Спорните промени в НК продиктувани от некадърни евроексперти

Правителството няма намерение да оттегля спорните промени в Наказателния кодекс, с които корупцията в частния сектор се приравнява към тази в обществения. Но за да отговори на критиките, които идват не само от бизнеса, а и от магистратските среди, ще остави законопроекта в ръцете на "работна група в широк състав".

С такава заявка на правосъдния министър Цецка Цачева и председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов приключи продължилото няколко часа обсъждане в Народното събрание на измененията в НК. От думите на Кирилов стана ясно, че тази широка работна група щяла да започне работа по прецизиране на текстовете, но чак след като те бъдат приети на първо четене в пленарна зала. Нито един от двамата обаче не пое ангажимент дали прословутият чл. 282 (за длъжностно престъпение, б.р.), с който на практика за корупционни престъпления прокуратурата ще може да встъпва и срещу мениджъри в частни компании, ще отпадне.

За пореден път днес проектът на Министерство на правосъдието, продиктуван - по думите на Цачева - от искане на Европейската комисия, бе подложен на безпощадна критика - от прокуратурата, от адвокатурата, от най-големите работодателски организации у нас. 

Председателят на правна комисия Данаил Кирилов даде първо думата на Цачева, за да направи експертна обосновка на спорните предложения. Цачева обаче заяви, че предпочита да направи политически коментар.

Тя изтъкна, че борбата с корупцията е изведена като основен приоритет на правителството и припомни, че освен това на нея бе посветен и КСНС при президента Румен Радев, беше проведен и дебат по искането от БСП на вот на недоверие на тема "провал в борбата с корупцията". "Трябва да дадем отговор", посочи Цачева. Тя за пореден път посочи, че измененията са продиктувани от препоръки на Еврокомисията по линия на механизма за сътрудничество.

"Имаме пътна карта за приемане на промени, отчетени като необходимост от независимите прокурори, изготвили анализа. Има изрична препоръка за член 282 от НК да се държи сметка за престъпления в частния сектор.

Не приемам мнение, че законопроектът изненадващо е внесен в НС. Минал е всички задължителни съгласувателни процедури и са отбелязани всички становища. Далеч съм от мисълта, че сме намерили най-точната редакция и затова народните представители биха могли да предложат по-правилни редакции", посочи Цачева.

Руслан Стефанов от Център за изследване на демокрацията (ЦИД) посочи, че в предложението на ЕК все пак има резон, защото "всяко едно корупционно действие в частния сектор води до накърняване на интересите на потребителите" и даде пример с фалита на частната КТБ. По думите му трябва да се помисли и за по-сериозна регулация по отношение на професиите "с гарантирани държавни пазари" - нотариуси, частни съдебни изпълнители и др. Но допълни и, че е "много трудно да се вземат такива решения.

"Не бива да се отказваме от желанието за прецизност, да решим къде точно пада разделителната линия между държавния и частния сектор", посочи Стефанов.

От трите най-големи работодателски организации - АКИБ, КРИБ и БСК обаче не спестиха критики и обявиха, че така държавата не само ще пречи на свободната стопанска инициатива, но и че експертите на Комисията, направили тези предложения са некомпетентни.

"Ако аз съм един инвеститор и си назнача директор, който да управлява инвестициите ми, но той вземе подкуп и ме окраде, или облагодетелства мои конкуренти като недостатъчно добре си е свършил работата, това е мой проблем. Да съм гледал като съм го избирал.

Друг проблем - ако мой контрагент е забавил плащания, аз правя рекламация - къде е мястото на прокурора тук? В частния сектор има свобода на договаряне. За нас това е свръхрегулация и недопустима държавна намеса. Може в един момент да се окаже, че всички са потенциални престъпници.

Какво следва - от една страна отборен обстрел, от друга - замразяване на инвестиции. Народните представители не винаги ще имат имунитет, не винаги ще бъдат народни представители", заяви Васил Велев (АКИБ) и допълни, че депутатите, голяма част от които утре ще се върнат в частния сектор, трябва да бламират поправките в НК, "ако имат инстинкт за самосъхранение.

Не можем да искаме от прокуратурата да санира недобрата работа на държавните регулатори - БНБ, КФН, КЕВР и пр. имат достатъчно правомощия, допълни Велев.

Евгений Иванов от КРИБ пък подчерта, че "дружно" трите организации произвеждат 86% от БВП на държавата и призова "този проект да се оттегли за известно време и да се види нужен ли е".

Бившият правосъден министър и вицепрезидент на Росен Плевнелиев - Маргарита Попова, която има над 20 години стаж като прокурор и съдия, говори от името на Стопанската камара в качеството й на неин зам.-председател. Попова нямала "грам съмнение, че този законопроект е създаден с добри замисли". След това обаче започна с "но"-тата.

"Ние като граждански организации сме притеснени как ще се прилагат нормите, ако бъдат приети в този вид. Като бивш прокурор се солидаризирам с колегите.

В частния сектор работи свободната стопанска инициатива. Много е опасно да прибягваме директно към наказателното правосъдие. Проблем за бизнеса са честите законодателни изменения, административните процедури, липсата на контролни органи. Нека първо да се обследват корупционните практики в различните браншове в бизнеса, защото те са много различни, в т.ч. и на основание големината на съответната фирма", посочи Попова.

И допълни:

"В някои текстове има опасност за нашия бизнес - да се отвори вратата за магистратски произвол. Да си кажем открито - избързваме с нашите ангажименти да отвърнем на предложения на някои чуждестранни специалисти, които са били тук, влезли са в прокуратурата, дали са предложения. Ако тези независими чуждестранни експерти са дали точно тези предложения, за мен те са некомпетентни и са ни вкарали в беля. Не се знае как ще бъдат изтъпкувани, как ще бъдат приложени от магистратите. На кого отговаряме?"

- На Европейската комисия, експертите си тръгнаха миналата седмица, подшушна й Цачева, която стоеше близо до Попова (един от въпросите на ЕК по Механизма за сътрудничество е и какво сме изпълнили именно от споменатите препоръки на прокурорите от 4 западни държави, б.р.)

- Знам, била съм на ваше място. Но аз след 21 г. в прокуратурата, като видях тези промени, малко се изплаших. Просто си представих как обличам червената тога и заставам пред съдията. Как ще излезе подсъдимият бизнесмен от залата, какви ще са последствията за бизнеса му, за семейството му?

От Висшия адвокатски съвет повториха становището си, че текстовете за корупция в частния сектор са пагубни за бизнеса и са пряка атака срещу свободата на договаряне, конкуренцията и свободата на търговска дейност. С ирония, адвокатите подчертаха, че личният им интерес е текстовете да бъдат приети в предложения вид, защото това ще им осигури много работа. Но поправките в НК са вредни за гражданите, категорични са от Съвета.

Пенка Богданова, зам.-главен прокурор потвърди, че проектът на Министерството на правосъдието е в отговор на препоръките на ЕК и проверката на прокуратурата.

"По отношение на промените в частния сектор - прокуратата е изразила становището си чрез главния прокурор. И сме посочили, че някои промени не могат да бъдат споделени и подкрепени. Неясно е и понятието "публична функция". В обобщение - проектът има достойнства и има потребност от него. Но предложението за регулация в частния сектор трябва да се обмисли много внимателно", посочи тя.

Колежката й Мария Шишкова пък препоръча Консултативният съвет по законодателството да се произнесе по законопроекта. За да стане това обаче, трябва да има воля на депутатите.