Ad Config - Website header

 

Article_top

Хората с доходи между 1000 и 2000 лв. са с най-сериозен дял в плащането на данъци - 21.6%. Това показват данни, публикувани от Института за пазарна икономика (ИПИ). 1% от задължените лица (с месечен доход над 3000 лв.) плащат 19% от данъка върху доходите на физическите лица през 2016 г., докато близо 2/3 от задължените лица (с месечен доход под 600 лв.) плащат по-малко от 1/4 от данъците. Нещо повече – сравнението между 2012 и 2016 г. показва, че именно делът на нискодоходните групи в платените данъци намалява, докато този на останалите групи се увеличава. С други думи не само че тези с по-високи доходи плащат общо повече данъци, ами и с течение на времето техният дял в платените данъци се увеличава.

Доходната група с месечни доходи в интервала 250-600 лв. е интересна както от гледна точка на това, че е най-многобройна – включва около 1,1 млн. души, така и от гледна точка на платените данъци. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 г. е същият, какъвто е бил през 2012 г., то делът на платените данъци намалява от 24,7% на 20,3%

Като цяло дебатът за "справедливи данъци" се фокусира върху данъчни ставки, понеже те са лесното, но изключително вредно решение. Този дебат размива по-важния въпрос, който е как да се повишат доходите, така че плащането на данъци, осигуровки и държавни/общински такси да не намалява чувствително разполагаемия доход на домакинствата. На първо място това става чрез полагане на труд, т.е. увеличаване на коефициента на заетост в страната. Не по-маловажен е и видът на труда, т.е. необходимо е и повишаване на квалификацията на работещите (и безработните) с цел получаване на по-високо заплащане, работа на пълен работен ден и без периоди на прекъсване. Именно това трябва да е стремежът – повишаване на доходите чрез работа, а не чрез преференциално третиране от държавата на една група от населението за сметка на друга и създаване на негативни стимули за укриване на доходи

Ключови думи
 

Хората с доходи между 1000 и 2000 лв. са с най-сериозен дял в плащането на данъци - 21.6%. Това показват данни, публикувани от Института за пазарна икономика (ИПИ). 1% от задължените лица (с месечен доход над 3000 лв.) плащат 19% от данъка върху доходите на физическите лица през 2016 г., докато близо 2/3 от задължените лица (с месечен доход под 600 лв.) плащат по-малко от 1/4 от данъците. Нещо повече – сравнението между 2012 и 2016 г. показва, че именно делът на нискодоходните групи в платените данъци намалява, докато този на останалите групи се увеличава. С други думи не само че тези с по-високи доходи плащат общо повече данъци, ами и с течение на времето техният дял в платените данъци се увеличава.

Доходната група с месечни доходи в интервала 250-600 лв. е интересна както от гледна точка на това, че е най-многобройна – включва около 1,1 млн. души, така и от гледна точка на платените данъци. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 г. е същият, какъвто е бил през 2012 г., то делът на платените данъци намалява от 24,7% на 20,3%

Като цяло дебатът за "справедливи данъци" се фокусира върху данъчни ставки, понеже те са лесното, но изключително вредно решение. Този дебат размива по-важния въпрос, който е как да се повишат доходите, така че плащането на данъци, осигуровки и държавни/общински такси да не намалява чувствително разполагаемия доход на домакинствата. На първо място това става чрез полагане на труд, т.е. увеличаване на коефициента на заетост в страната. Не по-маловажен е и видът на труда, т.е. необходимо е и повишаване на квалификацията на работещите (и безработните) с цел получаване на по-високо заплащане, работа на пълен работен ден и без периоди на прекъсване. Именно това трябва да е стремежът – повишаване на доходите чрез работа, а не чрез преференциално третиране от държавата на една група от населението за сметка на друга и създаване на негативни стимули за укриване на доходи

Коментари

Всичко е формално, тъй като

Всичко е формално, тъй като огромна част от икономиката е в сивия сектор

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията