Ще бъде ли бойкотирана срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която трябва да се състои на 17 май в София и се счита за пик на българското председателство на Съвета на ЕС? 

Този въпрос си задават световните медии, след като Испания и Сърбия дадоха заявка, че може и да не участват във формата. Причината е участието на Косово, с която те не желаят да седнат на една маса. Косово не е призната като държава още от членките на ЕС Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Затова и в международните медии се появиха спекулации, че обмислят да последват примера на испанския премиер Мариано Рахой, като бойкотират срещата на върха.

Всъщност до момента само Рахой е заявил категорична позиция. Мотивите му са, че участието му може да е сигнал към сепаратистите в Каталуня да оправдаят разделянето на Испания. Сръбският премиер Ана Бърнабич пък заяви, че Белград ще изчака да види как ще се развият събитията и тогава ще вземе решение.

Външният министър Екатерина Захариева коментира днес, че всички страни, с изключение на Испания, са потвърдили присъствието си на срещата. 

"Срещата ЕС-Западни Балкани не е изправена пред провал. Текстът на декларацията е подготвен и е в процедура на съгласуване. Единственият въпрос е дали тя ще бъде оповестена от името на 28-те страни-членки на Съюза плюс шестте страни от Западните Балкани, или само от името на страните-членки на ЕС", посочи тя и допълни, че според нея това трябва да стане от името на 28-те.

Срещата е предвидена в два панела - 28-те държави-членки на Съюза и 28+6, т.е. ЕС плюс Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово. Неин домакин е премиерът Бойко Борисов, но формалният такъв е председателят на Европейския съвет Доналд Туск и поканите за срещата идват от негово име. Той ще представлява ЕС заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и членът на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан, също се очаква да присъстват.

Дипломатически източници коментираха пред Клуб Z, че вероятно всички 28 държави, в т.ч. и Испания ще участват в първия панел. Според тях участие ще вземе и Сърбия, защото срещата е преди всичко в неин интерес. По неофициална информация премиерът Бойко Борисов отново ще влезе в ролята на посредник. Предстои му разговор със сръбския президент Александър Вучич веднага след Великден.

Участието на Косово в подобен вид формати винаги се споменава в "бележка под линия" като се посочва, че това участие не определя развитие на статута й (Названието "Косово" не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244(1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово). 

За да няма брожения, че финалният документ - декларацията - може да бъде подписан и от Прищина, т.е. до подписите на останалите балкански участници в срещата, се очаква тя да се изготви от името на 28-те членки на ЕС. Такава е и позицията на Захариева. Шестте страни са против и употребата на израза "западнобалканска шесторка", тъй като смятат, че така всички са поставени на едно и също ниво без да имат еднакъв статут. Искат да се говори за "Западни Балкани", а не за "шесторка". Не желаят също така да се подредят заедно на семейната снимка с косовския президент Хашим Тачи.

Спекулира се обаче с това, че по време на срещата ще има заявки за разширяването на Съюза, в т.ч. и към Косово, каквито опасения Рахой публично артикулира. Основен акцент ще е евроинтеграцията на региона, най-вече чрез различните видове свързаност - инфраструктурна, цифрова и т.н. С декларацията "ще се потвърди отново ангажиментът на ЕС към партньорите му от Западните Балкани" и "за пореден път ще се подчертае принадлежността на региона към европейското семейство".