Комисията по досиетата няма да бъде закривана на този етап, нито ще се ограничава работата й. Това обеща председателят на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов на дискусия за бъдещето на органа, разкриващ работата на бившите тоталитарни служби. Форумът беше организиран от комисията по вътрешна сигурност в 44-ото НС. 

Нещо повече - Цветанов обяви, че е възможно с промяна в закона нов мандат да получат настоящите членове на комисията по досиетата, която от създаването си през 2007 г. е начело с Евтим Костадинов, а редом с него е Екатерина Бончева. Мандатът на действащата комисия изтече в средата на 2017 г., но тя продължава да работи, защото парламентът не е избрал нови 9-има членове.

Процедура за избор на нов състав на комисията по досиетата беше стартирана в края на миналата година, а от ГЕРБ възнамеряваха да предложат за председател бившия си депутат Антон Тодоров. Силна обществена реакция срещу такава номинация обаче спря процедурата. А и тогава Тодоров се забърка в медийната история, в която посочваше "празни столчета" в студиото на Нова тв, довело до депутатската му оставка. 

Цветанов даде да се разбере, че комисията по досиетата работи изключително добре, благодарение на политическата воля тя получи по-голямата част от архивите на комунистичеките служби. Въпреки че първоначално е имало забавяне с близо 3 години.

Председателят на депутатите от ГЕРБ гарантира, че Народното събрание няма да приеме законопроекта на БСП, с който се иска закриване на комисията по досиетата и превръщането й в институт, в който достъпът до документите да бъде ограничен, а задължителните проверки за агентурно минало на публичните фигури да отпаднат.

По въпросния законопроект на левицата, внесен миналата есен, но все още неразгледан от парламента, има депозирани становища. Едно от тях е в подкрепа на идеите на социалистите за закриване на комисията по досиетата - това на Министерството на отбраната. Оттам дори твърдят, че с разкриването на определени документи на комунистическите служби се разкривала класифицирана информация. Въпреки че по закон всяка информация на ДС не носи гриф за секретност. 

Въпросното становище е подписано от вицепремиера Красимир Каракачанов. Той е сред обявените от комисията по досиетата, но това не пречи да е министър в кабинета "Борисов" 3.

(Каракачанов е бил агент под псевдоним Иван към отдел 3 "Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм, белоемиграция и техните задгранични центрове" на Шесто управление на ДС.)

Евтим Костадинов представи работата по разкриване на архивите на ДС за 11 години в цифри. Комисията е проверила за принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия общо 287 780 души. 128 105 от тях са били кандидати за някакъв тип избори - за депутати, местни власти, европейски представители, президент и вицепрезидент. Общо 141 985 души от проверените са публични личности. От всички проверени - тези, на които е установена принадлежност към тоталитарните служби са 15 192 лица. Обявените публично имена са 12 404 - разликата в числата е заради ограничението по закон публични личности, които са работили за ДС, да бъдат огласявани, ако са починали. 

Комисията съхранява в специализирания си архив над 1 503 982 дела или общо 3.6 милиона документи. Картотеката на ДС съдържа 2 595 421 регистрационни картона. 

Както Клуб Z писа, в момента архивите на ДС, които по закон за собственост на комисията по досиетата, не са предадени от Държавна агенция "Архиви". Мотивът на ръководството на агенцията е, че имало противоречие в законодателството. Оттам отричат да "крият" нещо - само твърдят, че нямало процедура, по която да си предадат папките. 

Покрай публичната истерия, която се появи след обявяването на Юлия Кръстева за агент "Сабина" на Държавна сигурност, Евтим Костадинов припомни, че комисията не се произнася по морални казуси, а работата й е само и единствено да работи с документите, както повелява законът.

Екатерина Бончева от комисията представи издателската и научна дейност.

"Издателската дейност на комисията унищожи мита, че всичко е забравено, че документите са унищожени", обяви тя. В сборниците на органа са публикувани 10 732 документа за начина, по който е функционирала ДС.

“ДС не е само Шесто управление - и този мит беше разбит.  Документите показват, че това е само върхът на айсберга. За съжаление, голяма част от този архив не е при нас не по наша вина", каза още Бончева. Визирайки най-вече голямото количество унищожени документи.

Близо половината от досиетата са изгорени, унищожени или "приватизирани" по времето на ген. Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи в кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.

Интелектуалци и хора от академичните среди защитиха комисията по досиетата и работата й - сред тях бяха проф. Евелина Келбечева, писателят Димитър Бочев, Михаил Неделчев, журналистите Христо Христов и Юлияна Методиева, проф. Лъчезар Стоянов и много други.