Ad Config - Website header

 

Article_top

На Владимир Путин се удаде с трикове да се задържи на върха на Русия. Страната обаче има съвсем други проблеми и то не само социални. Отношенията със Запада ще продължат да са лоши и да се влошават. Така смята известният австрийски политолог проф. Герхард Мангот, преподаващ международни отношения в университета в Инсбрук и специалист по въпросите на Източна Европа и Русия. Ученият коментира президентските избори и обстановката в Русия в интервю за австрийския в. “Дер Щандард”. 

Предлагаме ви неговата гледна точка:

- Очаквано Путин беше преизбран за президент и то с относително висок резултат. Какви според вас са основните мотиви?

- Путин не целеше само изборна победа. Той искаше един вид коронация, за да може да твърди, че народът е плътно зад него. Това му се удаде. То му е необходимо за подсигуряване на властовия картел начело на Русия. Важен мотив за избирателите със сигурност е бил патриотизмът и заслугата на Путин да възкреси Русия като велика сила. Втори аргумент за неговите избиратели беше, че Путин се обявява за стабилност. За средното и по-старото поколение, които преживяха срива на Съветския съюз и последвалите години на мизерия, Путин символизира възвръщането на стабилността. А и мнозина избраха Путин поради липса на алтернатива. В тази посока беше направено необходимото.

- Провали ли се изборният бойкот, към какъвто призова недопуснатият до вота опозиционер Алексей Навални?

- В крепостите на либералната опозиция с добре образовано средно съсловие участието във вота беше по-малко, но не и драматично ниско. Двамата либерални кандидати получиха общо 2,7 на сто подкрепа. Също в Москва и Санкт Петербург на Ксения Собчак не се удаде да мобилизира избирателите. Може би и поради дълбоките съмнения дали кандидатурата й е била съгласувана с Путин или не. Драматично се провали амбицията й да привлече на своя страна избирателите на Навални.

- Това свободни и честни избори ли бяха?

- Медиите бяха пристрастни, а достъпът до вота на кандидатите ограничен. Но в сравнение с 2012 г. изборите не бяха повече фалшифицирани. Остава ненадминат най-мръсният вот след 1992 г. при  преизбирането на Борис Елцин през 1996 г. Ахилесовата пета този път за Путин беше участието в изборите. При парламентарните избори през 2016 г. изборното участие беше 48 на сто. Тогава всички говореха за криза при господството на Путин. Ако това се беше случило и сега, дори и убедителна изборна победа не би била победа. (Във вота на 18-и т. м. участваха 67,4 на сто от имащите право на глас . б. р.) Този път бяха съживени някои съветски традиции – примерно изборите да се превърнат в един вид народно празненство. С ядене, лотарии и забавления. Много избиратели бяха поставени под натиск да се отправят към урните – войници, студенти и служителите на държавните предприятия.

Руското население очаква от правителството преборване на корупцията, икономически реформи и подобряване на здравното обслужване в образователния сектор. В речта си след изборната победа Путин обеща радикална промяна.

- Могат ли този път да се очакват реформи?

- Това ще се види, след като Путин положи клетва и се разбере какъв ще е съставът на новото правителство. Концепциите са налице – здравеопазване, образование, данъчна и пенсионна реформа. Голяма част от населението желае промени. При липса на структурни реформи не би имало икономически напредък.

- Какъв е делът на санкциите срещу Русия в слабата икономика?

- През 2015 и 2016 г. Русия преживя рецесия. През 2015 г. 3,5 на сто от БВП и през 2016 г. 0,6%. През 2015 г. делът на санкциите беше между 0,5 и 0,8 на сто. Главният фактор за слабата икономика обаче беше сривът на  цените на суровия петрол. Наред с това в Русия липсваха изгодни рамкови условия за малки и средни предприятия.

Две седмици преди изборите Путин представи визията си за бъдещето. Това по-скоро прозвуча като завишаване на бюджета за отбрана, примерно при разрбаботването на нови ядрени оръжия.
Великодържавническата политика, която Путин води, преди всичко се оповава на войската и на нейното модернизиране, включително в сферата на атомните оръжия. Понастоящем контролът върху ядрените въоръжения е в криза, тъй като в тази посока американската админстрация няма интерес. Що се отнася до големите кризи между Запада и Русия – кризата в Украйна, войната в Сирия, не очаквам пробив. Лошите отношения с Русия ще продължат, задава се и опасност за по-нататъшно влошаване.

- През 2024 г. Путин няма да има право отново да се кандидатира за президент. Какво ще направи?

- Още през 2008 г. конституцията не позволяваше трети президентски мандат. Тогава Путин реши да изведе на сцената лесно контролируем президент (Дмитрий Медведев – бел. р.), самият той стана премиер. Подобен вариант е мислим и за 2024 г. Не смятам за вероятно да се опита да промени конституцията, което да му позволи пореден президентски мандат. Въпросът обаче ще е дали Путин ще е достатъчно силен, за да посочи сам заместника си или ще възникне открит конфликт между противоборстващите си лагери в руския властови център, който би изтласкал Путин от властта.

 

На Владимир Путин се удаде с трикове да се задържи на върха на Русия. Страната обаче има съвсем други проблеми и то не само социални. Отношенията със Запада ще продължат да са лоши и да се влошават. Така смята известният австрийски политолог проф. Герхард Мангот, преподаващ международни отношения в университета в Инсбрук и специалист по въпросите на Източна Европа и Русия. Ученият коментира президентските избори и обстановката в Русия в интервю за австрийския в. “Дер Щандард”. 

Предлагаме ви неговата гледна точка:

- Очаквано Путин беше преизбран за президент и то с относително висок резултат. Какви според вас са основните мотиви?

- Путин не целеше само изборна победа. Той искаше един вид коронация, за да може да твърди, че народът е плътно зад него. Това му се удаде. То му е необходимо за подсигуряване на властовия картел начело на Русия. Важен мотив за избирателите със сигурност е бил патриотизмът и заслугата на Путин да възкреси Русия като велика сила. Втори аргумент за неговите избиратели беше, че Путин се обявява за стабилност. За средното и по-старото поколение, които преживяха срива на Съветския съюз и последвалите години на мизерия, Путин символизира възвръщането на стабилността. А и мнозина избраха Путин поради липса на алтернатива. В тази посока беше направено необходимото.

- Провали ли се изборният бойкот, към какъвто призова недопуснатият до вота опозиционер Алексей Навални?

- В крепостите на либералната опозиция с добре образовано средно съсловие участието във вота беше по-малко, но не и драматично ниско. Двамата либерални кандидати получиха общо 2,7 на сто подкрепа. Също в Москва и Санкт Петербург на Ксения Собчак не се удаде да мобилизира избирателите. Може би и поради дълбоките съмнения дали кандидатурата й е била съгласувана с Путин или не. Драматично се провали амбицията й да привлече на своя страна избирателите на Навални.

- Това свободни и честни избори ли бяха?

- Медиите бяха пристрастни, а достъпът до вота на кандидатите ограничен. Но в сравнение с 2012 г. изборите не бяха повече фалшифицирани. Остава ненадминат най-мръсният вот след 1992 г. при  преизбирането на Борис Елцин през 1996 г. Ахилесовата пета този път за Путин беше участието в изборите. При парламентарните избори през 2016 г. изборното участие беше 48 на сто. Тогава всички говореха за криза при господството на Путин. Ако това се беше случило и сега, дори и убедителна изборна победа не би била победа. (Във вота на 18-и т. м. участваха 67,4 на сто от имащите право на глас . б. р.) Този път бяха съживени някои съветски традиции – примерно изборите да се превърнат в един вид народно празненство. С ядене, лотарии и забавления. Много избиратели бяха поставени под натиск да се отправят към урните – войници, студенти и служителите на държавните предприятия.

Руското население очаква от правителството преборване на корупцията, икономически реформи и подобряване на здравното обслужване в образователния сектор. В речта си след изборната победа Путин обеща радикална промяна.

- Могат ли този път да се очакват реформи?

- Това ще се види, след като Путин положи клетва и се разбере какъв ще е съставът на новото правителство. Концепциите са налице – здравеопазване, образование, данъчна и пенсионна реформа. Голяма част от населението желае промени. При липса на структурни реформи не би имало икономически напредък.

- Какъв е делът на санкциите срещу Русия в слабата икономика?

- През 2015 и 2016 г. Русия преживя рецесия. През 2015 г. 3,5 на сто от БВП и през 2016 г. 0,6%. През 2015 г. делът на санкциите беше между 0,5 и 0,8 на сто. Главният фактор за слабата икономика обаче беше сривът на  цените на суровия петрол. Наред с това в Русия липсваха изгодни рамкови условия за малки и средни предприятия.

Две седмици преди изборите Путин представи визията си за бъдещето. Това по-скоро прозвуча като завишаване на бюджета за отбрана, примерно при разрбаботването на нови ядрени оръжия.
Великодържавническата политика, която Путин води, преди всичко се оповава на войската и на нейното модернизиране, включително в сферата на атомните оръжия. Понастоящем контролът върху ядрените въоръжения е в криза, тъй като в тази посока американската админстрация няма интерес. Що се отнася до големите кризи между Запада и Русия – кризата в Украйна, войната в Сирия, не очаквам пробив. Лошите отношения с Русия ще продължат, задава се и опасност за по-нататъшно влошаване.

- През 2024 г. Путин няма да има право отново да се кандидатира за президент. Какво ще направи?

- Още през 2008 г. конституцията не позволяваше трети президентски мандат. Тогава Путин реши да изведе на сцената лесно контролируем президент (Дмитрий Медведев – бел. р.), самият той стана премиер. Подобен вариант е мислим и за 2024 г. Не смятам за вероятно да се опита да промени конституцията, което да му позволи пореден президентски мандат. Въпросът обаче ще е дали Путин ще е достатъчно силен, за да посочи сам заместника си или ще възникне открит конфликт между противоборстващите си лагери в руския властови център, който би изтласкал Путин от властта.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

А таз новина що ни я спестявате?


EXCLUSIVE - Did Russian exile Nikolai Glushkov die in a kinky sex game...?
........
A friend has said that Mr Glushkov's partner, a Russian man aged in his late 20s called Denis, had been staying over at his house when he died.

Read more: http://www.dailymail.co.uk/news/article-5522105/Did-Russian-exile-Nikolai-Glushkov-die-kinky-sex-game.html#ixzz5AJq21Z00
Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook

Остава ненадминат най

Остава ненадминат най-мръсният вот при преизбирането на Елцин през 1996 г., казва проф. Герхард Мангот пред "Дер Щандард". Професорът и интервюиращият, и Клуб Зет, тактично пропускат да отбележат, че Елцин спечели тези най-мръсни избори с финансовата подкрепа на САЩ. Тази мръсна кампания всъщност бе дирижирана от неговите американски съветници в предизборния му щаб.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета