В момента в Анкара се провежда тържествена среща на султаните на двете империи с най-пряко, трайно и пагубно въздействие върху историческата ни съдба през последните няколко века. 
Поредно действие от постановката на сближаване между Путин и Ердоган (която все повече напомня на 30-те и 40-те години на XIX век, но това е донякъде отделна тема).

На този фон, българското правителство, ротационен председател на Съвета на ЕС, прави непрекъснати демонстрации на близост с двамата султани. Демонстрации, които ни отдалечават от единствения източник на сигурност, сила и самочувствие пред лицето на подобен азиатски съюз - единството на Запада, проектирано като Шенген, обща политика по сигурност на ЕС и скрепяване на съюзническите връзки през Атлантика.

Това е единствената линия на политическа идентичност, която следва да ни интересува - защита на националната сигурност чрез принадлежност към модерния западен свят и отхвърляне на агресивните попълзновения от изток. Всичко друго - леберали, консерви, досиета на видни интелектуалци, джендъри и други глупости, са куки за шарани. Ченгетата, които ни поднасят тези манджи, са същите, които говорят за България като "мост" между Европа и Азия.

Тц, единствената смислена национална позиция е да откажем да бъдем мост. Защото при конфликт, първо взривяват мостовете...

Когато руският император поздравява "Мар'аба Аскер" звучи смешно. 

Когато обаче гледаш тържественото посрещане на императора от султана със съзнанието, че нашите управляващи току-що (пак) са прецакали доверието на западните съюзници, хич не е забавно. Едно нервно е.

Коментарите са от профила на Раан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията