Поучителната книга* на мозъчния тръст Cercle Turgot показва до каква степен задлъжнялостта на държавите разяжда като гангрена световната икономика без нито общественото мнение, нито политическите лидери наистина да са развълнувани. Бомбата със закъснител обаче може скоро да избухне, пише Даниел Фортен във в. "Ле-з-еко".

Ето и целия коментар на Фортен:

Човек свиква с всичко. Тази година, например, се навършват точно 40 години, откакто държавата Франция има дефицит. И вляво, и вдясно, нито едно правителство не можа, не съумя или не поиска да скъса с една пристрастеност, която ни кара, бюджет след бюджет, да финансираме нашия икономически растеж с кредити. Между 1980 г. и сега френският държавен дълг се е увеличил от 20% до близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). В обстановка на почти всеобщо безразличие.
Това всъщност е отличителна френска черта: независимо дали вали или духа вятър, дали сме в криза или в спокойни води, ние оставяме държавния дълг да набъбва със смайваща безгрижност.

Абстрактни числа

На практика нито в един момент и най-вече през период на икономически растеж, когато това упражнение би било по-лесно, не си задаваме истински въпроса за намаляването на нашата задлъжнялост. Над 2 трилиона евро дългове? И какво? Да, това е огромно число. Толкова огромно, че става абстрактно. Тогава го игнорираме и общественото мнение не се вълнува изобщо от него. Живеем от толкова дълго време в ситуация на свръхзадлъжнялост без да ни се случи нищо сериозно. Защо тогава да се тревожим?

Следователно дългът няма тежест на избори. Това го превръща в един толкова лесен за използване лост.

Небрежност на лидерите

Нека обаче бъдем честни: Франция не е единствената икономика, направлявана от дълг. Небрежността на лидерите - политически и икономически - се състои в това да живеем на кредит без да се тревожим за щетите, причинени на следващите поколения, е поведение, характерно за голяма част от света.

Това е основната тема на колективния труд, публикуван този месец от френския мозъчен тръст Cercle Turgot, специализиран във финансовите анализи. Този институт има на първо място заслугата да припомни няколко поучителни числа. Първичният държавен дълг на развитите и развиващите се страни възлиза днес на 200 трилиона долара, т. е. три пъти световния БВП, ни обръща внимание Жан-Жак Плюшар. Нещо, което показва, че, в известен смисъл, в тази област кейнсианците са спечелили битката на идеите срещу либералите. Първите са на мнение, че "задлъжняването на държавата допринася за икономическото развитие на нацията", а вторите го упрекват, че "отклонява частните спестявания от продуктивните инвестиции", а оттам и от създаването на работни места.

Американският пример

Световната пристрастеност към дълговете е просто доктринален въпрос. За това свидетелства примерът на Съединените щати. Дори в страната на необуздания либерализъм задлъжняването е втора природа и то от дълго време, ни припомня Жан-Клод Грюфа. Първото федерално правителство след приетата през 1789 г. конституция поема управлението на държавата с дълг, който вече достига 30% от БВП. Ситуация, предизвикана от невъзможността по онова време за повишаване на данъците в една все още разпокъсана страна.

В наши дни това културно наследство остава ясен знак за американския начин на мислене. Под ефекта на понижаванията на данъците, плановете за съживяване на икономиката и увеличаването на военните разходи, дългът не спря да нараства, достигайки от 3,3 трилиона долара през 2001 г. до главозамайващото равнище от 20 трилиона долара. И подобно на предшествениците си президентът Доналд Тръмп не изрази в нито един момент намерение да се заеме с този проблем.

Несъмнено има нещо по-смайващо в този исторически преглед на световните дългове, направен от Cercle Turgot. Въпреки че бяха измислени голям брой мерки, така че равнището на дълга да стане устойчиво, не бе направено нищо, или почти нищо, за неговото сериозно намаляване. При постепенното му надуване и предизвиканите от него кризи в Азия през 1997 година Аржентина осем пъти изпада в неплатежоспособност, а съвсем неотдавна, през 2010 година, в Гърция прекомерните дългове доведоха до международни стандарти за мерки за икономии и бюджетна дисциплина за засегнатите страни (Вашингтонският консенсус от 90-те години на миналия век). Но до нищо, което да може да възпрепятства изключително голямото увеличаване на дълговете.

Кулминацията на това почти отричане на проблема бе достигната след кризата от 2008 година. С масивно изкупуване на държавни облигации големите централни банки по света, първо Управлението за федерален резерв в САЩ, след това Европейската централна банка, се заеха да печатат пари, за да облекчат в огромна степен реалната цена на суверенните дългове на държавите, предизвиквайки понижаване на лихвените проценти.

Този паричен буфер изигра ролята на временно обезболяващо за държавните бюджети срещу гигантския световен дълг. Той освен това вдигна всяка забрана, ако изобщо е съществувала още такава, за продължаване на надпреварата в задлъжняването. Какво ще се случи, когато лихвените проценти в крайна сметка се повишат? И с какви механизми все още ще разполагат властите, за да спрат евентуална нова криза, при условие че изглежда всички оръжия вече са били използвани? Тази книга има заслугата да зададе ясни очертания на дебатите. 

*Колективната книга на Cercle Turgot е озаглавена "Държавните дългове извън контрол".

Преводът е на БТА