Ad Config - Website header

 

Article_top

Нова световна война? По-полека, нека си поемем въздух, призовава Клеменс Вергин в обширния си анализ в германския „Ди Велт", от който "Дойче веле" подбира няколко пасажа:

В началото Вергин пише за все по-разпространените страхове, че ескалацията на конфликта в Сирия може да доведе до нова световна война. В тази връзка авторът цитира предупреждението на Тръмп в туитър и коментара на руския посланик в Либия, че неговата страна може да атакува американски позиции.

Биене в гърдите

„В момента е най-добре всички да поемат дълбоко въздух, включително политическите актьори", препоръчва Клеменс Вергин. Защото „всъщност ситуацията изобщо не е сравнима с Кубинската криза. (…) Вече от дни е ясно, че ще има наказателни удари, след като сирийските сили използваха отровен газ срещу собственото си население. Още преди година Тръмп нареди да бъдат извършени такива удари, след като силите на Асад атакуваха с отровен газ град Хан Шейхун. А руснаците, подобно на Тръмп, правят сега именно онова, което най-добре умеят: да се бият в гърдите.

Москва добре знае колко са чувствителни европейците и как начаса изпадат в паника, когато руският мечок задрънка с оръжие. Заплашителните гримаси са част от дневния ред на Москва, те целят да стреснат всички и да им припомнят, че страната може и да е икономически съсипана, но във военно отношение все още играе в първа лига най-малкото що се отнася до ядрените оръжия. Русия вече не е градивна сила, но иска поне да остане блокираща сила и да опази своя клиент Асад от последствията заради нападенията с отровен газ, прикривани от самата Москва.

Заплахата, отправена от един по-скоро второстепенен дипломат - руския посланик в Либия, междувременно беше чувствително омаловажена от Кремъл. Сега се казва, че Русия ще отвърне на удара единствено ако бъдат атакувани руски позиции или руски войници. Тръмп също омаловажи своя войнствен туит и влезе в един по-миролюбив тон по отношение на Москва", пише Вергин.

По-нататък авторът коментира разпространените сравнения между сегашната ситуация в Сирия и Кубинската криза от 60-те години:

„Сирия изобщо не може да се сравнява по значимост с Куба от онова време. През 60-те години СССР разположи в Куба установки за ядрени оръжия - директно край бреговете на САЩ. По този начин за САЩ възникна директна заплаха, и то от един противник, който беше много по-опасен от сегашна Русия. Тогава САЩ поставиха своите ядрени сили в предпоследна степен на бойна готовност, която важи непосредствено преди избухването на ядрена война. Докато конфликтът в Сирия е просто задочна война, в която никой, включително и Путин, няма да рискува ескалация до ядрена война. (…)

Заплашителните гримаси на Русия трябва да бъдат разобличени като блъф. Москва вече от години се опитва да се състезава в много по-висока от реалната си категория. И досега имаше успех, защото на Запада му липсва волята да се противопостави по-решително срещу руските агресии. Навремето германският канцлер Хелмут Шмит беше определил СССР като „Горна Волта, но с ядрени ракети". Същото важи и за днешна Русия, която се опитва да изиграе слабите си карти по най-умния възможен начин. Защото в действителност руската икономика е по-слаба дори от италианската, а страната е много уязвима от западните санкции.

Връщане към матрицата на студената война

Както европейците, така и Обама и Тръмп реагираха през последните години неадекватно по отношение на Москва - като имаме предвид сериозните руски агресии. (…) Това не донесе нищо особено. Напротив, сякаш насърчи Москва да разширява периметъра на своите атаки, провокации и заплахи. Русия изцяло се е върнала към матрицата на студената война, макар че използва много по-модерни средства - показва го водената от нея пропагандна война в интернет.

Ето защо вече е време Западът също да си припомни някои ходове от времето на студената война. На първо място, това означава да запази спокойствие и да не се оставя заплахите от Москва да го натикват в миша дупка. Изкуството на студената война се състоеше в балансиране, а Западът спечели тази война, защото при необходимост демонстрираше нужната твърдост и готовност за рискове, но без да води нещата към истинска ескалация. Подобна твърдост е необходима и сега", заключава авторът на "Ди Велт".

Ключови думи
 

Нова световна война? По-полека, нека си поемем въздух, призовава Клеменс Вергин в обширния си анализ в германския „Ди Велт", от който "Дойче веле" подбира няколко пасажа:

В началото Вергин пише за все по-разпространените страхове, че ескалацията на конфликта в Сирия може да доведе до нова световна война. В тази връзка авторът цитира предупреждението на Тръмп в туитър и коментара на руския посланик в Либия, че неговата страна може да атакува американски позиции.

Биене в гърдите

„В момента е най-добре всички да поемат дълбоко въздух, включително политическите актьори", препоръчва Клеменс Вергин. Защото „всъщност ситуацията изобщо не е сравнима с Кубинската криза. (…) Вече от дни е ясно, че ще има наказателни удари, след като сирийските сили използваха отровен газ срещу собственото си население. Още преди година Тръмп нареди да бъдат извършени такива удари, след като силите на Асад атакуваха с отровен газ град Хан Шейхун. А руснаците, подобно на Тръмп, правят сега именно онова, което най-добре умеят: да се бият в гърдите.

Москва добре знае колко са чувствителни европейците и как начаса изпадат в паника, когато руският мечок задрънка с оръжие. Заплашителните гримаси са част от дневния ред на Москва, те целят да стреснат всички и да им припомнят, че страната може и да е икономически съсипана, но във военно отношение все още играе в първа лига най-малкото що се отнася до ядрените оръжия. Русия вече не е градивна сила, но иска поне да остане блокираща сила и да опази своя клиент Асад от последствията заради нападенията с отровен газ, прикривани от самата Москва.

Заплахата, отправена от един по-скоро второстепенен дипломат - руския посланик в Либия, междувременно беше чувствително омаловажена от Кремъл. Сега се казва, че Русия ще отвърне на удара единствено ако бъдат атакувани руски позиции или руски войници. Тръмп също омаловажи своя войнствен туит и влезе в един по-миролюбив тон по отношение на Москва", пише Вергин.

По-нататък авторът коментира разпространените сравнения между сегашната ситуация в Сирия и Кубинската криза от 60-те години:

„Сирия изобщо не може да се сравнява по значимост с Куба от онова време. През 60-те години СССР разположи в Куба установки за ядрени оръжия - директно край бреговете на САЩ. По този начин за САЩ възникна директна заплаха, и то от един противник, който беше много по-опасен от сегашна Русия. Тогава САЩ поставиха своите ядрени сили в предпоследна степен на бойна готовност, която важи непосредствено преди избухването на ядрена война. Докато конфликтът в Сирия е просто задочна война, в която никой, включително и Путин, няма да рискува ескалация до ядрена война. (…)

Заплашителните гримаси на Русия трябва да бъдат разобличени като блъф. Москва вече от години се опитва да се състезава в много по-висока от реалната си категория. И досега имаше успех, защото на Запада му липсва волята да се противопостави по-решително срещу руските агресии. Навремето германският канцлер Хелмут Шмит беше определил СССР като „Горна Волта, но с ядрени ракети". Същото важи и за днешна Русия, която се опитва да изиграе слабите си карти по най-умния възможен начин. Защото в действителност руската икономика е по-слаба дори от италианската, а страната е много уязвима от западните санкции.

Връщане към матрицата на студената война

Както европейците, така и Обама и Тръмп реагираха през последните години неадекватно по отношение на Москва - като имаме предвид сериозните руски агресии. (…) Това не донесе нищо особено. Напротив, сякаш насърчи Москва да разширява периметъра на своите атаки, провокации и заплахи. Русия изцяло се е върнала към матрицата на студената война, макар че използва много по-модерни средства - показва го водената от нея пропагандна война в интернет.

Ето защо вече е време Западът също да си припомни някои ходове от времето на студената война. На първо място, това означава да запази спокойствие и да не се оставя заплахите от Москва да го натикват в миша дупка. Изкуството на студената война се състоеше в балансиране, а Западът спечели тази война, защото при необходимост демонстрираше нужната твърдост и готовност за рискове, но без да води нещата към истинска ескалация. Подобна твърдост е необходима и сега", заключава авторът на "Ди Велт".

Коментари

Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Питам

Казва ли "Ди Велт" че всички външни сили замесени в тази мръсна война искат тя никога да не свършва, а крайната , истинската цел на коалицията Израел, САЩ и Саудитска арабия е Иран. Те ще разменят Асад и двете бази на Русия , срещу това да си трае когато подпукат Иран . И кюрдите ще пожертват за да имат на своя страна Турция . Но Защо Иран? Ами трябва да се върнем към времето на операция Аякс преди повече от 60 години

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?