Знакът е недвусмислен. Докато европейските правителствени ръководители отбягват Турция, все по-често за държавния глава Реджеп Тайип Ердоган руският президент Путин е добре дошъл. Двамата се срещнаха на турското крайбрежие на Средиземно море, за да уточнят началото на строежа на АЕЦ, в който участват и руски фирми, коментира Озан Демирджан* в "Ханделсблат".

Това е деветата среща между Путин и Ердоган в рамките на 18 месеца. Това го постигат малцина тесни партньори, като Германия и Франция. Двамата авторитарни президенти на Русия и Турция имат не само един и същ стил на управление, но и общи политически интереси.

Въпреки това Ердоган е заплашен да попадне в капан, тъй като от този съюз печели предимно Москва. Най-вероятно Турция ще остане с празни ръце.

Понастоящем двете страни споделят някои интереси, преди всичко ненавистта си към Запада. На Русия бяха наложени редица преки санкции – заради анексирането на Кримския полуостров, но също и поради атентата срещу бившия руски двоен агент Скрипал и дъщеря му. Западът критикува Турция заради положението с човешките права в страната. Туристи, предприемачи и инвеститори са дотолкова несигурни, че страхът им действа почти като косвени санкции.

Продължава да е налице и конфликтен потенциал. Двете страни работят съвместно в Сирия, преследват обаче различни цели. Путин подкрепя Асад, Ердоган иска да го свали от власт. Все още не е ясно как да се реорганизира сирийската държава. Докато Турция иска с всички средства да предотврати в северните части на страната възникването на един вид кюрдска автономия, за Кремъл този въпрос не стои.

Ясно е също, че за партньорството си с Русия Турция заплаща по-високата цена, също в Сирия. Така например по официални данни в битките в страната с бушуваща гражданска война са загинали повече турски, отколкото руски войници.

И в икономически аспект повече печели Русия – страната, която е постоянно в първата тройка държави, от които Турция внася най-много стоки. А при износа Русия дори не попада в първата десетка.

Казано по друг начин - между двете страни липсва търговски баланс, в крайна сметка печели Русия.

Това показва и строителството на атомната електроцентрала в Южна Турция. Според различни оценки разходите възлизат между 20 и 25 милиарда долара. Конците дърпа държавният руски концерн “Росатом”.

От историческа гледна точка Русия и Турция често са се сближавали, но също толко често са се отчуждавали. Ердоган не бива да допуска да бъде заслепен от краткосрочни и средносрочни геополитически развития. Може Русия да е вентил, чрез който да разтоварва гнева си към Запада. Това обаче не означава, че е възниква стабилна ос срещу Запада, тъй като Путин и Ердоган имат и още нещо общо. И двамата ненавиждат някой да им влияе.

*Озан Демирджан е редактор в германския в. “Ханделсблат”, откъдето препечатваме публикацията му. Преводът е на Клуб Z.