Връща ли се Западът в битката за влияние в Западните Балкани? Чрез потвърдените перспективи за членство на страните от региона в Европейския съюз - със сигурност. Това обаче не значи, че Европа и Западът като цяло са спечелили битката за умовете на хората, пише Валъри Хопкинс в “Политико“. Все повече западноевропейски дтрани обаче полагат усилия в тази насока.

Седем години след затварянето на редакцията на Би Би Си в Белград, тази седмица авторитетната британска медия поднови услугите си за страната. В понеделник сръбскоезичната версия на сайта беше възобновена и обществената медия обяви партньорствата си с няколко сръбски медии.

Решението е част от по-широка стратегия за използване на “мека сила“ в Западните Балкани, където проруски медии заливат аудиторията с дезинформация и фалшиви новини, например наскоро разпространената история, че НАТО ще провежда военно учение в съседна Босна и Херцеговина, при което ще се използва радиоактивен уран. “Новината“ идва от близкия до Кремъл “Спутник“.

Сръбската секция на Би Би Си ще се стреми да предлага обективно съдържание противно на много национални медии, които често са критикувани заради липсата на обективно и безпристрастно отразяване на работата на правителството на Алексаднър Вучич.

Връщането на Би Би Си в Сърбия свидетелства за обръщането на Запада към Балканите, пише Хопкинс. И то в момент, когато влиянието си в региона засилват Русия, Китай, Турция и страните от Персийския залив (чрез енергийните източници). Стратегията на ЕС за Западните Балкани, представена преди месец, предвижда първите страни от региона да се присъединят към блока до 2025 г. Най-напреднали са преговорите със Сърбия и Черна гора.

Сръбският президент Александър Вучич декларира като свой приоритет присъединяването на страната към ЕС. Това обаче не му пречи да поддържа близки връзки с Русия, а критиците му го обвиняват в прояви на авторитаризъм.

Руските инвестиции в Сърбия са малък процент от тези на ЕС. Но усилията, които Москва влага в изграждане на обществено мнение в своя полза, са несравними. Повече от 100 сръбски организации популяризират добрите отношения с Русия, сред които медии и групи, занимаващи се с история, твърди проучване от 2016 г., изготвено от Центъра за евроатлантически изследвания в Белград.

Също като България и Сърбия през последните години отбелязва рязък спад в индекса за свобода на пресата. Малкото останали независими гласове често стават обект на очернящи кампании в проправителствените медии.

Наскоро Центърът за изследване на прозрачността и отчетността, неправителствена организация, базирана в Белград, публикува сой доклад, според който преди местните избори на 4 март, представители на партията на Вучич са имали четири пъти повече ефирно време във водещата TV Pink от всички опозиционни партии, взети заедно. Организацията е обявена от телевизията за “враг на държавата“.

Балканската мрежа за разследваща журналистика пък публикува проучване през февруари, според което 70% от сръбските журналисти са признали за оказван им натиск от страна на властите.

Според Стефан Дойчинович, главен редактор на местен сайт за разследваща журналистика, сръбските национални медии са много по-голяма заплаха от руските издания.

“Най-голяма част от фалшивите новини идва от мейнстрийм медиите и правителството. Да, някои идват от Русия, но най-сериозен проблем са сръбските медии“, казва той. “Буквално е бедствие: те дават трибуна на престъпници и военни престъпници и пропагандират политиката на правителството.“

Медиите, които имат проправителствени и проруски позиции имат прост отговор за критиците си: те дават на хората това, което искат да чуят.

Драган Вучичевич, собственик и главен редактор на един от най-популярните таблоиди в Сърбия, разказва, че всичко е въпрос на печалба.

“Аз съм бизнесмен. Дневният ни тираж е 120 000 броя. Когато към вестника има календари със снимка на Путин, продаваме 250 000. Ако сложа Катрин Аштън (бивш върховен представител на ЕС по външната политика – б.р.) или Жан-Клод Юнкер (председател на Еврокомисията) на календар, не мисля, че ще продам повече от 12 броя“, казва той пред “Политико“.

“Всички вестници имат мнение. Нашата редакционна политика е ясна от първия ден – ЕС е провалил се проект и се разпада“, добавя той.