Ad Config - Website header

 

Article_top

Ръководството на ЧЕЗ (чешката държавна компания, собственик на най-голямото електроразпределително дружество в България - бел.р.) е изправено пред ключови седмици и месеци, през които ще се реши бъдещето на компанията и под каква форма ще съществува, пише чешкото издание "Хосподарске новини".

Въпросът е дали дори в периода на намаляване на печалбата ще има дивиденти, на които акционерите са свикнали, включително държавата (чешката държава чрез Министерството на финансите държи 70% от ЧЕЗ - бел.ред.). Ще бъде разгледано и дали ЧЕЗ ще бъде разделена на две компании - което ще има пряко въздействие върху решението дали и кой ще построи впоследствие нов ядрен реактор.

Въпреки това фирмата все още чака политиците, оглавявани от премиера Андрей Бабиш, да се справят с планираната трансформация.

"Откриването на търг за доставчици на нов ядрен реактор в АЕЦ Дуковани и по-късно дори в АЕЦ Темелин може да бъде обявено през третото или четвъртото тримесечие на тази година, а процедурата може да отнеме около три години", казва изпълнителният директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш, цитиран от Ройтерс.

Решението за разделянето на ЧЕЗ трябва да бъде взето до края на март. Планът за преобразуване бе обявен от изпълнителния директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш преди повече от година. Основен импулс за това станаха исканията на политиците, които настояват ЧЕЗ да изгради нов ядрен реактор без гаранции или друга държавна помощ. Но ЧЕЗ отказва. Изграждането на ядрен реактор предвид днешните цени на електроенергията няма особен смисъл за икономиката, а ръководството на ЧЕЗ се опасява от съдебни дела от миноритарни акционери (които държат 30% от компанията, която е публична - бел.р.).

Анализът на Бенеш предполага ЧЕЗ да се раздели на две, като държавата ще притежава на сто процента една от компаниите, която да обхване традиционното производство на електроенергия (въглища, газ и големи водни ресурси), въгледобив и бизнес сектора. В другата "нова ЧЕЗ" държавата ще запази 51%, а миноритарните акционери на сегашната ЧЕЗ ще имат 49%.

Новите дистрибуции, възобновяемите източници, продажбите на енергия и наскоро създаденото предприятие ESCO, което се фокусира върху предоставянето на енергийни услуги на големи корпоративни клиенти, ще се превърнат в нов бизнес.

Бенеш (който е на този пост от предишното правителство на социалдемократите - бел.р.) обаче има и друга сериозна причина да настоява за разделянето. Същата, поради която са разделени германските компании RWE или E.ON, а френската ЕDF също разглежда същата стъпка. Тези класически енергийни компании плащат за масовото усвояване на субсидирани възобновяеми енергийни източници и увеличаване на натиска върху сметките. Тези два фактора отдавна потискат цената на електроенергията и сметката я плащат предимно традиционните големи електроцентрали, които не получават субсидии.

И тези тенденции са видими за резултатите на ЧЕЗ в продължение на няколко години. Ефективността й е най-лоша от 2003-а насам, въпреки осемгодишния ръст на нетната печалба. От доходите, от които се изплащат дивидентите - на обща стойност 20.7 млрд. чешки крони, над 8 милиарда са от продажбата на имоти. Става въпрос за продажбата на акции в унгарската компания MOL или продажбата на селище в Pisnica и електроцентралата Tisová. Без тези еднократни приходи печалбата на ЧЕЗ за 2017 г. е само 12.2 милиарда крони (около 480 милиона евро), пише "Хосподарске новини". 

Въпреки че през миналата година цената на електроенергията в Чехия отново се повиши леко, перспективата все още не е прекалено оптимистична. През 2018 г. ЧЕЗ очаква чиста печалба между 12 и 14 милиарда крони. За да се осигури дивидент на нивото от най-малко 33 крони на акция, ЧЕЗ ще трябва да продаде активи тази година.

Но сегашният план е изложен на риск. Допълнителните средства се очакваха от продажбата на активи на компанията в България. За ТЕЦ Варна ЧЕЗ ще получи 1.3 милиарда крони. Продажбата на местната дистрибуторска компания, за която ЧЕЗ е трябвало да получи 8.7 млрд. крони (342 милиона евро) беше блокирана, посочва "Хосподарске новини".

Купувачът е неизвестна компания, Inercom, с неясни собственици и финансиране. Политици се опасяват за енергийната сигурност на страната (България - бел.р.) и продажбата може да се провали.

Трите въпроса на един икономист

Междувременно в предаването "Лице в лице" по bTV икономистът от Лондон - проф. Димитър Иванов, зададе няколко въпроса, свързани със сделката за ЧЕЗ. По думите му, няма как "Инерком" да не е представил източниците си на финансиране, при кандидатстването за покупката на активите.

"Как така една от най-големите чужди банки в България (УниКредит Булбанк - бел.р.), при всички критерии, които имат големите банки, е дала финансова гаранция на "Инерком", искам това да попитам, защото "Инерком" не отговаря на тези изисквания?"

Как "Инерком" ще плати тези най-малко 326 милиона евро - защото това означава, че трябва да участва с поне 33-34% собствено участие?

Очевидно, че "Инерком" е направила залог на акциите на бъдещата собственост на ЧЕЗ-България. Как това отговаря на законите в България, това е противозаконно. Значи вие утре може да отидете при една банка в България, да кажете, че искате да купите "Лукойл" и да получите финансова гаранция?

Според проф. Иванов участието на държавата в сделката е съвсем реално. Учуден съм от хора с икономическо образование, които казаха, че държавата не може да се меси в търговска сделка, но държавата е играч на пазара, тя не е само е арбитър, каза той и даде пример с държавни енергийни компании, които са от най-големите в Европа - френската Електрисите дьо Франс едф и румънската "Транилектрика".

Бих посъветвал г-н премиера да поиска от министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи диспечерските звена да влязат в списъка на ПМС 181 като стратегически обекти, заяви Димитър Иванов.

 

 

Ръководството на ЧЕЗ (чешката държавна компания, собственик на най-голямото електроразпределително дружество в България - бел.р.) е изправено пред ключови седмици и месеци, през които ще се реши бъдещето на компанията и под каква форма ще съществува, пише чешкото издание "Хосподарске новини".

Въпросът е дали дори в периода на намаляване на печалбата ще има дивиденти, на които акционерите са свикнали, включително държавата (чешката държава чрез Министерството на финансите държи 70% от ЧЕЗ - бел.ред.). Ще бъде разгледано и дали ЧЕЗ ще бъде разделена на две компании - което ще има пряко въздействие върху решението дали и кой ще построи впоследствие нов ядрен реактор.

Въпреки това фирмата все още чака политиците, оглавявани от премиера Андрей Бабиш, да се справят с планираната трансформация.

"Откриването на търг за доставчици на нов ядрен реактор в АЕЦ Дуковани и по-късно дори в АЕЦ Темелин може да бъде обявено през третото или четвъртото тримесечие на тази година, а процедурата може да отнеме около три години", казва изпълнителният директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш, цитиран от Ройтерс.

Решението за разделянето на ЧЕЗ трябва да бъде взето до края на март. Планът за преобразуване бе обявен от изпълнителния директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш преди повече от година. Основен импулс за това станаха исканията на политиците, които настояват ЧЕЗ да изгради нов ядрен реактор без гаранции или друга държавна помощ. Но ЧЕЗ отказва. Изграждането на ядрен реактор предвид днешните цени на електроенергията няма особен смисъл за икономиката, а ръководството на ЧЕЗ се опасява от съдебни дела от миноритарни акционери (които държат 30% от компанията, която е публична - бел.р.).

Анализът на Бенеш предполага ЧЕЗ да се раздели на две, като държавата ще притежава на сто процента една от компаниите, която да обхване традиционното производство на електроенергия (въглища, газ и големи водни ресурси), въгледобив и бизнес сектора. В другата "нова ЧЕЗ" държавата ще запази 51%, а миноритарните акционери на сегашната ЧЕЗ ще имат 49%.

Новите дистрибуции, възобновяемите източници, продажбите на енергия и наскоро създаденото предприятие ESCO, което се фокусира върху предоставянето на енергийни услуги на големи корпоративни клиенти, ще се превърнат в нов бизнес.

Бенеш (който е на този пост от предишното правителство на социалдемократите - бел.р.) обаче има и друга сериозна причина да настоява за разделянето. Същата, поради която са разделени германските компании RWE или E.ON, а френската ЕDF също разглежда същата стъпка. Тези класически енергийни компании плащат за масовото усвояване на субсидирани възобновяеми енергийни източници и увеличаване на натиска върху сметките. Тези два фактора отдавна потискат цената на електроенергията и сметката я плащат предимно традиционните големи електроцентрали, които не получават субсидии.

И тези тенденции са видими за резултатите на ЧЕЗ в продължение на няколко години. Ефективността й е най-лоша от 2003-а насам, въпреки осемгодишния ръст на нетната печалба. От доходите, от които се изплащат дивидентите - на обща стойност 20.7 млрд. чешки крони, над 8 милиарда са от продажбата на имоти. Става въпрос за продажбата на акции в унгарската компания MOL или продажбата на селище в Pisnica и електроцентралата Tisová. Без тези еднократни приходи печалбата на ЧЕЗ за 2017 г. е само 12.2 милиарда крони (около 480 милиона евро), пише "Хосподарске новини". 

Въпреки че през миналата година цената на електроенергията в Чехия отново се повиши леко, перспективата все още не е прекалено оптимистична. През 2018 г. ЧЕЗ очаква чиста печалба между 12 и 14 милиарда крони. За да се осигури дивидент на нивото от най-малко 33 крони на акция, ЧЕЗ ще трябва да продаде активи тази година.

Но сегашният план е изложен на риск. Допълнителните средства се очакваха от продажбата на активи на компанията в България. За ТЕЦ Варна ЧЕЗ ще получи 1.3 милиарда крони. Продажбата на местната дистрибуторска компания, за която ЧЕЗ е трябвало да получи 8.7 млрд. крони (342 милиона евро) беше блокирана, посочва "Хосподарске новини".

Купувачът е неизвестна компания, Inercom, с неясни собственици и финансиране. Политици се опасяват за енергийната сигурност на страната (България - бел.р.) и продажбата може да се провали.

Трите въпроса на един икономист

Междувременно в предаването "Лице в лице" по bTV икономистът от Лондон - проф. Димитър Иванов, зададе няколко въпроса, свързани със сделката за ЧЕЗ. По думите му, няма как "Инерком" да не е представил източниците си на финансиране, при кандидатстването за покупката на активите.

"Как така една от най-големите чужди банки в България (УниКредит Булбанк - бел.р.), при всички критерии, които имат големите банки, е дала финансова гаранция на "Инерком", искам това да попитам, защото "Инерком" не отговаря на тези изисквания?"

Как "Инерком" ще плати тези най-малко 326 милиона евро - защото това означава, че трябва да участва с поне 33-34% собствено участие?

Очевидно, че "Инерком" е направила залог на акциите на бъдещата собственост на ЧЕЗ-България. Как това отговаря на законите в България, това е противозаконно. Значи вие утре може да отидете при една банка в България, да кажете, че искате да купите "Лукойл" и да получите финансова гаранция?

Според проф. Иванов участието на държавата в сделката е съвсем реално. Учуден съм от хора с икономическо образование, които казаха, че държавата не може да се меси в търговска сделка, но държавата е играч на пазара, тя не е само е арбитър, каза той и даде пример с държавни енергийни компании, които са от най-големите в Европа - френската Електрисите дьо Франс едф и румънската "Транилектрика".

Бих посъветвал г-н премиера да поиска от министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи диспечерските звена да влязат в списъка на ПМС 181 като стратегически обекти, заяви Димитър Иванов.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?