ПЛАМЕНА ТОДОРОВА. СНИМКИ ВЕСЕЛИН БОРИШЕВ

„Пийни си, бабе, това е флорентинско вино от Видинско“, подканва възрастна дама, наметнала китеник в мъгливото ранно съботно утро.

Студ и мраз е сковал земята под историческия връх Бузлуджа, но нито сняг, нито дъжд, нито слънце изплашиха симпатизантите на левицата, които се събраха за пореден път на поляната под Чинията (както хората наричат рушащия се паметник), за да отпразнуват 123-тата си годишнина.

Групата от Видин се подкрепя не само с флорентинско вино с лимонада, но и с традиционните за събора бира и кебапчета.

„Ние сме дошли заради Мишо, ние сме си го избрали“, обяснява бабата с китеника по адрес на новоизбрания лидер на партията – парламентарният шеф Михаил Миков.

„Един, един, един за всички, всички за един...“, реди мъжки вокал от джазирано парче на фона на клип, прожектиран на видеостена и изреждащ успехите на БСП в „мандата“ на бившия вече соцлидер Сергей Станишев. А симпатизантите продължават да прииждат.

Насред кебапчетата и казанлъшките понички (каквито жителите на Казанлък не познават масово) се продават и герданчета със „зодиЯк“ и „боМбони“. Сладоледът не върви в мъглата, но пък скоро се оказва, че поляната влиза в процедура по дефицит - за дъждобрани.

„Али, как се прецакахме“, обяснява симпатизант на другарите си с идването на първите пръски дъжд.

Без чадър пристига и новият лидер Миков, но сякаш остава неразпознаваем за социалистическото множество. Малцина го спират за поздрав.

„Как си, мойто момче, ще оцелееш ли?“, потупва парламентарният шеф момченце по главичката. „Ще оцелее, ще оцелее“, бърза да увери майката.

В това време водещите на програмата – Росица и Сава, ученици на Стефан Данаилов, се опитват да сгреят множеството със силата на колективното съзнание.

„ЯмбООООл, Сливееен, Горна Малинааааа, къде стееее? Да изгоним облаците! Топло ни е! Топло, топло, топло! Горещо ни е! Да се нажежим до червено!“, зоват от трибуната, а насядалите по поляната симпатизанти, увити кой в каквото има, търпеливо чакат слънцето и официалната част.

Но музикалната програма продължава. И то тематично. Еква „Ако си дал...“, а след това Роси и Сава изреждат какво е дала левицата на България за тези 14 месеца „историческо“ управление.

То било белязано с увеличение на социалните плащания, по-висока минимална работна заплата, връщането на швейцарското правило за пенсиите и с нови 40 000 работни места. „Уви“ обаче, ако мандатът бил доизкаран, щели да са обещаните 250 000.

„Когато слушаме цифри, дори Борисов трябва да мълчи!“, Роси извежда извода.

„Без прогноза, изведнъж, сполетя ни летен дъжд...“, продължава тематичното музикално оформление. А рефренът „Да можех аз самичка всичко да избирам...“ донася на някои симпатизанти горчив пресен спомен от партньорството с ДПС.

На този фон на сцената най-сетне се качват и „нашите представители във високите кръгове на властта“ - ръководството на БСП и на Коалиция за България.

Пръв думата взима президентът на ПЕС и пресен НЕлидер на столетницата Сергей Станишев, който макар и в студа не изневерява на себе си и държи най-пространната реч. От сцената политат гълъби, а охраната пуска симпатизантите зад загражденията.

„Ние пак сме тук!“, отчита Станишев и преброява 45 000 социалисти на поляната. Припомня и нейната важност – била сила на енергия и във времена, в които левицата е силна, и по време на изпитания. Сега, през 2014-а, симпатизантите се били събрали, за да покажат, че са „силни и единни“.

Всъщност единението се оказва лайтмотив на събора, на фона не само на предстоящите парламентарни избори, но и на слуховете, че някои от по-малките партньори в Коалиция за България обмислят дали да не я напуснат. Слоганът на събора също е в този дух - „Силна БСП – единна левица!“.

В словото си Станишев набляга на успехите на соцпартията от годината управление и заключва, че тя единствена мисли за социалната справедливост. Всичко различно от това било „шайка за употреба на властта“. Лидерът на ПЕС отдава дължимото и на опозицията. За втори път след конгреса на партията на 27 юли, той посочва, че е налице нова коалиция – президент-ГЕРБ-ДПС. Тя била „израз на задкулисие“.

Станишев дава и официален старт на предизборната кампания на левицата, призовавайки множеството на поляната да тръгне по градове, села и фирми и да убеждава с цифри и числа гласоподавателите да пуснат бюлетина за левицата на 5 октомври.

„Нашата дума на две не се дели! Каквото кажем, го изпълняваме!“, заключва лидерът на ПЕС, но не споменава нереализирания проект за АЕЦ „Белене“, отмяната на партийните субсидии и въвеждането на т.нар. данък богатство – все „изпълнени от левицата“ обещания.

Идва ред на Новия.

Михаил Миков дава заявка, че ще поведе „единна“ левица на предсрочния парламентарен вот. Той пък отделя специално внимание на „анализатори и коментатори, които текат от телевизионните екрани, отричайки правото на България да бъде лява“.

Докато Миков говори за обединение, сред публиката се разиграва сцена, далеч от посланията на соцлидера. Тв оператор и член на младежката организация в София стигат до ръкопашен бой, след като първият се опитва да се промъкне сред тълпата.

„Не ме блъскай, бе селяндур!“, вика младият социалист към телевизионера, който не носи отлечителни белези на медиата, в която работи. Всякакви опити за обяснение са увенчани с неуспех и набързо започват да се блъскат, набързо са и разтървани.

„Той е оператор, иска да си стигне до мястото“, опитва се да обясни на столичния соцактивист възрастен мъж. „Боли ме к*ра какъв е! Селяндур!“, получи в отговор дядото.

Миков продължава от трибуната: „Лявата идея е кауза и няма никакъв личен интерес, който може да бъде поставен над нея. Тогава хората ще ни повярват“.

„Октомври не е бой последен, а е битка по пътя. Убеден съм, че ще я спечелим! Напук на десницата!“, зададе курс към победа след 5 октомври Миков.

Още днес обаче колегата от в. „Дума“ Александър Симов бе удостоен с наградата за принос в лявата журналистика "Георги Кирков“. Симов пък преброи 5000 симпатизанти отгоре над заявените от Станишев 45 000.