Ad Config - Website header

 

Article_top

Денят ви е тръгнал наверев. Скарали сте се вече с двамина във фейсбук. Не сте много сигурни дали им натрихте носовете, или те вашия. Щом не се побирате в кожата си, значи може би те вашия. Но все още не е късно да си го върнете. На единия вече няма да може, блокирахте го. Но другият все още е в списъка на приятелите, ей сега ще го поставите на мястото му, посягате към клавиатурата… Диагноза: вие имате фейсбук треска. Страдате от електронна охтика. Заразен сте от състояние, което е с размерите на епидемия и силата на щам, който се предава по компютърен път.

Всичко това няма нищо общо със Зукърбърг, разкритията, параноята, опасения от това, какво може да направи с нас фейсбук. То има общо само с онази част от последствията, които ние сами причиняваме на себе си. В случая Марк Зукърбърг не ни е виновен. Той е създал инструмент. Ножът е инструмент. Този наръчник за оцеляване в условията на фейсбук съдържа някои съвети как да не се драскаме, порязваме, ръгаме и колим с ножа.

Гледайте на стената си в социалната мрежа като на хола в жилището си. Това е място за вас и вашите приятели. Там си говорите, спорите, разказвате си истории, пеете, показвате си картинки при общо спазване на някакви правила за учтивост и уважение. И изведнъж в хола ви се появява човек, който започва да рита вас или гостите, да плюе по пода, да раздава шамари. Какво ще направите? Ако е у дома ви, ясно – ще го изпратите през вратата или ще го изхвърлите през прозореца. Точно същото имате право да направите и на стената си във фейсбук. После самият той или някой друг ще ви упрекне, че не понасяте различните гледни точки, че сте нетолерантен към чуждото мнение. Но ние не говорехме за мнение, за хулиганство ставаше дума. В реалния свят на такова нещо се реагира, същото е и във виртуалния – предупреждение, разприятеляване, блокиране, докладване, има си степени, изберете си коя отговаря на поведението му. Но не се чувствайте виновни, търпението си има граници.

Вие обаче предпочитате да спорите. Не си падате по игнорирането. За вас е важно да докажете някому, че греши. Искате да образовате, да възпитавате, да осветите нечия заблудена душа с фара на знанието, да му направите услугата да напредне. Убеден сте, че го можете, защото фактите са на ваша страна, не на негова. А, когато фактите говорят, тогава и боговете, нали… Не и вашият опонент във фейсбук обаче. Той не мълчи. Изобщо не се впечатлява от вашата фактология, не я забелязва даже, веднага въвежда някакво ново разклонение на темата. Вие обаче не се отчайвате, впрочем отчайвате се, но вече сте напреднали в спора, подпалили моторетката, яхнали метлата и препускате с нови аргументи. Но и опонентът ви не дреме, той вече залага следващата динена кора… В един момент сте толкова вбесен, че си викате: „Е, това не е спор!“ Ами не е, наддумване е. Още ли не сте стигнали до оня момент, в който решавате, че трябва да се откажете. Не? Вие сте твърд човек, убеден в своята правота, готов да я разнася като хоругва в името на спасението на заблудените души. Пишете с валидолче под езика, жертвоготовна бойна единица от армията на просветените. През това време опонентът ви е написал нещо за сестра ви. Ако и тук не се откажете и започнете да обяснявате, че нямате сестра, вие сте много сериозен случай. Валидолът не е достатъчен. И все в един момент ще стигнете дотам да изхвърлите опонента си с електронен шут/клик, защото той друго не заслужава. Е, не можехте ли да го направите още в началото? Не можехте ли да си спестите време, нерви, думи, чувства?

Ако нищо друго не запомните, запомнете това: Никой никога не е убедил никого в каквото и да е било във фейсбук! Никога аргументацията не е била важна. Във виртуалната говорилня всеки слуша и чува единствено себе си. Не е влязъл тук да научи, да разбере, да промени мнението си. Влязъл е да утвърди себе си. Споровете във фейсбук са излишни, защото те никога не са повече от надприказване. Истината не се ражда в тях. Това го казвам на вас, а сега още един път на себе си: Споренето във фейсбук е най-излишното, най-времеядното и най-празното занимание.

Ако се познахте, не страдайте прекомерно. Има и по-наивно поведение от това. То се наблюдава в така наречените затворени, секретни групи. Малки на брой общности, обединени по някакъв признак, чието първо правило за общуване е, че всичко написано в групата остава в групата. Не, и тук няма да стане дума за Зукърбърг, чието изобретение подло запазва и е в състояние да предоставя всяка написана от вас дума. Пак за самите вас само става дума, за вашето „ще ви кажа нещо наистина тайно и се надявам никога да не го чуя извън тази група“. Ще го чуете. И това не е най-лошата новина – ще го чуете точно от този, от когото искате да го запазите в тайна. Ето го и следващото златно правило: Няма група, колкото и електронно да е заключена тя, от която да не изтича информация. Каквото и да решите да напишете в такава група, първо си дайте сметка дали ще можете да носите последствията от препредаването на вашите думи точно на този, на когото най-малко ви се иска да ги предадат. Ако да, давайте, пишете. Но после не се вайкайте като жертва на предателство. Предателството във фейсбук е същото като във всяка „чета с предател“ в живота, но многократно по-скоростно. Докато сте натиснали бутона за публикуване и може да ви се ококори от нечия чужда стена. И после става тя, каквато става.

И ако дотук излиза, че колкото по-малко участие, толкова по-малко нерви, то има и ситуация, в която и мирно седяло, и чудо видяло. Някой написал нещо за вас на своята стена, неприятно нещо. И вие кипвате. Несправедливо е, нечестно е, отвратително е, обидно е, клеветническо е, какво може да се направи?! Много неща могат да се направят, но най-добре е да не се прави нищо. Първо, това, че някой е написал нещо лошо за вас, говори повече за него, отколкото за вас. То отразява негов проблем. Ако не беше за вас, щеше да е за някой друг, константата е проблемът на този, който има нужда да пише такива неща. Второ, колкото и да ви е неприятно, той има право да си мисли за вас каквото си иска. И мнението си е негово, и причините за мнението са негови. Вие нямате много общо с това. Трето, това все пак е неговото пространство. Ако говореше тези неща в хола на дома си, вие просто нямаше да ги знаете и нямаше да се ядосвате. Фейсбук прави мнението му достъпно за вас. Значи не мнението само по себе си ви наранява, а научаването му. Тоест нараняването е субективно изживяване. А след като е субективно, защо не изберете да не го чувствате като нараняване? Не оспорвайте, не доказвайте, не пишете. Само след няколко часа мнението ще потъне в електронните пластове и ще бъде невидимо. Колкото повече пишете под обидата, толкова повече й помагате да плува на повърхността.

Другото го знаете, казват ви го всеки ден експерти по киберсигурност – не пишете на каква далечна почивка отивате, не слагайте снимки на децата си и т.н. Този наръчник беше по съвсем друга тема – как да ползвате инструмента фейсбук, без да се самонаранявате. Ножът е инструмент. Освен за самонараняване, става и да си отрежете филийка. Обърнете внимание само на онези възможности в социалната мрежа, които ви хранят с приятелство, познание и забавление.

"Редута"

 

Денят ви е тръгнал наверев. Скарали сте се вече с двамина във фейсбук. Не сте много сигурни дали им натрихте носовете, или те вашия. Щом не се побирате в кожата си, значи може би те вашия. Но все още не е късно да си го върнете. На единия вече няма да може, блокирахте го. Но другият все още е в списъка на приятелите, ей сега ще го поставите на мястото му, посягате към клавиатурата… Диагноза: вие имате фейсбук треска. Страдате от електронна охтика. Заразен сте от състояние, което е с размерите на епидемия и силата на щам, който се предава по компютърен път.

Всичко това няма нищо общо със Зукърбърг, разкритията, параноята, опасения от това, какво може да направи с нас фейсбук. То има общо само с онази част от последствията, които ние сами причиняваме на себе си. В случая Марк Зукърбърг не ни е виновен. Той е създал инструмент. Ножът е инструмент. Този наръчник за оцеляване в условията на фейсбук съдържа някои съвети как да не се драскаме, порязваме, ръгаме и колим с ножа.

Гледайте на стената си в социалната мрежа като на хола в жилището си. Това е място за вас и вашите приятели. Там си говорите, спорите, разказвате си истории, пеете, показвате си картинки при общо спазване на някакви правила за учтивост и уважение. И изведнъж в хола ви се появява човек, който започва да рита вас или гостите, да плюе по пода, да раздава шамари. Какво ще направите? Ако е у дома ви, ясно – ще го изпратите през вратата или ще го изхвърлите през прозореца. Точно същото имате право да направите и на стената си във фейсбук. После самият той или някой друг ще ви упрекне, че не понасяте различните гледни точки, че сте нетолерантен към чуждото мнение. Но ние не говорехме за мнение, за хулиганство ставаше дума. В реалния свят на такова нещо се реагира, същото е и във виртуалния – предупреждение, разприятеляване, блокиране, докладване, има си степени, изберете си коя отговаря на поведението му. Но не се чувствайте виновни, търпението си има граници.

Вие обаче предпочитате да спорите. Не си падате по игнорирането. За вас е важно да докажете някому, че греши. Искате да образовате, да възпитавате, да осветите нечия заблудена душа с фара на знанието, да му направите услугата да напредне. Убеден сте, че го можете, защото фактите са на ваша страна, не на негова. А, когато фактите говорят, тогава и боговете, нали… Не и вашият опонент във фейсбук обаче. Той не мълчи. Изобщо не се впечатлява от вашата фактология, не я забелязва даже, веднага въвежда някакво ново разклонение на темата. Вие обаче не се отчайвате, впрочем отчайвате се, но вече сте напреднали в спора, подпалили моторетката, яхнали метлата и препускате с нови аргументи. Но и опонентът ви не дреме, той вече залага следващата динена кора… В един момент сте толкова вбесен, че си викате: „Е, това не е спор!“ Ами не е, наддумване е. Още ли не сте стигнали до оня момент, в който решавате, че трябва да се откажете. Не? Вие сте твърд човек, убеден в своята правота, готов да я разнася като хоругва в името на спасението на заблудените души. Пишете с валидолче под езика, жертвоготовна бойна единица от армията на просветените. През това време опонентът ви е написал нещо за сестра ви. Ако и тук не се откажете и започнете да обяснявате, че нямате сестра, вие сте много сериозен случай. Валидолът не е достатъчен. И все в един момент ще стигнете дотам да изхвърлите опонента си с електронен шут/клик, защото той друго не заслужава. Е, не можехте ли да го направите още в началото? Не можехте ли да си спестите време, нерви, думи, чувства?

Ако нищо друго не запомните, запомнете това: Никой никога не е убедил никого в каквото и да е било във фейсбук! Никога аргументацията не е била важна. Във виртуалната говорилня всеки слуша и чува единствено себе си. Не е влязъл тук да научи, да разбере, да промени мнението си. Влязъл е да утвърди себе си. Споровете във фейсбук са излишни, защото те никога не са повече от надприказване. Истината не се ражда в тях. Това го казвам на вас, а сега още един път на себе си: Споренето във фейсбук е най-излишното, най-времеядното и най-празното занимание.

Ако се познахте, не страдайте прекомерно. Има и по-наивно поведение от това. То се наблюдава в така наречените затворени, секретни групи. Малки на брой общности, обединени по някакъв признак, чието първо правило за общуване е, че всичко написано в групата остава в групата. Не, и тук няма да стане дума за Зукърбърг, чието изобретение подло запазва и е в състояние да предоставя всяка написана от вас дума. Пак за самите вас само става дума, за вашето „ще ви кажа нещо наистина тайно и се надявам никога да не го чуя извън тази група“. Ще го чуете. И това не е най-лошата новина – ще го чуете точно от този, от когото искате да го запазите в тайна. Ето го и следващото златно правило: Няма група, колкото и електронно да е заключена тя, от която да не изтича информация. Каквото и да решите да напишете в такава група, първо си дайте сметка дали ще можете да носите последствията от препредаването на вашите думи точно на този, на когото най-малко ви се иска да ги предадат. Ако да, давайте, пишете. Но после не се вайкайте като жертва на предателство. Предателството във фейсбук е същото като във всяка „чета с предател“ в живота, но многократно по-скоростно. Докато сте натиснали бутона за публикуване и може да ви се ококори от нечия чужда стена. И после става тя, каквато става.

И ако дотук излиза, че колкото по-малко участие, толкова по-малко нерви, то има и ситуация, в която и мирно седяло, и чудо видяло. Някой написал нещо за вас на своята стена, неприятно нещо. И вие кипвате. Несправедливо е, нечестно е, отвратително е, обидно е, клеветническо е, какво може да се направи?! Много неща могат да се направят, но най-добре е да не се прави нищо. Първо, това, че някой е написал нещо лошо за вас, говори повече за него, отколкото за вас. То отразява негов проблем. Ако не беше за вас, щеше да е за някой друг, константата е проблемът на този, който има нужда да пише такива неща. Второ, колкото и да ви е неприятно, той има право да си мисли за вас каквото си иска. И мнението си е негово, и причините за мнението са негови. Вие нямате много общо с това. Трето, това все пак е неговото пространство. Ако говореше тези неща в хола на дома си, вие просто нямаше да ги знаете и нямаше да се ядосвате. Фейсбук прави мнението му достъпно за вас. Значи не мнението само по себе си ви наранява, а научаването му. Тоест нараняването е субективно изживяване. А след като е субективно, защо не изберете да не го чувствате като нараняване? Не оспорвайте, не доказвайте, не пишете. Само след няколко часа мнението ще потъне в електронните пластове и ще бъде невидимо. Колкото повече пишете под обидата, толкова повече й помагате да плува на повърхността.

Другото го знаете, казват ви го всеки ден експерти по киберсигурност – не пишете на каква далечна почивка отивате, не слагайте снимки на децата си и т.н. Този наръчник беше по съвсем друга тема – как да ползвате инструмента фейсбук, без да се самонаранявате. Ножът е инструмент. Освен за самонараняване, става и да си отрежете филийка. Обърнете внимание само на онези възможности в социалната мрежа, които ви хранят с приятелство, познание и забавление.

"Редута"

Коментари

Ебати, контрабългарите

какъв жалък живот изглежда, че живеят... Живот на инфлуенцъри.

А проблемът с това, че в България никого не можеш да убедиш в спор е проблем на ценности.

По света, хората застават на страната на логиката и фактите.

При контрабългарите, както се вижда и от този весел форум, фактите и логиката се отричат и се започва квичене и грухтене, "ааа чевен мръсник, прасето те храни", "ооо морзилка, бегай в москва", след което почват обиди и така.

По принцип, в дискусионни форуми ролята на модератора е да не позволява израждането на спора в свада или до подмяната му с платена троляшка агитка, която удавя аргументите в рев и слюнки, но у нас модерацията е още един инструмент за налагане на политиката на олигарха, наел "редакционния" колектив.

Затова никога няма да има дискусия, няма да има победа на факти и логика, а ще има само това, което виждаме и тук - вой на тролска агитка и храчене по тези, които спорят на базата на принципи, факти и здрава логика.

Що си не закриеш профила ма?

Що си не закриеш профила ма?

https://www.facebook.com/vsedlarska

А се дереш като мачка февруари месец?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?