Ad Config - Website header

 

Article_top

Коя е Юлия Кръстева според досието, публикувано от Комисията по досиетата в цялост след отзвука, който получи обявяването й като сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност? Комунистическите служби повече са я разработвали или повече са я използвали? Доброволно ли е сътрудничила? Навредила ли е някому? Кои са хората, с които е работила или които са участвали в събирането на данни от и за Юлия Кръстева?

Ето резюме от прочетеното в трите папки - Лично дело "Сабина", Работно дело "Сабина" и приложение към личното дело. Последният набор от документи съдържа най-вече лична кореспонденция между Юлия Кръстева и родителите й. 

Според документите Юлия Кръстева е привлечена като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност - разузнаването, след като заминава за Франция да учи. Макар регистрационният й картон с псевдоним "Сабина" да е с дата 21 юни 1971 г., документ за т.нар. "вербовъчна беседа" има от края на 1970 г. , а преди това с нея са провеждани разговори. В една от публикуваните справки става ясно, че контактът от страна на ДС е започнал преди да бъде изпратена в Париж, а условието това да се случи е било да сътрудничи, ако държавата има нужда от това.

Личното дело е най-любопитно и голямо, а първите документи от него са още от 1964 г., когато Държавна сигурност започва да я проучва. От няколкото справки на ДС се разбира, че тогава Юлия Кръстева е студентка по френска филология, отличничка, член е на ДКМС, работила е активно в Комсомола в гимназията и в университета. Има и изброен списък на заглавия на нейни статии, докато работи като аспирант към БАН:

 

В същата справка от БАН се казва още, че "към Отечествено-фронтовската организация се отнася сериозно и поема задачата с желание. В квартала е пропагандист. Ползува се с име на възпитана и културна девойка".

Материали, отнасящи се за Кръстева (не от нея - б.р.), след като заминава за Париж през 1966 г., се съдържат в други дела на Първо главно управление, става ясно още от "проучвателните" документи преди ДС да се свърже с нея, за да я използва като секретен сътрудник. 

Следва документ от оперативния работник "Любомиров" от началото на 1970 г., в който той разказва за запознанството си с Юлия Кръстева в Париж. Любомиров е нейният "водещ офицер" - човекът, който изготвя справките за срещите си с нея и поставя задачи. 

Кръстева и Любомиров се запознават в началото на 1970 г. в Париж. Връзката между двамата прави друг агент на ДС - агент "Тибо". Справка в предишни решения на комисията по досиетата показва, че това е Боян Трайков. По това време той е в Париж като кореспондент на БТА, а и един и същи офицер от ДС - о.р. Иван Божиков, фигурира и като регистратор на  "Сабина", и като офицер на "Тибо" - обстоятелство, което не е било нужно да се знае от който и да е от двамата. 

В справката от срещата Любомиров казва, че ще се постарае да поддържа контакт с Кръстева, която отдавна вече е в полезрението на ДС като потенциален агент. 

Следва документ от края на 1970 г. за проведена "вербовъчна беседа", подписан от Петров и Любомиров - първият е този, който е водил разговора, а вторият - човекът, с когото оттук нататък ще поддържа връзка. Става ясно, че Любомиров е от посолството на България в Париж.

В документа за вербовка, подготвен от служителите на ДС, се казва, че Кръстева си е спомнила за предишния разговор със служителите на ДС (преди да замине за Париж - б.а.) и е очаквала да бъде потърсена. Докладчикът обяснява, че Кръстева е казала, че е съгласна да сътрудничи, уточнени са задачите и начините, по които да се държи връзка. 

Част от оперативния документ за вербовка от ноември 1970 г., в който става ясно, че според вербовчиците Юлия Кръстева е заявила, че ще сътрудничи доброволно.

В практиката за привличане на сътрудници на ДС не е било задължително вербовката на даден агент да бъде скрепена със собственоръчно написан документ. Самото Първо главно управление пък работи по собствени инструкции - различни от тези на останалите управления на Държавна сигурност. Често пъти например на секретни сътрудници на външното разузнаване по онова време са се откривали и разработки срещу самите тях - с цел включително и прикритие. 

На следващата си среща с Любомиров, видно от справката му, той пише за Кръстева: „Разказа някои подробности за живота и проявите на френските културни среди, които оформям в отделна информация, макар да нямат особена стойност“. Този документ се появява в работното й дело. В същата справка става ясно, че агент "Сабина" е разказала пред офицера, че “малко неща научавала за прояви на българската колония”, поради липса на достатъчно време да контактува в българската общност в Париж. Тя все пак дава данни за българи, с които работи. След имената са Красимира Борозанова, която е работила в Париж за радио "София". Следва пасаж с други имена - Вълчо Вангелов, Никола Факиров, Невена Янкова:

В края на справката с червено и на ръка е разпоредено информацията за споменатите българи в Париж да бъде предадена на отдел IV.

Резолюцията за проверка на споменатите от "Сабина" хора.

Сред агентурните информации от името на "Сабина" - съдържащи се в личното и в работното й дело, няма такива, които да са писани собственоръчно. Тя е разказвала на водещия си офицер информации, а той ги е предавал по веригата, оформени като справки от срещите, се вижда още от публикуваните документи. В документ от март 1971 г. Любомиров казва, че Кръстева предпочитала на този етап да не пише справки лично и той се съгласява.

Сред документите има само една собственоръчно написана от Кръстева следа до Любомиров - картичка от Брюксел, която е запазена. 

Както се вижда, Кръстева се подписва само като Ю. в картичката, а посланието й завършва с лозунга: Vive le pouvoir populaire (Да живее народната власт - в превод). В своя справка "Любомиров" разказва за брюкселския поздрав, а от плика, в който тя пристига до него, се разбира и истинската му фамилия - Драганов. 

В няколко справки Любомиров уточнява, че "Сабина" не се е явявала на уговорени срещи или е закъснявала за тях. В една от справките за среща, за която също е закъсняла, се говори за нейно посещение във Венеция, където се разказва за срещи със споменатите вече Красимира Борозанова и Вълчо Вангелов. Информациите, които дава, не са съществени.

Из справка от Любомиров за среща със "Сабина" от 2 юли 1971 г.

Само няколко месеца по-късно - след като "Сабина" не се е явила отново на уговорени срещи по различни причини - заетост, пътувания, забравила за срещата, заболяване на член на семейството, Любомиров пише в справка за среща от 24 ноември 1971 г. следното: 

 

Пак в този документ се казва, че агентката се е опитала да се освободи от предварително уговаряните срещи и предпочитала да се чува с водещия си офицер, когато има какво да сподели - тогава да се виждат. 

Покрай разколебаването за желанието на Кръстева да сътрудничи и констатации, че е започната да заема маоистки позиции ДС пуска проверка за самата нея, за баща й Стоян Кръстев, за съпруга й Филип Солерс, за сестра й, с която в средата на 70-те години на миналия век служители от ДС също водят разговори, които са описани. От документите за баща й става ясно, че е бил разработван от ДС в миналото, но не е установено да върши неща срещу властта и затова разработката е закрита и архивирана. 

В няколко справки става ясно, че се прокрадват съмнения за политическата ориентация на Юлия Кръстева. Говори се, че е застанала на маоистки позиции, за това влияние има и съпругът й. През 1973 година, след кореспонденция с началници от ПГУ, се взима решение връзката с агент "Сабина" да бъде прекратена, изготвена е и заключителна справка за сътрудничеството й, намираща се в личното дело. 

Заключението е, че въпреки положените усилия "Сабина" да бъде активизирана, резултати не са се получили.

Оплакване на Кръстева и заплаха за статия в "Монд"

В документите се разказва и за случай, в който Юлия Кръстева официално се е оплакала, че българската държава не издава визи за пътуване на майка й и баща й, за да я посетят в Париж. Говори се дори за "заплаха" от страна на съпруга й да напише статия в "Монд" по въпроса. Писмото на Кръстева с оплакването е запазено, както и докладна записка от Лука Драганов, зам.-началник на отдел „Консулски“ (не е изключено това да е и водещият й офицер, с оглед на съвпадението на фамилията с тази от плика на картичката от Брюксел - б.р.) до зам.-министъра на външните работи Живко Попов. От последния документ се разбира, че Драганов се е срещнал с Кръстева в Париж.

„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплахата, че съпругът ѝ ще напише статия против нашата страна и че не е достойно за една българка да се отплаща така на Родината си. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра ѝ стои вече четири години във Франция и иска продължение на паспорта с още три години. Кръстева обясни, че нямали намерение да заплашват България, но съпругът ѝ не можел да разбере как след всичко казано в Хелзинки да не се разрешава на двама възрастни родители да видят внучето си. И в яда си казал, че ще напише за това в „Монд“.

Случаят със "заплахата", проблема с визите на родителите й и т.н. е от 1975 г. - след като ДС уж решава да не използва повече "Сабина" през 1973 г. 

Темата стига лично до Любен Гоцев - по това време зам.-началник на ПГУ. ДС в крайна сметка решава да не се намесва, че интересът на службата е "Сабина" "да не се сърди, а да помага", да се уреди въпросът с пътуването на родителите й, а нещатният оперативен работник (НОР) "Митко" да поиска от нея съдействие по конкретна работа на ДС в замяна. Инструктажът на "Митко" се поема лично от Гоцев.

От същия документ, писан на ръка, става ясно още, че към средата на 1976 г. делото "Сабина" не е свалено в архив, въпреки че през 1973 г. е взето решение формално повече да не се използва секретен сътрудник "Сабина".

Кои са агентите на ДС, докладвали за Юлия Кръстева

Личното дело на Юлия Кръстева е запазило и данни от агенти на Държавна сигурност за нея самата. Една от справките е от агент "Красимир", за когото става ясно, че е неин състудент от София. Неговото донесение е заради проверките срещу Кръстева, а той самият е агент на ДС в Стара Загора. Той не бил виждал Кръстева, откакто заминава за Париж, а след това има среща с нея във френската столица през 1971 г. Тогава Кръстева се държала с него високомерно.

Трудно е да се установи кой е състудентът зад псевдонима "Красимир". В архива на ДС за публичните личности с досие има поет и писател с този агентурен псевдоним - Анго Боянов, но той е вербуван през 1981 г. от Държавна сигурност, според решението на комисията по досиетата, в което фигурира името му. Агент "Красимир" хвали качествата и работата на Юлия Кръстева, но заявява и че била "егоизтична", макар и извънрено работоспособна.

Агент "Венцеслав" също пише за Кръстева през 1973 г., след като се среща с нея. От докладната става ясно, че двамата са работили заедно в "Народна младеж". Справка в решенията на комисията по досиетата показва, че литературоведът Стефан Коларов е обявен за агент "Венцеслав", а биографията му показва, че е работил в "Народна младеж" в края на 60-те години на миналия век. От обширния разказ на "Венцеслав" за срещата в Париж се разбира, че Кръстева не одобрява "литературния" климат у нас и смята, че „културният живот в България за страшно еднообразен, всяко свободомислие и търсене е потискано“. В разговора им става дума за двама нейни приятели - световноизвестния философ Цветан Тодоров, който също учи в Париж и също е ученик на Ролан Барт, както и Кръстева, и Блага Димитрова, за които Кръстева казва много хубави неща. От донесението се разбира, че "Венцеслав" е получил адреса на Цветан Тодоров.

От справката може да се направи извод, че Кръстева може и да не знае, че говори с агент на ДС. Самият "Венцеслав" разказва, че като се е върнал в България на сбирка на Съюза на българските писатели поетът Николай Кънчев е бил учуден, че Кръстева се е срещнала с него, въпреки че е отказвала срещи с други хора.

Донесението на "Венцеслав" не е и първият случай, в който името на Блага Димитрова попада в личното дело "Сабина". В досието се съдържа извадка от писмо на Димитрова до Йордан Василев. 

Справка за Кръстева, подписана от НОР (Нещатен оперативен работник) Димитров, от 1975 г. също разказва за своя среща с Юлия Кръстева с доста крайни думи: „В средата обаче, в която се движи и работи освен, че се смята за „върха на френския интелектуален елит“ (близка е напр. с Жан Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания“. От документа се разбира, че това не е първата среща помежду им - предишната е била през 1973 г. Става ясно, че самият НОР "Димитров" е от писателски среди. Но няма податка, макар и косвена, кой може да стои зад агентурното име. 

По Кръстева работят още сътрудници на ДС "Кръстев", "Антонов", "Иван Петров".

"Кръстев" е сред най-активните. Вероятно става дума за журналиста Владимир Костов - вербуван от ДС през 1966 г., става разузнавач и стига до висок чин. И той е работил в печатния орган на ЦК на ДКМС "Народна младеж", както и Кръстева, а след това и в БНТ като международен кореспондент. Той е сред хората от ДС, които изменят на комунистическите служби и през 1978 г. оцелява в покушение срещу него в парижкото метро. Това става само 12 дни преди убийството на писателя Георги Марков, а в тялото на Костов е намерена капсула с бавнодействаща рицинова отрова. Капсулата обаче не се разбива и журналистът оцелява. 

Срещу "Кръстев" започва разработка "Юда".

Зад останалите псевдоними не се знае кои са истинските имена. Контактът с Кръстева продължава няколко години, след като е взето решението досието "Сабина" да бъде прекратено и архивирано.

Работното дело - Франция, Китай, Мароко

Работното дело на "Сабина" съдържа справките по поставените й въпроси, подписани от "Любомиров". Те са на следните теми:

"Нездрави настроения и прояви на политически и културни дейци на Франция" - две информации, засягащи Френската комунистическа партия, както и отношението в Париж към събитията в Чехословакия от 1968 г. и след това. Друга информация е "Прояви на френската културна общественост", а следващата - "Усилия на Франция да разшири своето влияние в Арабските страни" - посветена на пътуване до Кувейт, свързано с Палестинския въпрос. Има и документ, озаглавен "Палестински съпротивителни организации", както и такъв за дейността на Палестинския национален фронт във Франция. Налични са и справки Мароканската прогресивна организация във Франция, както и за прокитайските настроения. Агент "Сабина" е докладвала и за промени във френски издания.  

Всички контролни листове за оценка на данните от секретния сътрудник показват, че информациите, които са предадени, са неценни или малоценни и често пъти неизползвани в последствие от Държавна сигурност, макар че някои от тях осветляват събития. Част от данните били по достъпни източници, а други - недостатъчно изчерпателни. Но пък са оценени като достоверни. Казва се, че на източника им може да се вярва.

Запазено е и факсимиле от в. "Льо Монд", в което Юлия Кръстева, заедно с други френски интелектуалци, начело със Сарт, се е подписала срещу случващото се в Чехословакия. Ето и най-интересният документ от работното дело:

 

 

 

Коя е Юлия Кръстева според досието, публикувано от Комисията по досиетата в цялост след отзвука, който получи обявяването й като сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност? Комунистическите служби повече са я разработвали или повече са я използвали? Доброволно ли е сътрудничила? Навредила ли е някому? Кои са хората, с които е работила или които са участвали в събирането на данни от и за Юлия Кръстева?

Ето резюме от прочетеното в трите папки - Лично дело "Сабина", Работно дело "Сабина" и приложение към личното дело. Последният набор от документи съдържа най-вече лична кореспонденция между Юлия Кръстева и родителите й. 

Според документите Юлия Кръстева е привлечена като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност - разузнаването, след като заминава за Франция да учи. Макар регистрационният й картон с псевдоним "Сабина" да е с дата 21 юни 1971 г., документ за т.нар. "вербовъчна беседа" има от края на 1970 г. , а преди това с нея са провеждани разговори. В една от публикуваните справки става ясно, че контактът от страна на ДС е започнал преди да бъде изпратена в Париж, а условието това да се случи е било да сътрудничи, ако държавата има нужда от това.

Личното дело е най-любопитно и голямо, а първите документи от него са още от 1964 г., когато Държавна сигурност започва да я проучва. От няколкото справки на ДС се разбира, че тогава Юлия Кръстева е студентка по френска филология, отличничка, член е на ДКМС, работила е активно в Комсомола в гимназията и в университета. Има и изброен списък на заглавия на нейни статии, докато работи като аспирант към БАН:

 

В същата справка от БАН се казва още, че "към Отечествено-фронтовската организация се отнася сериозно и поема задачата с желание. В квартала е пропагандист. Ползува се с име на възпитана и културна девойка".

Материали, отнасящи се за Кръстева (не от нея - б.р.), след като заминава за Париж през 1966 г., се съдържат в други дела на Първо главно управление, става ясно още от "проучвателните" документи преди ДС да се свърже с нея, за да я използва като секретен сътрудник. 

Следва документ от оперативния работник "Любомиров" от началото на 1970 г., в който той разказва за запознанството си с Юлия Кръстева в Париж. Любомиров е нейният "водещ офицер" - човекът, който изготвя справките за срещите си с нея и поставя задачи. 

Кръстева и Любомиров се запознават в началото на 1970 г. в Париж. Връзката между двамата прави друг агент на ДС - агент "Тибо". Справка в предишни решения на комисията по досиетата показва, че това е Боян Трайков. По това време той е в Париж като кореспондент на БТА, а и един и същи офицер от ДС - о.р. Иван Божиков, фигурира и като регистратор на  "Сабина", и като офицер на "Тибо" - обстоятелство, което не е било нужно да се знае от който и да е от двамата. 

В справката от срещата Любомиров казва, че ще се постарае да поддържа контакт с Кръстева, която отдавна вече е в полезрението на ДС като потенциален агент. 

Следва документ от края на 1970 г. за проведена "вербовъчна беседа", подписан от Петров и Любомиров - първият е този, който е водил разговора, а вторият - човекът, с когото оттук нататък ще поддържа връзка. Става ясно, че Любомиров е от посолството на България в Париж.

В документа за вербовка, подготвен от служителите на ДС, се казва, че Кръстева си е спомнила за предишния разговор със служителите на ДС (преди да замине за Париж - б.а.) и е очаквала да бъде потърсена. Докладчикът обяснява, че Кръстева е казала, че е съгласна да сътрудничи, уточнени са задачите и начините, по които да се държи връзка. 

Част от оперативния документ за вербовка от ноември 1970 г., в който става ясно, че според вербовчиците Юлия Кръстева е заявила, че ще сътрудничи доброволно.

В практиката за привличане на сътрудници на ДС не е било задължително вербовката на даден агент да бъде скрепена със собственоръчно написан документ. Самото Първо главно управление пък работи по собствени инструкции - различни от тези на останалите управления на Държавна сигурност. Често пъти например на секретни сътрудници на външното разузнаване по онова време са се откривали и разработки срещу самите тях - с цел включително и прикритие. 

На следващата си среща с Любомиров, видно от справката му, той пише за Кръстева: „Разказа някои подробности за живота и проявите на френските културни среди, които оформям в отделна информация, макар да нямат особена стойност“. Този документ се появява в работното й дело. В същата справка става ясно, че агент "Сабина" е разказала пред офицера, че “малко неща научавала за прояви на българската колония”, поради липса на достатъчно време да контактува в българската общност в Париж. Тя все пак дава данни за българи, с които работи. След имената са Красимира Борозанова, която е работила в Париж за радио "София". Следва пасаж с други имена - Вълчо Вангелов, Никола Факиров, Невена Янкова:

В края на справката с червено и на ръка е разпоредено информацията за споменатите българи в Париж да бъде предадена на отдел IV.

Резолюцията за проверка на споменатите от "Сабина" хора.

Сред агентурните информации от името на "Сабина" - съдържащи се в личното и в работното й дело, няма такива, които да са писани собственоръчно. Тя е разказвала на водещия си офицер информации, а той ги е предавал по веригата, оформени като справки от срещите, се вижда още от публикуваните документи. В документ от март 1971 г. Любомиров казва, че Кръстева предпочитала на този етап да не пише справки лично и той се съгласява.

Сред документите има само една собственоръчно написана от Кръстева следа до Любомиров - картичка от Брюксел, която е запазена. 

Както се вижда, Кръстева се подписва само като Ю. в картичката, а посланието й завършва с лозунга: Vive le pouvoir populaire (Да живее народната власт - в превод). В своя справка "Любомиров" разказва за брюкселския поздрав, а от плика, в който тя пристига до него, се разбира и истинската му фамилия - Драганов. 

В няколко справки Любомиров уточнява, че "Сабина" не се е явявала на уговорени срещи или е закъснявала за тях. В една от справките за среща, за която също е закъсняла, се говори за нейно посещение във Венеция, където се разказва за срещи със споменатите вече Красимира Борозанова и Вълчо Вангелов. Информациите, които дава, не са съществени.

Из справка от Любомиров за среща със "Сабина" от 2 юли 1971 г.

Само няколко месеца по-късно - след като "Сабина" не се е явила отново на уговорени срещи по различни причини - заетост, пътувания, забравила за срещата, заболяване на член на семейството, Любомиров пише в справка за среща от 24 ноември 1971 г. следното: 

 

Пак в този документ се казва, че агентката се е опитала да се освободи от предварително уговаряните срещи и предпочитала да се чува с водещия си офицер, когато има какво да сподели - тогава да се виждат. 

Покрай разколебаването за желанието на Кръстева да сътрудничи и констатации, че е започната да заема маоистки позиции ДС пуска проверка за самата нея, за баща й Стоян Кръстев, за съпруга й Филип Солерс, за сестра й, с която в средата на 70-те години на миналия век служители от ДС също водят разговори, които са описани. От документите за баща й става ясно, че е бил разработван от ДС в миналото, но не е установено да върши неща срещу властта и затова разработката е закрита и архивирана. 

В няколко справки става ясно, че се прокрадват съмнения за политическата ориентация на Юлия Кръстева. Говори се, че е застанала на маоистки позиции, за това влияние има и съпругът й. През 1973 година, след кореспонденция с началници от ПГУ, се взима решение връзката с агент "Сабина" да бъде прекратена, изготвена е и заключителна справка за сътрудничеството й, намираща се в личното дело. 

Заключението е, че въпреки положените усилия "Сабина" да бъде активизирана, резултати не са се получили.

Оплакване на Кръстева и заплаха за статия в "Монд"

В документите се разказва и за случай, в който Юлия Кръстева официално се е оплакала, че българската държава не издава визи за пътуване на майка й и баща й, за да я посетят в Париж. Говори се дори за "заплаха" от страна на съпруга й да напише статия в "Монд" по въпроса. Писмото на Кръстева с оплакването е запазено, както и докладна записка от Лука Драганов, зам.-началник на отдел „Консулски“ (не е изключено това да е и водещият й офицер, с оглед на съвпадението на фамилията с тази от плика на картичката от Брюксел - б.р.) до зам.-министъра на външните работи Живко Попов. От последния документ се разбира, че Драганов се е срещнал с Кръстева в Париж.

„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплахата, че съпругът ѝ ще напише статия против нашата страна и че не е достойно за една българка да се отплаща така на Родината си. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра ѝ стои вече четири години във Франция и иска продължение на паспорта с още три години. Кръстева обясни, че нямали намерение да заплашват България, но съпругът ѝ не можел да разбере как след всичко казано в Хелзинки да не се разрешава на двама възрастни родители да видят внучето си. И в яда си казал, че ще напише за това в „Монд“.

Случаят със "заплахата", проблема с визите на родителите й и т.н. е от 1975 г. - след като ДС уж решава да не използва повече "Сабина" през 1973 г. 

Темата стига лично до Любен Гоцев - по това време зам.-началник на ПГУ. ДС в крайна сметка решава да не се намесва, че интересът на службата е "Сабина" "да не се сърди, а да помага", да се уреди въпросът с пътуването на родителите й, а нещатният оперативен работник (НОР) "Митко" да поиска от нея съдействие по конкретна работа на ДС в замяна. Инструктажът на "Митко" се поема лично от Гоцев.

От същия документ, писан на ръка, става ясно още, че към средата на 1976 г. делото "Сабина" не е свалено в архив, въпреки че през 1973 г. е взето решение формално повече да не се използва секретен сътрудник "Сабина".

Кои са агентите на ДС, докладвали за Юлия Кръстева

Личното дело на Юлия Кръстева е запазило и данни от агенти на Държавна сигурност за нея самата. Една от справките е от агент "Красимир", за когото става ясно, че е неин състудент от София. Неговото донесение е заради проверките срещу Кръстева, а той самият е агент на ДС в Стара Загора. Той не бил виждал Кръстева, откакто заминава за Париж, а след това има среща с нея във френската столица през 1971 г. Тогава Кръстева се държала с него високомерно.

Трудно е да се установи кой е състудентът зад псевдонима "Красимир". В архива на ДС за публичните личности с досие има поет и писател с този агентурен псевдоним - Анго Боянов, но той е вербуван през 1981 г. от Държавна сигурност, според решението на комисията по досиетата, в което фигурира името му. Агент "Красимир" хвали качествата и работата на Юлия Кръстева, но заявява и че била "егоизтична", макар и извънрено работоспособна.

Агент "Венцеслав" също пише за Кръстева през 1973 г., след като се среща с нея. От докладната става ясно, че двамата са работили заедно в "Народна младеж". Справка в решенията на комисията по досиетата показва, че литературоведът Стефан Коларов е обявен за агент "Венцеслав", а биографията му показва, че е работил в "Народна младеж" в края на 60-те години на миналия век. От обширния разказ на "Венцеслав" за срещата в Париж се разбира, че Кръстева не одобрява "литературния" климат у нас и смята, че „културният живот в България за страшно еднообразен, всяко свободомислие и търсене е потискано“. В разговора им става дума за двама нейни приятели - световноизвестния философ Цветан Тодоров, който също учи в Париж и също е ученик на Ролан Барт, както и Кръстева, и Блага Димитрова, за които Кръстева казва много хубави неща. От донесението се разбира, че "Венцеслав" е получил адреса на Цветан Тодоров.

От справката може да се направи извод, че Кръстева може и да не знае, че говори с агент на ДС. Самият "Венцеслав" разказва, че като се е върнал в България на сбирка на Съюза на българските писатели поетът Николай Кънчев е бил учуден, че Кръстева се е срещнала с него, въпреки че е отказвала срещи с други хора.

Донесението на "Венцеслав" не е и първият случай, в който името на Блага Димитрова попада в личното дело "Сабина". В досието се съдържа извадка от писмо на Димитрова до Йордан Василев. 

Справка за Кръстева, подписана от НОР (Нещатен оперативен работник) Димитров, от 1975 г. също разказва за своя среща с Юлия Кръстева с доста крайни думи: „В средата обаче, в която се движи и работи освен, че се смята за „върха на френския интелектуален елит“ (близка е напр. с Жан Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания“. От документа се разбира, че това не е първата среща помежду им - предишната е била през 1973 г. Става ясно, че самият НОР "Димитров" е от писателски среди. Но няма податка, макар и косвена, кой може да стои зад агентурното име. 

По Кръстева работят още сътрудници на ДС "Кръстев", "Антонов", "Иван Петров".

"Кръстев" е сред най-активните. Вероятно става дума за журналиста Владимир Костов - вербуван от ДС през 1966 г., става разузнавач и стига до висок чин. И той е работил в печатния орган на ЦК на ДКМС "Народна младеж", както и Кръстева, а след това и в БНТ като международен кореспондент. Той е сред хората от ДС, които изменят на комунистическите служби и през 1978 г. оцелява в покушение срещу него в парижкото метро. Това става само 12 дни преди убийството на писателя Георги Марков, а в тялото на Костов е намерена капсула с бавнодействаща рицинова отрова. Капсулата обаче не се разбива и журналистът оцелява. 

Срещу "Кръстев" започва разработка "Юда".

Зад останалите псевдоними не се знае кои са истинските имена. Контактът с Кръстева продължава няколко години, след като е взето решението досието "Сабина" да бъде прекратено и архивирано.

Работното дело - Франция, Китай, Мароко

Работното дело на "Сабина" съдържа справките по поставените й въпроси, подписани от "Любомиров". Те са на следните теми:

"Нездрави настроения и прояви на политически и културни дейци на Франция" - две информации, засягащи Френската комунистическа партия, както и отношението в Париж към събитията в Чехословакия от 1968 г. и след това. Друга информация е "Прояви на френската културна общественост", а следващата - "Усилия на Франция да разшири своето влияние в Арабските страни" - посветена на пътуване до Кувейт, свързано с Палестинския въпрос. Има и документ, озаглавен "Палестински съпротивителни организации", както и такъв за дейността на Палестинския национален фронт във Франция. Налични са и справки Мароканската прогресивна организация във Франция, както и за прокитайските настроения. Агент "Сабина" е докладвала и за промени във френски издания.  

Всички контролни листове за оценка на данните от секретния сътрудник показват, че информациите, които са предадени, са неценни или малоценни и често пъти неизползвани в последствие от Държавна сигурност, макар че някои от тях осветляват събития. Част от данните били по достъпни източници, а други - недостатъчно изчерпателни. Но пък са оценени като достоверни. Казва се, че на източника им може да се вярва.

