Ad Config - Website header

 

Article_top

„Уестърн“ – пасторален културен сблъсък в най-добрия филм на годината“, гласи заглавието на ревю от Питър Брадшоу, един от най-авторитетните британски кинокритици, поместено в „Гардиън“. То е посветено на „Уестърн“, филм на Валеска Гризебах – копродукция между Германия, България и Австрия. Действието се развива у нас и от 20 април тръгва по българските екрани. Брадшоу дава на филма максималните 5 звезди.

Появи се един от филмите на годината – може би най-добрият на годината – творба с несравним финес, сложност и артистичност. Филм за напрежение и прегрешения, който въпреки това успява да предизвика чисто и чудотворно спокойствие. Германската режисьорка Валеска Гризебах ви води нежно за ръка по криволичещата пътечка на драмата в дъбравата на загадките. Тя никога не ви позволява да правите предположения кои са добрите момчета и кои – лошите, не показва очевидните конфронтации и кризи, които друг вид филм би сметнал за задължителни, и не убеждава публиката да приеме неизбежността на насилието.

Група отегчени германски строителни работници се появяват в отдалечен планински зашеметяващо красив район на Югозападна България, за да изградят водноелектрическа централа очевидно с европейски пари. Но има сериозен проблем: ръководителят на обекта не е бил достатъчно информиран за терена; няма редовно водоснабдяване, за да се излее бетонът – и чакълът, за който са платили, не е пристигнал. Работата спира и мъжете нямат какво да правят, освен да се наслаждават на слънцето, да пият бира, да отправят грубиянски предложения на жените от селото и да се гледат накриво с местните мъже.

Майнард Нойман играе Майнард, мълчалив разсъдлив работник. Той е компетентен, работлив, избягва идиотското поведение и се отнася с уважение и без предубеждения към местните хора; наречат го Легионера заради предполагаемата му военна служба в Ирак и Афганистан, въпреки че истината за това така и не става съвсем ясна. Райнхард Ветрек играе шефа Винсент, арагантен и нагъл тип, който обижда една от местните жени, Вяра (Вяра Борисова), но след това по доста мъчителен и уязвим начин показва, че има чувства към нея.

Сюлейман Алилов Летифов играе Адриан, българин, който се сприятелява с Майнхард и дори го наема за свой неофициален бодигард на кариерата за чакъл, която управлява.

Заглавието се заиграва с идеята за жанра – холивудски уестърн, с форт във военен стил посред Земята на апачите и герои, изправени пред проблемите на верността към племето и братството. Но има и друг жанр: пасторал. С всичкия гняв и сексуално напрежение, с кавгите и интригите германците и българите се намират в един свят с райска природна красота. Райнхард казва на Адриан, че това е „раят“, когато той го води до една легендарна и внушителна скала близо до Сърница във формата на лице в профил.

Водният проблем на немските строители се дължи на факта, че водата трябва да се разпределя между три местни селища, като това се прави със скрит клапан. Райнхард отвежда и започва да язди един от местните полудиви коне, а това дразни селяните, докато не забелязват искрената му любов към животното. Но този кон ще има съдбоносна роля за двуличието на Винсент и неговия арогантен план да открадне водата на местните хора. Това е микротрагедия, която странно напомня на един разказ на Томас Харди.

„Уестърн“ не намеква само за американския Запад. В някои отношения това е притча за неоколониално приключение с опасното мъжкарство и самотата, свързани с него. Процъфтяващият Запад настойчиво налага своята търговска и политическа воля върху неразвитите територии. Германските работници подигравателно настояват, че правят на тези изостанали българи услуга, която не заслужават. Но дори тази интерпретация не е съвсем точна. Тези две европейски племена, изглежда, имат много общи неща помежду си и експлозията на насилието – която би заела третото действие във всеки друг подобен филм – от евро артхаус до холивудски трилър – никога не се случва така, както очаквате. Енергиите и страстите постоянно се отклоняват и разсейват в изненадващи посоки. Това е по-скоро културен сблъсък между Запада и Запада, който обаче се оказва повече среща на умовете, в която хората работят много усилено, за да преодолеят езиковата бариера и да комуникират добронамерено. И изпълнението на Нойман е мълчаливо и много убедително.

В действителност Гризебах не е направила много филми; другите ѝ два са любовната история Longing (2006) и драмата Be My Star (2001). Но след „Уестърн“ тя заслужава да бъде смятана за голям съвременен режисьор.

 

 

"Площад Славейков"

 

„Уестърн“ – пасторален културен сблъсък в най-добрия филм на годината“, гласи заглавието на ревю от Питър Брадшоу, един от най-авторитетните британски кинокритици, поместено в „Гардиън“. То е посветено на „Уестърн“, филм на Валеска Гризебах – копродукция между Германия, България и Австрия. Действието се развива у нас и от 20 април тръгва по българските екрани. Брадшоу дава на филма максималните 5 звезди.

Появи се един от филмите на годината – може би най-добрият на годината – творба с несравним финес, сложност и артистичност. Филм за напрежение и прегрешения, който въпреки това успява да предизвика чисто и чудотворно спокойствие. Германската режисьорка Валеска Гризебах ви води нежно за ръка по криволичещата пътечка на драмата в дъбравата на загадките. Тя никога не ви позволява да правите предположения кои са добрите момчета и кои – лошите, не показва очевидните конфронтации и кризи, които друг вид филм би сметнал за задължителни, и не убеждава публиката да приеме неизбежността на насилието.

Група отегчени германски строителни работници се появяват в отдалечен планински зашеметяващо красив район на Югозападна България, за да изградят водноелектрическа централа очевидно с европейски пари. Но има сериозен проблем: ръководителят на обекта не е бил достатъчно информиран за терена; няма редовно водоснабдяване, за да се излее бетонът – и чакълът, за който са платили, не е пристигнал. Работата спира и мъжете нямат какво да правят, освен да се наслаждават на слънцето, да пият бира, да отправят грубиянски предложения на жените от селото и да се гледат накриво с местните мъже.

Майнард Нойман играе Майнард, мълчалив разсъдлив работник. Той е компетентен, работлив, избягва идиотското поведение и се отнася с уважение и без предубеждения към местните хора; наречат го Легионера заради предполагаемата му военна служба в Ирак и Афганистан, въпреки че истината за това така и не става съвсем ясна. Райнхард Ветрек играе шефа Винсент, арагантен и нагъл тип, който обижда една от местните жени, Вяра (Вяра Борисова), но след това по доста мъчителен и уязвим начин показва, че има чувства към нея.

Сюлейман Алилов Летифов играе Адриан, българин, който се сприятелява с Майнхард и дори го наема за свой неофициален бодигард на кариерата за чакъл, която управлява.

Заглавието се заиграва с идеята за жанра – холивудски уестърн, с форт във военен стил посред Земята на апачите и герои, изправени пред проблемите на верността към племето и братството. Но има и друг жанр: пасторал. С всичкия гняв и сексуално напрежение, с кавгите и интригите германците и българите се намират в един свят с райска природна красота. Райнхард казва на Адриан, че това е „раят“, когато той го води до една легендарна и внушителна скала близо до Сърница във формата на лице в профил.

Водният проблем на немските строители се дължи на факта, че водата трябва да се разпределя между три местни селища, като това се прави със скрит клапан. Райнхард отвежда и започва да язди един от местните полудиви коне, а това дразни селяните, докато не забелязват искрената му любов към животното. Но този кон ще има съдбоносна роля за двуличието на Винсент и неговия арогантен план да открадне водата на местните хора. Това е микротрагедия, която странно напомня на един разказ на Томас Харди.

„Уестърн“ не намеква само за американския Запад. В някои отношения това е притча за неоколониално приключение с опасното мъжкарство и самотата, свързани с него. Процъфтяващият Запад настойчиво налага своята търговска и политическа воля върху неразвитите територии. Германските работници подигравателно настояват, че правят на тези изостанали българи услуга, която не заслужават. Но дори тази интерпретация не е съвсем точна. Тези две европейски племена, изглежда, имат много общи неща помежду си и експлозията на насилието – която би заела третото действие във всеки друг подобен филм – от евро артхаус до холивудски трилър – никога не се случва така, както очаквате. Енергиите и страстите постоянно се отклоняват и разсейват в изненадващи посоки. Това е по-скоро културен сблъсък между Запада и Запада, който обаче се оказва повече среща на умовете, в която хората работят много усилено, за да преодолеят езиковата бариера и да комуникират добронамерено. И изпълнението на Нойман е мълчаливо и много убедително.

В действителност Гризебах не е направила много филми; другите ѝ два са любовната история Longing (2006) и драмата Be My Star (2001). Но след „Уестърн“ тя заслужава да бъде смятана за голям съвременен режисьор.

 

 

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?