Българите смятат, че са дали на руснаците азбуката. Ние смятаме, че сме им дали освобождението от турците. Това са алфата и омегата на братската дружба. Но има редица по-малко известни събития, които дават на българите почва за обиди.

Сръбско-българската война през 1885 г.

След фактическото освобождение на България от руските войски следва Берлинският конгрес през 1878 г., на който освободените български земи са съществено орязани в полза на победената Османска империя. В страната по онова време вече действа мощно освободително движение и пред 1885 г. с неговите сили, въпреки позицията на Русия и други ключови играчи на европейската политика, България и останалата под турско владение Източна Румелия обявяват Съединението, което предизвиква така наречената Българска криза. Тогава Русия отзовава от България всички работещи по създаването на млада армия там военни специалисти. Остават само българските капитани, а Сърбия под влиянието на Австро-Унгария напада съседите си. Българите обаче доста бързо минават в контранастъпление и влизат на сръбска територия. В крайна сметка е подписан Букурещкият мир, който признава съединението на България и Източна Румелия.

Първата Балканска война през 1912-1913 г.

През 1908 г. България, която тогава де юре е княжество в състава на Османската империя, обявява пълна независимост, княз Фердинанд I е провъзгласен за цар. По онова време балканските страни, които преди това са били под властта на турците, са изпълнени с решителност и сили изцяло да прочистят Балканския полуостров и вече след това заедно справедливо да си поделят спорните територии. Сключени са няколко военни договора между България, Сърбия, Черна гора и Гърция, като така е създаден Балканският съюз. През 1912 г. той дава на турците ултиматум за незабавно освобождаване на Македония. Русия и Австро-Унгария се намесват, но късно.

Войната върви мълниеносно, българите едва не стигат до Цариград и тук се намесват великите държави, които се опасяват от хаос в региона. Русия заявява, че няма да позволи на България да превземе Константинопол, макар българите да обещават след това да го предадат на руснаците. Австро-Унгария и Англия също не са заинтересовани от развитие на успеха на Балканския съюз. Въпреки това с мирния договор от 17 май 1913 г. Османската империя отстъпва територии по линията Мидия-Енос, но у българите остава обидата към руснаците, които не дават да бъде постигне пълна победа в най-успешната им война.

Първата световна война

България планира да отиграе в котела на Първата световна война някои нерешени териториални въпроси на Балканите, включително за загубените през Втората Балканска война земи. В началото страната обявява неутралитет, но през септември 1915 г., когато е планирана мащабна операция срещу Сърбия, влиза в съюз с Германия и Австро-Унгария. Антантата се опитва да привлече България на своя страна и дори обещава да й предаде сръбската част на Македония, но вече е късно. Няколко български дивизии първо действат успешно на балканския военен театър, отблъскват настъпленията на французите и англичаните, но не могат да решат задачата по неутрализирането на вече разгромените от Германия и Австро-Унгария сръбски войски. След това България близо година воюва с променлив успех, а в края на 1915 г. във войната влиза Румъния и през 1916 г. Рукия и Румъния нападат България. Край Добрич се води ожесточена битка, целият град излиза да се отбранява и българите побеждават – изтласкват руснаците и румънците в Бесарабия към река Серет, превземат Букурещ. 

Освобождаването от фашизма през 1944 г.

На 8 септември 1944 г. Червената армия влиза в България, антифашистката прокомунистическа коалиция Отечествен фронт взема властта и назначава свое правителство. Операцията в България се поднася в Русия като освобождаване от фашизма, но, първо, в този момент там вече няма фашистко правителство и, второ, никой не пречи на съветските войски да завземат територията на страната. Така че това е обикновено установяване на контрол и окупация. За три години България е превърната в държава с комунистически режим, репресирани са привърженици на фашизма, български националисти, а също така обществени дейци. Българите оценяват нееднозначно тези действия на СССР – почти половината от участниците в скорошно социологическо проучване не могат да дадат ясна оценка на събитията от 1944 г., 26 на сто считат тази дата за установяване на комунизма, 25 на сто – за освобождаване от нацизма.

Отделянето на Македония

През август 1947 г. Президентът на СФРЮ Йосип Броз Тито и българският министър-председател Георги Димитров, разира се, под егидата на СССР, се договарят, че цялата българска Македония ще се присъедини към югославската. Така е създадена Социалистическа република Македония, а македонците са признати за самостоятелен народ в състава на СФРЮ. Един от западните диалекти на българския е обявен за официален език. Между впрочем, сега в София живеят повече българи от Македония, отколкото в Македония, но затова роднините им в Македония са македонци, а не българи. Съответно на новия народ е приписана нова история с изтъкната културна идентичност. В България има виц по темата:

Русия и Америка спорят кой ще получи Луната, а македонецът казва: „Луно, луно, земьо македонска, пак ли ке те делим.“

--------

* Коментарът е публикуван в „Кирилица“ - онлайн списание, разпространяващо според собственото си определение света на кирилицата.