Ad Config - Website header

 

Article_top

Момчил Инджов

Николай Владимирович Кобляков (41 г.) е руски дисидент, живеещ във Франция. Заклет противник на Владимир Путин, той оглавява базираната в Париж организация "Русия-свободи". На 29 юли той бе арестуван при пристигането си на летище София. Оказа се, че Русия иска чрез Интерпол неговото екстрадиране и Кобляков прекара 72 часа в ареста на Националната следствена служба. Софийският градски съд реши на 1 август да пусне дисидента срещу подписка. Срокът на мярката е до 40 дни в зависимост дали дотогава у нас ще дойде руското искане. След излизането си от ареста Николай Кобляков даде интервю единствено на Клуб Z.

- Г-н Кобляков, току-що излизате от българския арест. Как Ви се стори той?

- Ще си призная, че досега не съм бил в нито един арест - нито български, нито френски, нито дори руски, опазил ме Господ. Мисля си, че българският арест е напълно поносим - поне по това, което разказват за руските арести и затвори. Хората се стараят. Може би беше специално отношение към чужденец. Бях сам в килия за петима души. В четвъртък вечер дори ме нахраниха с диня. Казвам го предвид на това, че местните хора, т. е. надзирателите, открито подкрепят Владимир Путин. Те не се притесняват да ми казват: "Николай, какви ги приказваш? Путин е единственият, който може да победи Америка. Тук, в България, Америка направи много злини." И ми го казваха дори преди малко, преди пет минути, докато си стягах багажа, за да изляза от ареста.

Аз пък им отговорих, че трябва да са наясно, че на всекиго му свършва времето. Че Путин ни докара дотам да стреляме по украинците. Че това не трябва повече да се допуска. А те ми отговарят: "Да, всичко разбираме, но все пак..." Но макар да стоят на коренно противоположни позиции от моите, те се държаха с мен много дружелюбно. Когато ни извеждаха на разходка на шестия етаж, вървяха заедно с мене бавно, защото съм контузен, виждате, че се подпирам на патерица.

Разбира се, в килията имаше някакви хлебарки, там е задушно и мокро. Но, доколкото разбирам, това е напълно естествено състояние на една килия. Защото някога съм живял в интернат. После живях и в общежитието на Московския държавен университет (МГУ). И мога да кажа, че тази килия беше по-голяма от стаята в университетското общежитие, в която живеехме трима души. Там дори хлебарките бяха повече.

- Как Ви задържаха?

- Когато пристигнах в София, излязох от самолета и гледам на летището суперсистема, която никъде дотогава не бях виждал. Казват, че току-що я сложили. Човек сам си слагал паспорта, той се сканира и вратите сами се отварят. Както после ми обясни един чичко от служителите, трябвало е само да си покажа личната карта и да мина. А аз съвсем честно си сложих френския международен паспорт. Отвориха се едни врати, влязох вътре. Един екран показа моята физиономия, след това върху нея се появи един красив червен Х (забранителен знак - б.а.). Пак на екрана започна да се върти някаква синя сирена. Вратите зад мене се затвориха и се оказах зазидан в нещо като стъклена клетка.

Дойде едно възпитано младо момиче и ме помоли да дойда с нея до полицая. Изникна един часови. След 15 минути донесоха един лист хартия, който ми показаха и ми го представиха като искане от страна на Русия до Интерпол да бъда задържан. Казаха ми, че могат да ме задържат до 24 часа, до решението на съда.

- По какъв повод пристигнахте в България?

- Бях поканен във връзка с моя бизнес - строителство и управление на социални учреждения на възрастни хора, зависими от медицинска помощ. Това е алтернатива на старческите домове. Може да бъде наречено пансион за възрастни. Строим такива резиденции във Франция и току-що направихме първата в Източна Европа - в Рига, столицата на Латвия. Нашата дейност е социално предприемачество. Главната ни цел е не да печелим пари, а оказването на помощ.

Трябва да се знае, че 10 на сто от хората над 80-годишна възраст по света се нуждае от услуги, които ние предоставяме. В България броят им ще скочи двойно за следващите десет години. И ние разглеждаме България като една от страните, в които смятаме да построим такива резиденции. Тази работа ще свърши моята френска компания.

- Кой Ви покани?

- Една голяма българска компания. Засега не бих искал да съобщавам коя е тя.

- В какво Ви обвинява Русия?

- Засега и на мене не ми е съвсем ясно. Говорят за някакво престъпление, извършено в неизвестна държава. От постановлението на московския Басманен съд почти нищо не може да се разбере. Бил съм заграбил някакви права върху някакъв иск срещу някаква френска компания.

- Тази компания "Станкофранс" ли е?

- Точно така.

- Как ще коментирате публикацията на руския в. "Комерсант", че сте обвинени в съучастие в кражба на активи от руското външнотърговско обединене "Станкоимпорт" във Франция, чиято дъщерна компания е "Станкофранс"?

- Може би точно това е обвинението. Но при искането на Русия за екстрадирането ми не се споменава за никакви активи, а само за някакви искове.

- Защо казахте пред съда в София, че сте французин, а не руснак?

- Да, аз съм французин. Имам френски паспорт и съм започнал процедура за отказ от руско гражданство. Когато човек получава френски паспорт, той получава и един документ, в който е длъжен веднага да напише отказва ли се или не от другото си гражданство. Сега в Русия процедурата по отказа е доста сложна. И в посолството, в което започнах процедурата, не бяха в течение на нещата, не можаха както трябва да ми обяснят какво да правя.

- Значи, не сте задължен да се откажете от руско гражданство...

- Не, това е мое желание.

- Защо се отказвате?

- Защото гражданството е устойчива правова връзка между човека и държавата. И смятам, че мога да бъда свързан устойчиво само с една страна. Защото все пак съществуват въпроси, в рамките на които страната се отъждествява изключително с правителството. И докато на власт е това правителство, което в момента управлява Русия, не искам да се чувствам обвързан юридически или чрез каквито и да било задължения с него.

- Докато съдът гледаше Вашата мярка за неотклонение, казахте, че това е изпит за независимостта на България. Издържа ли според Вас страната ни този изпит?

- Да, разбира се. Има една формална конвенция за предаването на издирвани лица. В началото към мен бе приложен методът на задържане. След това хората обсъждаха нещата. Сега виждам, че обсъждането върви в правилна посока. 

Това, че България в случая бе подложена на изпит за своята независимост, бе очевидно. Русия все още смята България за свой сателит. И по тази причина това, което тя не посмя да предяви към Франция, се опита да извърши в България с пълната увереност, че вашата страна ще й се подчини. Имам предвид заповедта за ареста ми.

- Сигурен ли сте, че Русия е била толкова уверена по отношение на България?

- Сигурен съм, като изхождам от информацията, с която разполагам в момента. Утре мога да получа друга информация и да престана да бъда сигурен. Но засега впечатлението ми е такова. Казах пред съда, че руснаците са знаели всичко за местонахождението ми през последните 3 години. И нито на адреса ми във Франция, нито при френските власти е пристигала информация, че срещу мен в Русия е започнало дело.

- Ще издържи ли според Вас още дълго време Путин на власт?

- Според моите оценки шансът Путин да си отиде в близките десет години е абсолютно 50 на 50. Шансовете са поделени абсолютно по равно, защото това може да се случи утре, вдругиден или след 10 години. Няма обаче обективни причини той да си отиде утре. 85 на сто от руснаците го подкрепят.

- Изглежда, ще прекарате един месец в България. Какви са плановете Ви тук за този период?

- Освен да чакам решаването на ключовия въпрос за моето екстрадиране, смятам да продължа да изучавам възможностите за инвестиции и строителство на мрежа от резиденции за възрастни хора. И искам на всяка цена да отида да видя връх Шипка. Моят прапрапрадядо по майчина линия - фамилията му е била Петряков, е загинал в боевете там.

- Какво ще кажете на българите?

- Макар още да познавам съвсем малко тази прекрасна страна, видях, че нейните хора са много добри и отзивчиви. Аз ги поздравявам за пътя, по който избраха да вървят и да се развиват, след като успяха да се измъкнат от зависимостта си от СССР. Много се надявам, че ще ви стигнат силите за това. Защото е много трудно да бъдеш независим, да слушаш сърцето си, да се доверяваш на своите закони, а не на мнението на едни много сърдити и мощни съседи и суперсили.

 
Полицаи водят към съда Николай Кобляков, окован с белезници. Той се опира и на патерица, тъй като наскоро кракът му е пострадал при инцидент във Франция. Снимка БГНЕС

Николай Владимирович Кобляков (41 г.) е руски дисидент, живеещ във Франция. Заклет противник на Владимир Путин, той оглавява базираната в Париж организация "Русия-свободи". На 29 юли той бе арестуван при пристигането си на летище София. Оказа се, че Русия иска чрез Интерпол неговото екстрадиране и Кобляков прекара 72 часа в ареста на Националната следствена служба. Софийският градски съд реши на 1 август да пусне дисидента срещу подписка. Срокът на мярката е до 40 дни в зависимост дали дотогава у нас ще дойде руското искане. След излизането си от ареста Николай Кобляков даде интервю единствено на Клуб Z.

- Г-н Кобляков, току-що излизате от българския арест. Как Ви се стори той?

- Ще си призная, че досега не съм бил в нито един арест - нито български, нито френски, нито дори руски, опазил ме Господ. Мисля си, че българският арест е напълно поносим - поне по това, което разказват за руските арести и затвори. Хората се стараят. Може би беше специално отношение към чужденец. Бях сам в килия за петима души. В четвъртък вечер дори ме нахраниха с диня. Казвам го предвид на това, че местните хора, т. е. надзирателите, открито подкрепят Владимир Путин. Те не се притесняват да ми казват: "Николай, какви ги приказваш? Путин е единственият, който може да победи Америка. Тук, в България, Америка направи много злини." И ми го казваха дори преди малко, преди пет минути, докато си стягах багажа, за да изляза от ареста.

Аз пък им отговорих, че трябва да са наясно, че на всекиго му свършва времето. Че Путин ни докара дотам да стреляме по украинците. Че това не трябва повече да се допуска. А те ми отговарят: "Да, всичко разбираме, но все пак..." Но макар да стоят на коренно противоположни позиции от моите, те се държаха с мен много дружелюбно. Когато ни извеждаха на разходка на шестия етаж, вървяха заедно с мене бавно, защото съм контузен, виждате, че се подпирам на патерица.

Разбира се, в килията имаше някакви хлебарки, там е задушно и мокро. Но, доколкото разбирам, това е напълно естествено състояние на една килия. Защото някога съм живял в интернат. После живях и в общежитието на Московския държавен университет (МГУ). И мога да кажа, че тази килия беше по-голяма от стаята в университетското общежитие, в която живеехме трима души. Там дори хлебарките бяха повече.

- Как Ви задържаха?

- Когато пристигнах в София, излязох от самолета и гледам на летището суперсистема, която никъде дотогава не бях виждал. Казват, че току-що я сложили. Човек сам си слагал паспорта, той се сканира и вратите сами се отварят. Както после ми обясни един чичко от служителите, трябвало е само да си покажа личната карта и да мина. А аз съвсем честно си сложих френския международен паспорт. Отвориха се едни врати, влязох вътре. Един екран показа моята физиономия, след това върху нея се появи един красив червен Х (забранителен знак - б.а.). Пак на екрана започна да се върти някаква синя сирена. Вратите зад мене се затвориха и се оказах зазидан в нещо като стъклена клетка.

Дойде едно възпитано младо момиче и ме помоли да дойда с нея до полицая. Изникна един часови. След 15 минути донесоха един лист хартия, който ми показаха и ми го представиха като искане от страна на Русия до Интерпол да бъда задържан. Казаха ми, че могат да ме задържат до 24 часа, до решението на съда.

- По какъв повод пристигнахте в България?

- Бях поканен във връзка с моя бизнес - строителство и управление на социални учреждения на възрастни хора, зависими от медицинска помощ. Това е алтернатива на старческите домове. Може да бъде наречено пансион за възрастни. Строим такива резиденции във Франция и току-що направихме първата в Източна Европа - в Рига, столицата на Латвия. Нашата дейност е социално предприемачество. Главната ни цел е не да печелим пари, а оказването на помощ.

Трябва да се знае, че 10 на сто от хората над 80-годишна възраст по света се нуждае от услуги, които ние предоставяме. В България броят им ще скочи двойно за следващите десет години. И ние разглеждаме България като една от страните, в които смятаме да построим такива резиденции. Тази работа ще свърши моята френска компания.

- Кой Ви покани?

- Една голяма българска компания. Засега не бих искал да съобщавам коя е тя.

- В какво Ви обвинява Русия?

- Засега и на мене не ми е съвсем ясно. Говорят за някакво престъпление, извършено в неизвестна държава. От постановлението на московския Басманен съд почти нищо не може да се разбере. Бил съм заграбил някакви права върху някакъв иск срещу някаква френска компания.

- Тази компания "Станкофранс" ли е?

- Точно така.

- Как ще коментирате публикацията на руския в. "Комерсант", че сте обвинени в съучастие в кражба на активи от руското външнотърговско обединене "Станкоимпорт" във Франция, чиято дъщерна компания е "Станкофранс"?

- Може би точно това е обвинението. Но при искането на Русия за екстрадирането ми не се споменава за никакви активи, а само за някакви искове.

- Защо казахте пред съда в София, че сте французин, а не руснак?

- Да, аз съм французин. Имам френски паспорт и съм започнал процедура за отказ от руско гражданство. Когато човек получава френски паспорт, той получава и един документ, в който е длъжен веднага да напише отказва ли се или не от другото си гражданство. Сега в Русия процедурата по отказа е доста сложна. И в посолството, в което започнах процедурата, не бяха в течение на нещата, не можаха както трябва да ми обяснят какво да правя.

- Значи, не сте задължен да се откажете от руско гражданство...

- Не, това е мое желание.

- Защо се отказвате?

- Защото гражданството е устойчива правова връзка между човека и държавата. И смятам, че мога да бъда свързан устойчиво само с една страна. Защото все пак съществуват въпроси, в рамките на които страната се отъждествява изключително с правителството. И докато на власт е това правителство, което в момента управлява Русия, не искам да се чувствам обвързан юридически или чрез каквито и да било задължения с него.

- Докато съдът гледаше Вашата мярка за неотклонение, казахте, че това е изпит за независимостта на България. Издържа ли според Вас страната ни този изпит?

- Да, разбира се. Има една формална конвенция за предаването на издирвани лица. В началото към мен бе приложен методът на задържане. След това хората обсъждаха нещата. Сега виждам, че обсъждането върви в правилна посока. 

Това, че България в случая бе подложена на изпит за своята независимост, бе очевидно. Русия все още смята България за свой сателит. И по тази причина това, което тя не посмя да предяви към Франция, се опита да извърши в България с пълната увереност, че вашата страна ще й се подчини. Имам предвид заповедта за ареста ми.

- Сигурен ли сте, че Русия е била толкова уверена по отношение на България?

- Сигурен съм, като изхождам от информацията, с която разполагам в момента. Утре мога да получа друга информация и да престана да бъда сигурен. Но засега впечатлението ми е такова. Казах пред съда, че руснаците са знаели всичко за местонахождението ми през последните 3 години. И нито на адреса ми във Франция, нито при френските власти е пристигала информация, че срещу мен в Русия е започнало дело.

- Ще издържи ли според Вас още дълго време Путин на власт?

- Според моите оценки шансът Путин да си отиде в близките десет години е абсолютно 50 на 50. Шансовете са поделени абсолютно по равно, защото това може да се случи утре, вдругиден или след 10 години. Няма обаче обективни причини той да си отиде утре. 85 на сто от руснаците го подкрепят.

- Изглежда, ще прекарате един месец в България. Какви са плановете Ви тук за този период?

- Освен да чакам решаването на ключовия въпрос за моето екстрадиране, смятам да продължа да изучавам възможностите за инвестиции и строителство на мрежа от резиденции за възрастни хора. И искам на всяка цена да отида да видя връх Шипка. Моят прапрапрадядо по майчина линия - фамилията му е била Петряков, е загинал в боевете там.

- Какво ще кажете на българите?

- Макар още да познавам съвсем малко тази прекрасна страна, видях, че нейните хора са много добри и отзивчиви. Аз ги поздравявам за пътя, по който избраха да вървят и да се развиват, след като успяха да се измъкнат от зависимостта си от СССР. Много се надявам, че ще ви стигнат силите за това. Защото е много трудно да бъдеш независим, да слушаш сърцето си, да се доверяваш на своите закони, а не на мнението на едни много сърдити и мощни съседи и суперсили.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Павел

ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ ОЩЕ ЛЕВСКИ ГО Е КАЗАЛ:
"СМЪРТ, СМЪРТ И ПАК СМЪРТ"
Анонимен's picture
Анонимен

Наблюдател

Точно така тонва заслужават комунистите и техните наследници, които искаха да ни направят 16-та република на СъвеЦкия съюз!
Анонимен's picture
Анонимен

дурак

Да даваш интервю с престъпник е клубна работа...
Анонимен's picture
Анонимен

мая

Браво! Точно и точка за нещо друго по смисъл и по въпроса!
Анонимен's picture
Анонимен

Петър

Кой е предателят и кого е предал?

Надзирателите празноглави или Кремълският самодържец?
Анонимен's picture
Анонимен

мяу

До дурак: глупак! :D

За интервюто - много интересно. Леко оптимистично, да се надяваме, че е прав - че се отлепваме постепенно от ролята на слуга и подлога на руския васал.

Анонимен's picture
Анонимен

Русофил

"И докато на власт е това правителство, което в момента управлява Русия, не искам да се чувствам обвързан юридически или чрез каквито и да било задължения с него." ---------Хамерикански хрантутник!Такива вече са демоде! :)
Анонимен's picture
Анонимен

Наблюдател

Ти не си русофил! Хората, които обичат Русия са против диктатурата на Путлер.
Ти си обикновен путинофил.
Анонимен's picture
Анонимен

Богомил

Всъщност, чувствата ми към България са главно в две посоки.
Първата е погнусата и тъгата от неизлечимия комунизъм в главите на доста хора, който комунизъм не позволява на обществото ни да разбере, камо ли пък да приеме за свои, европейските правила и логики на живот. Безгранична е простотията на путинските апологети, които привиждат врагове в лицето на гадния запад, евреите, щатите /справка - частта за пазачите в ареста - статията по-долу/, а същевременно плачат за комунизма и гледат на Путин като на потенциален спасител на ВЛАСТТА НА НЕМОЖЕЩИТЕ и наш бъдещ предводител към смърдящата дупка на безпросветния и безличен живот в качеството ни на посткомунистически евразийски мафиотски крепостни дебили.
Втората посока е тази на перманентната умора от очакването да се случи нещо позитивно - постоянно си казвам, че, все-пак, ще успеем да осъзнаем как стоят нещата и ще намерим у себе си изискуемата вътрешна необходимост да подобрим ситуацията в страната и главите си. И така - избори след избори, комунизъм след комунизъм, БСП след БСП... времето си се търкаля, надеждите и ентусиазма у мен са си все същите, резултатът... и той си е все същият.
Спомням си по времето на циганските предизборни митинги на БСП /онези същите, след които София бе опикана и осрана от мангалите, които с гласа си определят как ще живеем/ се появи един репортаж, в който бе взето кратко интервю от една жена на един столичен булевард, по време на циганските електорални преселения. Жената плачеше от погнуса и обида, и от дълбока тъга заради факта, че нейната страна е станала място, което тя вече не припознава за свое, нито за близко по дух, по стремежи, по негласен обществен договор, по всички онези неща, които правят от дадена страна нормално място за живот. И това на фона на беззъбите, пикаещи и превземащи като партизани - семеен дом на аристократ, столицата и живота ни пълчища от станишевски лумпени...
И пак... чуденето ми кое ще надделее, дали правя каквото мога, дали изобщо ще започне движение в исканата от мен посока, дали просто не си губя нервите и бъдещето на децата тук, в тази страна... Кои са повече - тези, които арестуват дисиденти и се готвят да ги подарят на Путин, които пикаят по входовете, които не знаят що е ум и достойнство, или тези, които са погнусени и дълбоко несъгласни с положението на България, които ще дадат всичко, което е по силите им, за да променят безхаберния ход на опростачения български живот?
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Не става дума за русофилия и русофобия, това е пещерно мислене. Не мразя Русия, нито руснаците. Съжалявам повечето хора там, а и в България, че не могат да излекуват мозъците си сле като години и години са били промивани с евтина пропаганда. Имам много приятели в Русия, които са готови да се махнат веднага, но има неща, които все още ги задържат. Познавам и много рски емигранти като мене, които са противници на олигархията в Русия. Да харесвая Путин днес е все едно да се кълнеш в любов към Ал Капоне. Истинска трагедия е, че страната, в която са се родили гении като Достоевски, Лермонтов, Тургенев, Бумин, Куприн, Чайковски, Рахманинов и т.н. днес е машина за смазване на свободата на личността, управлявана от мафиоти. Лакмус за състоянието на една държава е ръстът на емиграция, а в момента той е в апогей в Русия. Путин се представя за строител на велика Русия, а истината е, че той е най-големият разрушител на тази страна. Как иначе може да бъде окачествен човек, който граби в несметни размери? Първото нещо, което Путин направи в Крим е да си построи личен палат за $1 милиард. България никога няма да прогресира като независима и сводбодна демократична държава ако продължава да гравитира като сателит на Москва.
Анонимен's picture
Анонимен

9689

Лесно е като се накрадеш да станеш дисидент.Що трябва да му вярваме.Пък и ще си получи заслуженото.Ще повярвате ли на Цветан Василев,че егонен по политически причини-не.
Анонимен's picture
Анонимен

светли

Що, това забранено ли и? Ало, демократът, ти кво бе?
Анонимен's picture
Анонимен

Читател

Е га ти и тъпото интервю....
Анонимен's picture
Анонимен

Алфред

Така е, мнозинството от българите се завръщат към традиционните православни ценности! Не познавам човек, на който да не му е писнало от американски евангелизъм, от анархизъм прикрит зад либертариански догмати, от омаловажаване на държавата и нейните органи. Писна ни от залавери и дебелоочие, от лицемерие и разврат. Носталгията беше естествена. САЩ победиха в Студената война, но не спечелиха сърцата ни, не спечелиха и умовете ни. ЕС кове регулации, но те не са наши, не са за нашия интерес. Западът ни е чужд, поне англосаксонския запад.

И Русия не ни е близка, нито някакви малоумни евро-азиатски съюзи. Силно се надявам ЕС да мине на две или повече скорости, но да сме далеч от англичани, французи, датчани, холандци и шведи. България принадлежи на Средиземноморието, най-близките ни са сърби, македонци, хървати, босненци, гърци и румнци.
Анонимен's picture
Анонимен

Георги Бяндов

Отговорите дава внимателно, отбягвайки директно потвърждаване, стреми се да заобиколи, да подмени темата, когато това засяга престъплението му - типично за лъжците. Момъкът е далавераджия, който се крие под външност на политически мъченик, за да си осигури чадър. И ще си осигури. Прав е , че отношението към него е тест за независимостта на страната ни, прав е! Ако страната пуска някой закононарушител от страх, да не я обвинят, че служи на "тиранина" или на неПРАВИЛНАТА държава...ега ти независимостта, ега ти и правото! Само после да не се вайкаме, че имаме проблеми с престъпността и "евроатлантическите ни партньори" да не ни четат по докладите си, че тук нямало правов ред...нали те ни карат да го нарушаваме и нали техните послушковци го правят!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията