Ad Config - Website header

 

Article_top

С всеки изминал ден се завръща с все по-страшна сила същото, все същото чувство на безсилие да попречиш на глупостите и безпросветността, на грешките и безотговорността, на некомпетентността и безумията, на стихийната сила на необмислените решения и самовлюбеността на авторитарността.

Точно така беше по времето на късния соц. Пазя си докладните и възраженията срещу недомислията в сферата, в която разбирах и според знанията, които притежавах. Стена, твърда като бетон и ледена като айсберг. Без да съм бил дисидент - просто бях в необходимата степен трезво мислещ и в достатъчната степен сравнително можещ. Нищо. Нулев резултат. Нула, кръгла нула. Разтревожено съзерцание на рушенето и пълната безотговорност спрямо това, което работи - че трябва хубавото в него да се запази, а недостатъчно ефективното - да се оптимизира. Непрекъснато работа на коляно, от днес за вчера, с щурм, по заповед - като разговаряш с мен ще мълчиш, една суматоха, едно най-обикновено дялкане по кората на 1-2 дървета, вместо поглед, който да обхване гората.

И отново, и пак - с всеки изминал ден се завръща същото - с все по-страшна сила. А и безсилието е същото - да спреш онова, което ще има непоправими последици за любимите дела.

Някога роднините и приятелите ми казваха - разбери, така е било и ще бъде у нас, твърде млад си още да промениш нещо.

Сега все по-често аз самият си казвам - явно така е било и ще бъде у нас, твърде възрастен съм вече да променя нещо...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

 

С всеки изминал ден се завръща с все по-страшна сила същото, все същото чувство на безсилие да попречиш на глупостите и безпросветността, на грешките и безотговорността, на некомпетентността и безумията, на стихийната сила на необмислените решения и самовлюбеността на авторитарността.

Точно така беше по времето на късния соц. Пазя си докладните и възраженията срещу недомислията в сферата, в която разбирах и според знанията, които притежавах. Стена, твърда като бетон и ледена като айсберг. Без да съм бил дисидент - просто бях в необходимата степен трезво мислещ и в достатъчната степен сравнително можещ. Нищо. Нулев резултат. Нула, кръгла нула. Разтревожено съзерцание на рушенето и пълната безотговорност спрямо това, което работи - че трябва хубавото в него да се запази, а недостатъчно ефективното - да се оптимизира. Непрекъснато работа на коляно, от днес за вчера, с щурм, по заповед - като разговаряш с мен ще мълчиш, една суматоха, едно най-обикновено дялкане по кората на 1-2 дървета, вместо поглед, който да обхване гората.

И отново, и пак - с всеки изминал ден се завръща същото - с все по-страшна сила. А и безсилието е същото - да спреш онова, което ще има непоправими последици за любимите дела.

Някога роднините и приятелите ми казваха - разбери, така е било и ще бъде у нас, твърде млад си още да промениш нещо.

Сега все по-често аз самият си казвам - явно така е било и ще бъде у нас, твърде възрастен съм вече да променя нещо...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

Коментари

sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

Никога никакъв не си бил

Никога никакъв не си бил, Слатинче, никога за нищо не си ставал. И въпреки всичко успяваше да се вредиш тук и там.... нещастник мизерен....

цитат

В свят, фрашкан с идиоти, простотията е индустрия, която набира сили.

И все пак....

...това, което казва Слатински е самата истина!
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Лузер

Тъп и прост Перничанин, учил в СССР, сега ръси безумия и типично избива комплекси на лузер, след като Гоце го изхвърли като мръсно коте.

А Първанов колко пари даваше?

А Първанов колко пари даваше?
rado borisov's picture
rado borisov
rado borisov

Милост за безпомощност, слабодушие и нищо неправене.

Не е виновна възрастта ви Слатински, а безгръбначието. Безгръбначието не променя нищо, и тогава и сега.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета