Ad Config - Website header

 

Article_top

Опит за узаконяване на незаконни строежи ще правят депутати ог ГЕРБ. Точно преди празниците избраници от управляващата партия са внесли два проекта за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Единият от тях третира именно незаконни строежи.

Става дума за регулация, свързана с узаконяване на определени видове постройки, изградени без документи след 1 април 2001 г. Подобен механизъм е имало и преди - за легализиране на строежи без необходимите книжа, градени до 2001 г., но той е отпаднал след отмяна на Закона за териториално и селищно устройство. Сега едно от условията за узаконяване ще е и заплащане на 30% от строителната стойност на обекта. Тя пък ще се определя от кмета на общината, в която е обектът или от упълномощено от него лице. Методиката за определяне на строителната стойност пък трябва да бъде утвърдена от регионалния министър в срок от три месеца след влизането в сила на новите текстове в ЗУТ. Ако бъдат приети от Народното събрание, разбира се.

Според предложенията за промени в закона на узаконяване по искане на собственика или собствениците, при определени условия, ще подлежат строежи като жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители. В списъка влизат още паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар, както и случаите на реконструкция и основен ремонт на изброените строежи, както и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. Новите правила за узаконяване ще важат и за строежи от пета и шеста категория по смисъла на действащите текстове от чл. 137 на ЗУТ.

Незаконни обекти няма да се премахват, ако "са допустими по действащ подробен устройствен план, както и по подробен устройствен план, който би могъл да бъде одобрен за съответния имот, и съответстват на този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството", пише още в проекта. Това обаче няма да важи за строежи или части от тях, появили се в защитени територии и вододайни зони, извършени без разрешение или в нарушение на други закони.

Процедурата, която предлагат депутатите от ГЕРБ, включва подаване на заявление от собственика до институцията, която е трябвало да издаде разрешение за строеж. Следва едномесечен срок за произнасяне по заявлението и дали то отговаря на изискванията. При отказ за узаконяване може да се стигне до премахване на въпросния строеж. При прием на заявлението ще трябва да се мине през още няколко процедури, в това число съгласуване на проект за узаконяване, съдържащ геодезическо и архитектурно заснемане на обекта, получаване на становище от инженер-конструктор за евентуални допълнителни укрепителни дейности. Строежът трябва да се приведе в съответствие със съгласувания проект и да му се състави технически паспорт. Последната стъпка е заплащането на глобата от 30% от строителната стойност. Парите от глоби ще постъпват в общинските бюджети.

Предвидено е и съдебно обжалване на актовете при несъгласие за всеки конкретен случай.

Поправките в ЗУТ идват година и половина преди редовните местни избори през 2019 г. Самите депутати от управляващата партия пишат в мотивите си към законопроекта, че поправките са нужни, за да се минимализират "негативите, които генерират кметовете на общини, тъй като процедурите по премахване на незаконни постройки водят след себе си както тежки административни проблеми, така и проблеми от социално естество". Припомнено е, че често пъти незаконни постройки са единствено жилище на техните собственици и разрушаването на подобни имоти е в противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. 

През април миналата година Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе с решение, в което настоява българското правителство да спре планираното от община Пловдив събаряне на къщи в пловдивската "Арман махала" до осигуряване на подходящи жилища за обитателите им. Акцията по заличаване на незаконни здания, особено в ромски махали, бе подета от различни общини и прегърната от коалиционния партньор на ГЕРБ - "Обединени патриоти". 

Специално за рушенето на ромски къщи в Асеноград миналата година вицепремиерът Валери Симеонов се похвали с видео с багери в профила си във фейсбук, придружено с думите: "Още 11 незаконни постройки са бутнати в циганската махала в Асеновград, включително монолитни тухлени къщи - изпълняваме обещанията си!"

 

Според вносителите на промените в ЗУТ от ГЕРБ - предвидената глоба при узаконяване на строеж е достатъчно висока, за да не стимулира незаконното строителство. 

 

Опит за узаконяване на незаконни строежи ще правят депутати ог ГЕРБ. Точно преди празниците избраници от управляващата партия са внесли два проекта за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Единият от тях третира именно незаконни строежи.

Става дума за регулация, свързана с узаконяване на определени видове постройки, изградени без документи след 1 април 2001 г. Подобен механизъм е имало и преди - за легализиране на строежи без необходимите книжа, градени до 2001 г., но той е отпаднал след отмяна на Закона за териториално и селищно устройство. Сега едно от условията за узаконяване ще е и заплащане на 30% от строителната стойност на обекта. Тя пък ще се определя от кмета на общината, в която е обектът или от упълномощено от него лице. Методиката за определяне на строителната стойност пък трябва да бъде утвърдена от регионалния министър в срок от три месеца след влизането в сила на новите текстове в ЗУТ. Ако бъдат приети от Народното събрание, разбира се.

Според предложенията за промени в закона на узаконяване по искане на собственика или собствениците, при определени условия, ще подлежат строежи като жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители. В списъка влизат още паркове, градини и озеленени площи до 1 хектар, както и случаите на реконструкция и основен ремонт на изброените строежи, както и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. Новите правила за узаконяване ще важат и за строежи от пета и шеста категория по смисъла на действащите текстове от чл. 137 на ЗУТ.

Незаконни обекти няма да се премахват, ако "са допустими по действащ подробен устройствен план, както и по подробен устройствен план, който би могъл да бъде одобрен за съответния имот, и съответстват на този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството", пише още в проекта. Това обаче няма да важи за строежи или части от тях, появили се в защитени територии и вододайни зони, извършени без разрешение или в нарушение на други закони.

Процедурата, която предлагат депутатите от ГЕРБ, включва подаване на заявление от собственика до институцията, която е трябвало да издаде разрешение за строеж. Следва едномесечен срок за произнасяне по заявлението и дали то отговаря на изискванията. При отказ за узаконяване може да се стигне до премахване на въпросния строеж. При прием на заявлението ще трябва да се мине през още няколко процедури, в това число съгласуване на проект за узаконяване, съдържащ геодезическо и архитектурно заснемане на обекта, получаване на становище от инженер-конструктор за евентуални допълнителни укрепителни дейности. Строежът трябва да се приведе в съответствие със съгласувания проект и да му се състави технически паспорт. Последната стъпка е заплащането на глобата от 30% от строителната стойност. Парите от глоби ще постъпват в общинските бюджети.

Предвидено е и съдебно обжалване на актовете при несъгласие за всеки конкретен случай.

Поправките в ЗУТ идват година и половина преди редовните местни избори през 2019 г. Самите депутати от управляващата партия пишат в мотивите си към законопроекта, че поправките са нужни, за да се минимализират "негативите, които генерират кметовете на общини, тъй като процедурите по премахване на незаконни постройки водят след себе си както тежки административни проблеми, така и проблеми от социално естество". Припомнено е, че често пъти незаконни постройки са единствено жилище на техните собственици и разрушаването на подобни имоти е в противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. 

През април миналата година Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе с решение, в което настоява българското правителство да спре планираното от община Пловдив събаряне на къщи в пловдивската "Арман махала" до осигуряване на подходящи жилища за обитателите им. Акцията по заличаване на незаконни здания, особено в ромски махали, бе подета от различни общини и прегърната от коалиционния партньор на ГЕРБ - "Обединени патриоти". 

Специално за рушенето на ромски къщи в Асеноград миналата година вицепремиерът Валери Симеонов се похвали с видео с багери в профила си във фейсбук, придружено с думите: "Още 11 незаконни постройки са бутнати в циганската махала в Асеновград, включително монолитни тухлени къщи - изпълняваме обещанията си!"

 

Според вносителите на промените в ЗУТ от ГЕРБ - предвидената глоба при узаконяване на строеж е достатъчно висока, за да не стимулира незаконното строителство. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията