Хоп... Мерси – едно кюфтенце. Както казваше бай ви Ганя.

Започна Богородичният пост – един от четирите такива периода в годината. Освен ако не вярвате, че тайните на живота се крият в постовете на Наталия Кобилкина във фейсбук, постите са много красиви отрязъци от време.

Толкова много е писано по темата, има такива опияняващи четива, благодатни, сладки като мед, че въобще няма и да се пробвам.

Мисля си само, че това не е изтезание. И не води до махмурлук, което пък веднага го прави доста скучно занятие от гледна точка на XXI век. Не е скръб. Ако ми позволите един съвет – приемате ли го като просто един терор върху снагата ви, хич не се и захващайте.

Виждали ли сте „клозетните” хора? Люде, които могат с часове много срещи наред да споделят, да сучат сюжетни суджуци, да цвърчат запръжки в ушите ви, само по една единствена тема – къде как са се наяли. Какво... мка му, чак такова значение има с какво си се натъпкал, като то отива – знаем къде?!

Затова и има по-“пухкавки“ и епископи, и архиепископи – всеки си е индивидуален... Да не кажа корпулентни, че вече стана мръсна дума. Защото не е работата в телесната маса. Но това ни най-малко не значи, че са от клозетните хора. Значи само, че ние – журналистите, обичаме да ги сготвяме все за нещо и да ги сервираме на публиката.

Видях една жена в трамвая – не, че съм надничал, извади си портфейла заради контролата... Та, носеше снимка на мъж – явно мъжа ѝ, на видно място сред нещата си. Красива жена, на около 50-52 г. Помислих си – тази дама дали би му изневерила, щом носи портрета му винаги в себе си? Не вярвам някой с шамари да я е накарал: „Ще ми носиш снимката, чу ли, ма?!“

Една малка спирка за трамвая, но голяма крачка за мен... Носим ли ние „снимката“ на Бог винаги под ръка в багажа си? При всяка ситуация да се замисляме, примерно – Той би ли теглил сега една майна на тоя „цървул“, би ли се обидил кръвно на етървата, която претендира за оня имот?... Постите са и периодите, в които слагаме снимката в джоба.

Когато двама души изпитват нужда да се снимат непрекъснато един друг - опияняваш се от лика й, от усмивката му, и постваш във фейсбук, това какво е? Ами, любов разбира се. Постът на любимия – толкова му се радваш, че искаш да споделиш смешната му „муцка“ или това как пие биричка, та всички да научат и да лайкнат. Ами, същото представлява и другият пост, скъпи приятели. Питаш, човърка те: „Кажи сега какво мога да направя за Тебе? Искаш ли малко да се лиша от някои удоволствия, от дребните кефчета, да „постоя“ малко като войник на караул, готов да чувам желанията ти? Дори понякога да не са ми много ясни. Ахаа, това ли искаш? Няколко дни по-кротко, без сланини, без вино, без мръсни вицове? Ми, ок – имаш го.“ Това е – то не е просто диетология за християни. При все, че и онова е някакво начало, ако решите...

Ще завърша с една тениска, която видях на една тийнейджърка: „Любовта е двупосочно пътуване“. Така пишеше. Много обичам хитри тишърти, но тази ми хареса дори повече от една друга: „Щ+Щ“ (ш'тъ плющъ, демек). Това е: двупосочно пътуване. Ако казваш, че обичаш, но винаги искаш само другият 100 % да се пригажда, да се самонапасва към твоите особености, а ти да не мърдаш, значи просто не обичаш. Трябва и ти да попътуваш към него. Неговите изисквания са прости и достатъчно добре описани от по-сведущите. А клозетното съществуване не е сред тях.

Ако това ви харесва, нямам нищо против да си го постнете. Лек и спасителен пост, приятели.