гьоте”, френският културен институт или British Council) и целенасочено създаване на мрежа от медии и уеб сайтове за политическа пропаганда, през опитите за поддържане на пара-политически и дори, в определена форма, на самоорганизиращите и обличащи се в униформи структури, прикрити като граждански организации.

Тези политически рецидиви у нас няма да спрат, те ще се усилват. Има хубава българска поговорка “Не е луд тоя, дето яде баницата, а този, дето му я дава”. Сами сме отговорни за това дали държавността ни е силна или слаба, за това дали имама смела или страхлива позиция по даден политически въпрос.

В контекста на обявения от руския президент курс на конфронтация със Запада например e наивно да реагираме с насаждане на русофобия и несъстоятелно сочене с пръст към Кремъл. Важно е обаче да кажем ясно, че Русия дефинира по изключително неправилен и невъзпитан начин националните си интереси. Това е руски проблем, който тези, които харесват Руската федерация, е добре да признаят и заявят пред руските си приятели. Нашият български проблем е свързан с това общество ни да осъзнава ясно националните ни интереси, а българските институции да имат позиция  и политика на превенция спрямо всякакви външни фактори, които се опитват да влияят на националната ни сигурност.

Важно е българското правителството, институциите, които защитават сигурността на страната и цялото ни общество да со уверени в собственото ни национално развитие. Още по-важно е да сме убедени в цивилизационното ни превъзходство спрямо всички несвободни нации и спрямо обществата, които са склонни да се отказват от свободите си и да подчиняват развитието си на авторитарно управление.

Успехът на България в днешната международна среда е възможен единствено след лишен от емоции прочит на националния ни интерес, в НАТО и ЕС и при изграждане на стабилни отношения с държави, способни на партньорства, а не с такива, търсещи доминация.

 

Какво може да очакват България и светът от страна с авторитарно управление, значим военен потенциал за водене на конвенционални войни, която притежава ядрено оръжие?

Какво да очакват България, ЕС и всички региони и държави, където Русия смята, че трябва да упражнява влияние, когато руският президент официално е заявил, че един от най-важните приоритети е разширяване на геополитическото влияние на Русия?

Наистина ли Русия е силна страна, а нейният лидер - държавник с мистични способности, пред които хората и източноевропейските народи трябва да остъпват?

Това са важни въпроси, на които е добре да си отговори българското общество и българския политически елит. Защо?

На първо място, защото международните отношение са очевидно в етап, в който редица държави са управлявани хора, които смятат, че национален интерес означава едностранна политика на незачитане на други национални държави. За съжаление в момента изглежда, че така мислят избрани на власт политици в редица силни във военно отношение държави, част от които членове на Съвета за сигурност на ООН като САЩ, Великобритания, Китай, Русия, както и други държави с планове за доминация в цели региони, каквато например е Република Турция.

На второ място, когато международната политика преминава от състояние на партньорство в режим на агресивна конкуренция между отделните държави, то най-силните от тях са склонни да пренебрегват интересите на по-слабите и дори да ги жертват, докато търгуват влияние помежду си.

България е от по-слабите във военнно отношение страни и е добре да отчитаме, че на държави в нашата част на света като Грузия, Украйна бе отнета територия директно и едностранно, чрез пряка военна агресия и окупация. Ако международният ред продължи да се развива в режим на агресивна конкуренция, за България (и за други страни със сходна държавност и национални ресурси) е важно да прилага концепция за национална сигурност, която работи срещу възможнноста у нас да се реалилизира Абхазски, Кримски или Донбаски сценарий.

Изключително важно за развитието на Източна Европа е официалното изказване на руският президент, че вотът на избирателите му дава основание в новия си мандат да води политика на конфронтация със Запада. България е Западна страна, член на ЕС и НАТО, макар и да се намира в югоизточния ъгъл на европейския континент. Всъщност именно географското ни положение, което често наричаме “уникално” в разговори по между си, ни прави изключително уязвими. По всички правила на международната политика на конфронтация, България – страна с незначителен в момента военен капацитет и слаба национална сигурност – е терен, на който да бъдат тествани всякакви сценарии и премервани геополитически амбиции. Добре е да нямаме илюзии по въпроса, че единственият фактор, който пази националното ни единство, е членството ни НАТО, отбранителен съюз, който ни защитава от пряка военна агресия, чрез клаузата за обща отбрана и в който си партнираме с един от геополитическите играчи в региона – Република Турция.

България е страна, към която една от военно силните държави Русия изпитва едновременно презрение и амбиции за политическо опекунство. Затова България е пряко заплашена от амбициите на Кремъл да се конфронтира със Запада. Отговорът на тази заплаха не е  посрещането на руските амбиции с хляб и сол, както ни предлагат БСП, Атака, ВМРО и редица други чужди проксита в българската публична сфера. Отговорът не е също в превръщането ни в ястреб в процеса на конфронтация, който Русия започва със Запада.

Как да се справим с амбициите на Русия за политическа и икономическа експанзия?

На първо място е важно да осъзнаем какво се случи на Украйна. Симпатията и подкрепата ни към Украйна, страна, която има общо историческо наследство и редица сходни икономически и социални проблеми с нашите, е задължителен измерител на собствената национална сигурност. Ако оправдаваме анексията на Крим и окупацията на Източна Украйна, ако вярваме, че Русия или която и да е друга страна в света има право да завладява териториите на съседите си, тогава държавността ни е застрашена от собствената ни преценка.

С разбиране за това, че Русия има пълното право да дефинира и защитава националните си виждания както намери за добре, е изключително важно ние също да направим това за България. За начало е важно да направим просто сравнение между българската и руската държавност.

За разлика от Руската федерация, България е страна, в която има реална политическа конкуренция и свободни избори (макар и често опорочавани), политически плурализъм (макар и често фасаден), независима съдебна система (макар част от нея да изпада в зависимости), капитализъм от европейски вид (макар с милиционерски корени и наличие на олигополи и олигарси). Най-вече обаче, в България има лични свободи, съществуват свободна воля и свободно слово (макар и системно ограничавани от политици и приятелските им бизнес кръгове).

Убеден съм, че нито един от тези българи, които имат самостойно значимо влияние в икономическия и политическия живот на страната ни, независимо дали легитимно или задкулисно, не биха сменили статута си в България за подобен в Руската федерация. Причината за това е проста – в България те са всичко онова, което са, а в Русия само това, което Кремъл иска да бъдат.

България има право да гледа на Русия като на страна, която не покрива нашите български стандарти за обществено развитие.

Гледайки на североизток, категорично можем да се гордеем с това, което сме постигнали като общество през изминалите почти 30 години. Разбира се, това не значи да проявяваме неуважение към Руската федерация и нейната държавност. Означава да ги осъзнаваме, да сме наясно, че Русия има легитимни интереси и няма нищо лошо да получава одобрението ни, когато ги защитава законно с легитимни средства. Значи също да казваме ясно “Не” всеки път, когато е необходимо.

Политическата легитимност изключва анексирането на територии, военни нападения над чужди държави и създаване на сиви зони като Южна Осетия, Абхазия, про-руските анклави на територията на Източна Украйна и завладяване на чужди територии като Крим. Коя държава, движена от разум, от желание за истинско социално и икономическо развитие, която мисли за благоденствието на гражданите си, търси искрено уважението на съседите си и на света, се стреми към завладяване на чужди територии. Колко такива има в днешния свят?

Ако България е важна, защо не я усилим?

Националната държава е единствената международно легитимна форма на обществено устройство и това ще бъде така занапред. Налице е едно едниствено положително изключение на доброволно наднационално сдружаване и сдаване на национален суверинитет, при солидарност и равнопоставеност – Европейският съюз, който трябва да пазим на всяка цена.

След като националната държава е важна, опитите за промяна на граници, отнемане на територии, на системна намеса във вътрешните дела на дадена страна не могат да бъдат приемани с лека ръка или толерирани.

България се намира между две държави, които в момента, макар и в различни степени и без знак за равенство, залагат на агресивни концепции за разширяване на националното си влияние. Едната от тях е Република Турция, а другата Руската федерация.

Република Турция е страна, към която българското общество, вероятно основателно, реагира с исторически формирани национални предразсъдъци. Тя има да решава сложни национални проблеми, които стоят от десетилетия пред турското общество - доколко да бъде светска и доколко подчинена на религиозни догми държава; дали и доколко да интегрира кюрдите и други малцинства като национални такива, и дали и доколко да не го прави. Турската държавност, икономиката и социалното развитие на страната са зависими от състоянието на държавите в Близкия Изток, от това дали ще има Сирия, какъв ще бъде Ирак, каква политика ще води Иран и т.н. Тя е сложна в културно отношение страна на границата между политическия Запад и политическия Изток. С Република Турция сме заедно в НАТО и сме длъжни да зачитаме взаимно националните си интереси.

За България е важно да имаме искрени отношения с Република Турция и да развиваме взаимоизгодно партньорство. Турция е или необходим патрньор, или нежелан конкурент. Партньорството ни с нея следва да отчита факта, че противно на част от политическите схващания в Анкара, в България няма турско национално малцинство. Има български граждани от турски етнически произход, които са напълно интергирани в българската държавност и култура. На територията на Република Турция също има стотици хиляди български граждани, които са част от националния ни потенциал. Тоест двете страни имат всички необходими основания за изграждане на дългосрочно партньорство, основано на взаимно уважение.

Единственото, което може да създава значими проблеми между България и Република Турция от българската страна, е действието на социални и политически фактори, формирани в съветската и пост-съветската епоха. Трябва да си признаем, че комунистическото минало и пост-съветските нагласи влияят негативно на днешните ни отношения с Република Турция, а Русия се опитва да влия пряко на отношенията ни с Анкара.

Всичко това не пречи на редица българи искрено да харесват Русия, нейния президент, нейната литература, общите славянски корени и да вярват в имиджа, който Русия си налага у нас – на страна освободителка. Не смятам за уместно да отхвърляме агресивно такива схващания, изразявани от наши сънародници, дори ако не сме съгласни с тях.

Длъжни сме просто да кажем ясно, че добрите отношения и уважението между България и Русия нямат нищо общо със системната и целенасочена намеса на Кремъл във вътрешните работи на страната ни. То се случва на всякакви нива, от поддържане структури за идеологическа пропаганда (нещо твърде различно от Институт “Гьоте”, френският културен институт или British Council) и целенасочено създаване на мрежа от медии и уеб сайтове за политическа пропаганда, през опитите за поддържане на пара-политически и дори, в определена форма, на самоорганизиращите и обличащи се в униформи структури, прикрити като граждански организации.

Тези политически рецидиви у нас няма да спрат, те ще се усилват. Има хубава българска поговорка “Не е луд тоя, дето яде баницата, а този, дето му я дава”. Сами сме отговорни за това дали държавността ни е силна или слаба, за това дали имама смела или страхлива позиция по даден политически въпрос.

В контекста на обявения от руския президент курс на конфронтация със Запада например e наивно да реагираме с насаждане на русофобия и несъстоятелно сочене с пръст към Кремъл. Важно е обаче да кажем ясно, че Русия дефинира по изключително неправилен и невъзпитан начин националните си интереси. Това е руски проблем, който тези, които харесват Руската федерация, е добре да признаят и заявят пред руските си приятели. Нашият български проблем е свързан с това общество ни да осъзнава ясно националните ни интереси, а българските институции да имат позиция  и политика на превенция спрямо всякакви външни фактори, които се опитват да влияят на националната ни сигурност.

Важно е българското правителството, институциите, които защитават сигурността на страната и цялото ни общество да со уверени в собственото ни национално развитие. Още по-важно е да сме убедени в цивилизационното ни превъзходство спрямо всички несвободни нации и спрямо обществата, които са склонни да се отказват от свободите си и да подчиняват развитието си на авторитарно управление.

Успехът на България в днешната международна среда е възможен единствено след лишен от емоции прочит на националния ни интерес, в НАТО и ЕС и при изграждане на стабилни отношения с държави, способни на партньорства, а не с такива, търсещи доминация.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

как къде

Нашичкият по примера на Тато се е снишил, та ако могат да не го забележат и едните и другите, да не го питат директно за Крим, Путин и неговото управление, за отровителството и хибридната война на Русия. Той сега прави световна политика и за такива дреболии няма време. Но, нас няма за заблуди. Знаем че си обича той братушките и недай боже ще обърне палачинката, ако се наложи и ще забрави и ЕС и НАТО. Нямам му доверие.

ББ не само се е снишил

Дори може да изпревари Радев при забиването на руското знаме в София!
бай Хуй's picture
бай Хуй
Бай Иван

Боко

не само се е снишил, а се е навел гърбом към Пут.ин и се е хванал за палците
Mark Watson's picture
Mark Watson
watmark

некои съображения

Ама престанете с руските глупости за славянски корени и коренища. С руснаците нямаме нищо общо като генотип. Единственото общо е че те използват църковно-български език като основа на държавния им език. А това което ние трябва да направим е да - отстраним предателите по между ни и най вече онези в политиката и медиите, - да изгоним руските притежатели на собственост, които незнайно защо са военни, - да скъсаме със всякакви икономически отношения ( и без това те са само от полза за Расия).
Русия има право да защитава интересите си. Но не тук.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?