Запазено е и факсимиле от в. "Льо Монд", в което Юлия Кръстева, заедно с други френски интелектуалци, начело със Сарт, се е подписала срещу случващото се в Чехословакия. Ето и най-интересният документ от работното дело:

 

 

Коментари

Красимир Кабакчиев's picture
Красимир Кабакчиев
Красимир Кабакчиев

Милиони вопли на български завистници, злобари и некадърници

Завижда Бг-плебсът на една жена, която просто отишла в Париж и работила там. Като филолог - нещо винаги недобре платено. Обаче голяма работа е да живееш в Париж, ами да. Щото има банани. А за Бг-маймуните няма банани. Как Бг-маймуните са оживели 50 г. без банани? Мистерия, достойна за проучване в науката.
Завижда Бг-плебсът на една жена, която постигнала успехи. Ако не беше Кръстева, а чистачка в хотел, щяха да вдигнат рамене, нямаше да реват кански от завист и злоба. Нищо, че дали е омаскарена чистачка или е омаскарен учен - няма никакво значение. Абсолютно еднакво варварско е и в двата случая. Ако беше чистачка, по същия начин щях да бъде бесен срещу Бг-плебса.
Злобее Бг-плебсът за това, че една жена е метнала комунистическите диваци от ДС. Гнусно! Много гнусно!
Нещастници, злобари, завистници - и тук-там някой нормален ...
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Добре бе, аристократ!

Търновски университет - почти Харвард. И да - чистачката отговаря само пред собствената си съвест, а Юлия Кръстева има такава известност, че не може да си позволи заради личния комфорт да се продава на ДС, дори нищо особено да не е казала. Нейната позиция на интелигент е висок залог. Тя не компрометира само себе си, а всички свои сънародници и колеги. А бананите нали знаеш къде да ги положиш?
Красимир Кабакчиев's picture
Красимир Кабакчиев
Красимир Кабакчиев

Кратко есе, и дори нещо като научна творба

Кратко есе, и дори нещо като научна творба, посветена на една голяма загадка в науката, а именно:
Как едно стадо маймуни оживя петдесет години без банани?
Живяло едно време в една джунгла голямо стадо маймуни, няколко милиона екземпляра. Били много чевръсти. Щом някоя маймуна оставяла собствения си банан без надзор, най-близката до нея веднага го сгепвала, обелвала и глътвала. Как реагирала ощетената маймуна? Много просто. Почвала да наблюдава другата съседка. Щом другата съседка оставела собствения си банан без надзор, нашата моментално го сгепвала, обелвала и глътвала. Живели така дълго и безметежно стадото няколко милиона маймуни. Но един ден били нападнати внезапно от друго стадо маймуни, червени. Червените маймуни откраднали всичките банани от нашите маймуни, и им заповядали: “Повече никакви банани няма да ядете!”
В новото много тежко и безбананно време понякога някоя клета маймуна не издържала на глада. Скоквала и избягвала в съседната джунгла. В съседната джунгла имало банани, и нашата по цял ден си ги плюскала. Това срещало огромна неприязън от страна на маймуните без банани. Гледали те през пролуките в джунглата как бившата им другарка от сутрин до вечер гълта банани, и очите им се пълнели със сълзи от завист и злоба.
Но как да живее и да оживее стадото маймуни без банани? Как? Как? Как?
Един ден се светнали. Докато гледали как бившата им другарка от сутрин до вечер плюска банани и очите им се пълнели със сълзи на завист и злоба, се сетили да … събират сълзите. Сълзите злоба и завист се оказали много хранителни. Почнали да ги консумират систематично. И не само това, ами даже си правели консерви от тях. Слагали си консервите в мазетата и си хапвали хранителни сълзи злоба и завист и през зимата.
По този начин стадото маймуни оживяло без банани. Цели петдесет години. Накрая било спасено от друго стадо маймуни - сини, много правилни. Дошли сините правилни маймуни и възстановили правото на банани на нашите маймуни. И сега нашите маймуни отново имат банани. Отново си ги попосгепват една от друга - щото то си е в природата на маймуните да сгепват неща - и си плюскат банани от сутрин до вечер.
И абсолютно нищо друго не ги интересува.
Че то от какво друго да се интересува една маймуна, освен от банани?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията