Ad Config - Website header

 

Article_top

Политическите заблуди не са патент на Източна Европа, пише Кристиян Гайниц в статия на ФАЦ. Особеното в този регион, според него, е, че там се стига до политически трусове, независимо от наличието на функционираща икономика и солидни държавни финанси. Брутният вътрешен продукт на страните от региона расте почти двойно по-бързо от този на Западна Европа, а безработицата и дълговете са ниски. Тази добра ситуация по принцип е окуражаваща.

Би могло да се предположи, че добрата икономика на младите страни-членки в ЕС ще доведе след себе си добра политика. За съжаление се случва точно обратното, коментира авторът. В средносрочен план развитието на този регион трябва да бъде внимателно проследено, твърди той и добавя: „Инвеститорите се нуждаят от стабилност. Те могат да понесат наличието на слаби и често сменящи се правителства, но положението става лошо тогава, когато институциите в тези държави не функционират или са свикнали да работят само срещу подкупи, когато правната сигурност е подкопана и когато все едни и същи хора управляват икономиката, политиката, правосъдието и медиите.

"Превзети отвътре"

Тъкмо този вид „превзети отвътре" държави се наблюдават все по-често в Източна Европа. България отдавна е под наблюдение заради наличието на съмнителни олигарси, шуробаджанащина и корупция. Същото се отнася и до Румъния. Информации за непозволена близост между политически и бизнес интереси има и по отношение на Унгария. В последния корупционен индекс страната е на 66-о място, редом със Сенегал. В ЕС само България заема още по-задно място.

Лошото е, че дори места, считани досега за укрепнали демокрации, попадат под съмнение. В Чехия, например, беше снет имунитетът на новия министър-председател Андрей Бабиш, за да го разследват за измами с европейски субсидии. Убийството на един разследващ журналист в Словакия пък разкри това, че политическият елит е замесен в тъмни дела.

Цитираните примери карат автора на статията във ФАЦ да констатира, че ситуацията може да се окаже и още по-неприятна за източноевропейските държави, ако те продължат да губят надеждността си. Това вече си проличава в Полша, където държавната намеса в съдебната сфера доведе до спад в интереса на частните инвеститори.

Има надежда

Кристиян Гайниц твърди все пак, че добрите икономически основи, върху които стъпват повечето държави в Източна Европа, дават известни шансове за изграждането на надеждни държавни институции. Тъй като обществото е това, което би трябвало да прокара тези промени, би следвало да се подкрепят и обществените протести срещу самозабравили се управници, заключава авторът. Разбира се, добавя той, би било важно от тези протести да произлязат свежи сили, които на свой ред да поемат политическата отговорност чрез избори. Ако стабилната икономика се превърне в основа за стабилна политика, Изтокът може да стане пример за цяла Европа, а и не само за нея, се казва в заключение в статията на ФАЦ.

Дойче веле.

Ключови думи
 

Политическите заблуди не са патент на Източна Европа, пише Кристиян Гайниц в статия на ФАЦ. Особеното в този регион, според него, е, че там се стига до политически трусове, независимо от наличието на функционираща икономика и солидни държавни финанси. Брутният вътрешен продукт на страните от региона расте почти двойно по-бързо от този на Западна Европа, а безработицата и дълговете са ниски. Тази добра ситуация по принцип е окуражаваща.

Би могло да се предположи, че добрата икономика на младите страни-членки в ЕС ще доведе след себе си добра политика. За съжаление се случва точно обратното, коментира авторът. В средносрочен план развитието на този регион трябва да бъде внимателно проследено, твърди той и добавя: „Инвеститорите се нуждаят от стабилност. Те могат да понесат наличието на слаби и често сменящи се правителства, но положението става лошо тогава, когато институциите в тези държави не функционират или са свикнали да работят само срещу подкупи, когато правната сигурност е подкопана и когато все едни и същи хора управляват икономиката, политиката, правосъдието и медиите.

"Превзети отвътре"

Тъкмо този вид „превзети отвътре" държави се наблюдават все по-често в Източна Европа. България отдавна е под наблюдение заради наличието на съмнителни олигарси, шуробаджанащина и корупция. Същото се отнася и до Румъния. Информации за непозволена близост между политически и бизнес интереси има и по отношение на Унгария. В последния корупционен индекс страната е на 66-о място, редом със Сенегал. В ЕС само България заема още по-задно място.

Лошото е, че дори места, считани досега за укрепнали демокрации, попадат под съмнение. В Чехия, например, беше снет имунитетът на новия министър-председател Андрей Бабиш, за да го разследват за измами с европейски субсидии. Убийството на един разследващ журналист в Словакия пък разкри това, че политическият елит е замесен в тъмни дела.

Цитираните примери карат автора на статията във ФАЦ да констатира, че ситуацията може да се окаже и още по-неприятна за източноевропейските държави, ако те продължат да губят надеждността си. Това вече си проличава в Полша, където държавната намеса в съдебната сфера доведе до спад в интереса на частните инвеститори.

Има надежда

Кристиян Гайниц твърди все пак, че добрите икономически основи, върху които стъпват повечето държави в Източна Европа, дават известни шансове за изграждането на надеждни държавни институции. Тъй като обществото е това, което би трябвало да прокара тези промени, би следвало да се подкрепят и обществените протести срещу самозабравили се управници, заключава авторът. Разбира се, добавя той, би било важно от тези протести да произлязат свежи сили, които на свой ред да поемат политическата отговорност чрез избори. Ако стабилната икономика се превърне в основа за стабилна политика, Изтокът може да стане пример за цяла Европа, а и не само за нея, се казва в заключение в статията на ФАЦ.

Дойче веле.

Коментари

Соросчетата си мечтаят да ги

Соросчетата си мечтаят да ги превземат ама дядката не дава толкова пари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета