Ad Config - Website header

 

Article_top

В началото на миналия век местните в Невада наричали влака Overland Limited "само за разведени", защото с него на малката жп гара в Рино редовно се изсипвали пристигащи да разтрогнат брака си в града, наречен "световната столица на разводите". Повечето от пътниците били жени от далечното Източно крайбрежие, обикновено посрещани от шофьор и местен адвокат по развода, разказва Ozy.com.

Но в реда на нещата било да ги чака и здравеняк в джинси и каубойска шапка - от някое местно "ранчо за разводи". Съвсем истински каубой. И за мнозина това е било само началото на приключението. Започвайки през 30-те години на миналия век, Рино и неговите ферми за разводи са не само място, където да изчакте края на брака си, но и възможност да рестартирате живота си.

Всички пътища водят към Рино.

Невада, щат, силно зависим от бурно развилите се индустрии като мините, е сред най-тежко засегнатите от Голямата депресия в началото на 30-те години на XX век. В отговор щатските власти предприемат доста смели действия през 1931 г. - легализират хазарта и намаляват изискването за пребиваване в щата за хората, които желаят да получат развод - само шест седмици, най-ниското в Съединените щати. След влизането в сила на новия закон хиляди хора тръгват за Рино и повече от 325 000 брака приключват в Невада в периода между 1931 г. и 1970 г.

Наред с това Невада направи развода възможно най-безболезнен за временните си жители, позволявайки девет основания за развод, включително и най-популярното - "психическа жестокост", която би могла (и е била) приложена към почти всяка форма на нежелано поведение от страна на някогашния бивш съпруг.

Хазартът бил едно от развлеченията за кандидатите за развод по време на 6-седмичния им престой.

Единственото строго изискване било шестседмичното пребиваване: търсещите развод трябвало да останат в щата всеки един ден от тези близо месец и половина престой. По този начин местните търговци са се уверили, че онези, които са станали известни като "Реноатация", нямат недостиг на възможности за преминаване на времето. В продължение на шест седмици търсещите развода изразходват парите си в Рино за храна, напитки, хазарт, фризьорски салони, пране и др., разказва Сандра Макгий, съавтор на The Divorce Seekers.

"Много от тях са си купили и каубойски дрехи, които едва ли са носели, слд като са се прибрали вкъщи".

Осигуряването на подходящо настаняване за шестседмичните гости на Рино се превърнало в основен поминък. Жителите превръщали домовете си в пансиони или наемали резервни стаи. Къмпинги - предвестници на трейлър парковете (бунгала, каравани и др.) започват да се издигат на свободни парцели в Рино. Но онези, които имат малко повече пари и искат да опитат истинския западен начин на живот, най-добрият избор е ранчо за развод.

И такива започват да се предлагат във всякакви разновидности. За по-скромните гости има малки стаи със желязно легло, фотьойл, бюро и мивка с кана с вода. Тоалетната е малка колиба надолу по пътя, а през нощта се чуват койотите. Други ферми предлагат по-големи, по-комфортни стаи за гости в модерна ранчо къща с плувен басейн и, разбира се, двама или трима местни каубои, отговорни за забавленията на търсещите развод. Забавленията обикновено са под формата на конна езда, риболовни пътешествия, екскурзии до града за пазаруване, хазарт или напитки.

Но и други форми на утеха се предлагат в ранчото за развод, особено на жени, които искат да избягат от проблемите си. Съпругът на Сандра Макгий - Бил Макгий, идва в Рино през 40-те години на миналия век като млад мъж и години наред работи във Flying M E Ranch. При първата си нощ в ранчото някой почукал тихо на вратата му. Когато я отворил, видял на прага жена и я попитал дали нещо не е наред, а тя отговорила: "Нищо, което не можем да поправим, каубой". Макгий си спомня, че в ранчото не гледали с добро око на посещенията на гости "през прозореца".

Но любовните срещи не били феномен в Рино. Една от фирмите в града, Lazy M E Ranch, си спечелила прякора Lay Me Easy заради ... отдадеността на персонала си. Не е изненадващо, че много от временните жители на Рено се влюбили в пейзажа, климата и хората (включително случайни каубои) и част от тях останали за постоянно в Невада.

След Невада обаче и други американски щати либерализират своите закони за разводите, което на свой ред накърнява конкурентното предимство на щата и процъфтяващия бизнес за разводи, включително скандалните ферми. "За съжаление, тъй като разводите станаха по-лесни и в други щати, вече нямаше стимул да имаш ранчо", казва Сандра Макгий.

 

 

 

В началото на миналия век местните в Невада наричали влака Overland Limited "само за разведени", защото с него на малката жп гара в Рино редовно се изсипвали пристигащи да разтрогнат брака си в града, наречен "световната столица на разводите". Повечето от пътниците били жени от далечното Източно крайбрежие, обикновено посрещани от шофьор и местен адвокат по развода, разказва Ozy.com.

Но в реда на нещата било да ги чака и здравеняк в джинси и каубойска шапка - от някое местно "ранчо за разводи". Съвсем истински каубой. И за мнозина това е било само началото на приключението. Започвайки през 30-те години на миналия век, Рино и неговите ферми за разводи са не само място, където да изчакте края на брака си, но и възможност да рестартирате живота си.

Всички пътища водят към Рино.

Невада, щат, силно зависим от бурно развилите се индустрии като мините, е сред най-тежко засегнатите от Голямата депресия в началото на 30-те години на XX век. В отговор щатските власти предприемат доста смели действия през 1931 г. - легализират хазарта и намаляват изискването за пребиваване в щата за хората, които желаят да получат развод - само шест седмици, най-ниското в Съединените щати. След влизането в сила на новия закон хиляди хора тръгват за Рино и повече от 325 000 брака приключват в Невада в периода между 1931 г. и 1970 г.

Наред с това Невада направи развода възможно най-безболезнен за временните си жители, позволявайки девет основания за развод, включително и най-популярното - "психическа жестокост", която би могла (и е била) приложена към почти всяка форма на нежелано поведение от страна на някогашния бивш съпруг.

Хазартът бил едно от развлеченията за кандидатите за развод по време на 6-седмичния им престой.

Единственото строго изискване било шестседмичното пребиваване: търсещите развод трябвало да останат в щата всеки един ден от тези близо месец и половина престой. По този начин местните търговци са се уверили, че онези, които са станали известни като "Реноатация", нямат недостиг на възможности за преминаване на времето. В продължение на шест седмици търсещите развода изразходват парите си в Рино за храна, напитки, хазарт, фризьорски салони, пране и др., разказва Сандра Макгий, съавтор на The Divorce Seekers.

"Много от тях са си купили и каубойски дрехи, които едва ли са носели, слд като са се прибрали вкъщи".

Осигуряването на подходящо настаняване за шестседмичните гости на Рино се превърнало в основен поминък. Жителите превръщали домовете си в пансиони или наемали резервни стаи. Къмпинги - предвестници на трейлър парковете (бунгала, каравани и др.) започват да се издигат на свободни парцели в Рино. Но онези, които имат малко повече пари и искат да опитат истинския западен начин на живот, най-добрият избор е ранчо за развод.

И такива започват да се предлагат във всякакви разновидности. За по-скромните гости има малки стаи със желязно легло, фотьойл, бюро и мивка с кана с вода. Тоалетната е малка колиба надолу по пътя, а през нощта се чуват койотите. Други ферми предлагат по-големи, по-комфортни стаи за гости в модерна ранчо къща с плувен басейн и, разбира се, двама или трима местни каубои, отговорни за забавленията на търсещите развод. Забавленията обикновено са под формата на конна езда, риболовни пътешествия, екскурзии до града за пазаруване, хазарт или напитки.

Но и други форми на утеха се предлагат в ранчото за развод, особено на жени, които искат да избягат от проблемите си. Съпругът на Сандра Макгий - Бил Макгий, идва в Рино през 40-те години на миналия век като млад мъж и години наред работи във Flying M E Ranch. При първата си нощ в ранчото някой почукал тихо на вратата му. Когато я отворил, видял на прага жена и я попитал дали нещо не е наред, а тя отговорила: "Нищо, което не можем да поправим, каубой". Макгий си спомня, че в ранчото не гледали с добро око на посещенията на гости "през прозореца".

Но любовните срещи не били феномен в Рино. Една от фирмите в града, Lazy M E Ranch, си спечелила прякора Lay Me Easy заради ... отдадеността на персонала си. Не е изненадващо, че много от временните жители на Рено се влюбили в пейзажа, климата и хората (включително случайни каубои) и част от тях останали за постоянно в Невада.

След Невада обаче и други американски щати либерализират своите закони за разводите, което на свой ред накърнява конкурентното предимство на щата и процъфтяващия бизнес за разводи, включително скандалните ферми. "За съжаление, тъй като разводите станаха по-лесни и в други щати, вече нямаше стимул да имаш ранчо", казва Сандра Макгий.

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията