Ad Config - Website header

 

Article_top

Филмът „Хайди“, например, няма място в програмите им, и колкото и на някого да му се види парадоксално това – все пак става дума за приключенията на малко момиченце в Алпите, има обяснение защо е сред забранените: представлявал заплаха за душевния мир на вярващите.

Филмите, които не могат да бъдат представяни на Разпети петък, са 756 – все такива, които не отговарят на „сериозния характер“ на деня. „Черният“ списък се актуализира всяка година и в програмите на кината могат да бъдат включени само тези произведения, които са сметнати за подходящи от Министерството на културата или от упълномощена от него инстанция. „Ловци на духове“ или пък „Нощ след тежък ден“ на Бийтълс са само някои от известните заглавия, които са табу.

Забраните обаче ни най-малко не се изчерпват с това – в деня на Божието разпятие (който е сред регламентираните от Конституцията т.нар. „тихи“ празнични дни) в Германия не може да се прави нищо шумно – нито танци, нито музика, нито спортни прояви. По театри и опери пък не бива да се показват комедии. Затворени са не само игралните зали и букмейкърските бюра, но и автомивките не бива да се използват. Още нещо, което е забранено в този ден, е местенето от едно жилище в друго. Нарушителите са заплашени от глоби до 1000 евро и ограниченията в общи линии се спазват, но периодически тук или там надигат глас техни противници – с настояванията да се направи компромис, нерядко успешно.

Противопоставянето на наложените правила не е епично, но е факт – в Бохум, например, инциативата „Свободна от религия зона“ вече шест години поред си позволява именно на Разпети петък да показва в един от местните киносалони филма „Животът на Брайън“ (сатира на британските комици „Монти Пайтън“ от забранителния списък) в знак на протест срещу намесата в религиозните свободи. За което е наложена и съответната глоба, която организаторите оспорили, стигнали до Конституционния съд в Карлсруе и в крайна сметка извоювали за тази година разрешение по изключение да покажат филма.

Както сочат проучванията – 52 процента от германците са на мнението, че забраните за шум и смях на този ден са уместни, макар да не са малко и тези, които ги смятат за отживелица – 38 на сто. „Толкова ли скандално ограничение на личната свобода е това, че ако мога да танцувам на воля в 364 дни в годината, в един-единствен трябва да се съобразя с религиозните убеждения на мнозинството хора в страната?“ - пита риторично по този повод бившата председателка на Евангелистката църква в Германия Маргот Кесман. Факт е обаче, че наложените на Разпети петък ограничения не се приемат безспорно и с всяка следваща година около тях се водят все по-разгорещени дебати.

 

Филмът „Хайди“, например, няма място в програмите им, и колкото и на някого да му се види парадоксално това – все пак става дума за приключенията на малко момиченце в Алпите, има обяснение защо е сред забранените: представлявал заплаха за душевния мир на вярващите.

Филмите, които не могат да бъдат представяни на Разпети петък, са 756 – все такива, които не отговарят на „сериозния характер“ на деня. „Черният“ списък се актуализира всяка година и в програмите на кината могат да бъдат включени само тези произведения, които са сметнати за подходящи от Министерството на културата или от упълномощена от него инстанция. „Ловци на духове“ или пък „Нощ след тежък ден“ на Бийтълс са само някои от известните заглавия, които са табу.

Забраните обаче ни най-малко не се изчерпват с това – в деня на Божието разпятие (който е сред регламентираните от Конституцията т.нар. „тихи“ празнични дни) в Германия не може да се прави нищо шумно – нито танци, нито музика, нито спортни прояви. По театри и опери пък не бива да се показват комедии. Затворени са не само игралните зали и букмейкърските бюра, но и автомивките не бива да се използват. Още нещо, което е забранено в този ден, е местенето от едно жилище в друго. Нарушителите са заплашени от глоби до 1000 евро и ограниченията в общи линии се спазват, но периодически тук или там надигат глас техни противници – с настояванията да се направи компромис, нерядко успешно.

Противопоставянето на наложените правила не е епично, но е факт – в Бохум, например, инциативата „Свободна от религия зона“ вече шест години поред си позволява именно на Разпети петък да показва в един от местните киносалони филма „Животът на Брайън“ (сатира на британските комици „Монти Пайтън“ от забранителния списък) в знак на протест срещу намесата в религиозните свободи. За което е наложена и съответната глоба, която организаторите оспорили, стигнали до Конституционния съд в Карлсруе и в крайна сметка извоювали за тази година разрешение по изключение да покажат филма.

Както сочат проучванията – 52 процента от германците са на мнението, че забраните за шум и смях на този ден са уместни, макар да не са малко и тези, които ги смятат за отживелица – 38 на сто. „Толкова ли скандално ограничение на личната свобода е това, че ако мога да танцувам на воля в 364 дни в годината, в един-единствен трябва да се съобразя с религиозните убеждения на мнозинството хора в страната?“ - пита риторично по този повод бившата председателка на Евангелистката църква в Германия Маргот Кесман. Факт е обаче, че наложените на Разпети петък ограничения не се приемат безспорно и с всяка следваща година около тях се водят все по-разгорещени дебати.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Франция се очертава като

Франция се очертава като европейската страна с най-малко осакатени религиозни мозъци.

Ако искам ще танцувам, ако искам ще си пея и никой религиозен фанатик няма да ме спре ! Тук поне (в България) има далеч по-висши закони и норми от религиите.
... дреме ми, айде в другия крачол

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията