Атаката на САЩ, Франция и Великобритания срещу режима на Башар Асад в Сирия не е начало на по-мащабен конфликт. Това заяви бившият премиер и председател на УС на Центъра за анализи и управление на рискове Иван Костов в интервю за предаването "Седмицата" на "Дарик".

По думите му тезата за риск от нова световна война е теза на руската пропагандна машина, но това е напълно несъстоятелно и причините - преки и косвени, са много. Целта на пропагандата на Москва е да се всява страх. А според Костов един от изразителите на тази пропагандна теза в последно време е и българският премиер Бойко Борисов, който постоянно говори колко е страшно и опасно. Борисов обаче не е единственият, който е повярвал на руската версия за рисковете в света, заяви бившият министър-председател.

По думите на Костов по отношение на България риск съществува от страна на Русия и намесата й у нас на политическо ниво. Според последния доклад на Центъра за анализи и управление на риска за заплахите пред страната ни България е твърде малко вероятно да стане част от Шенген през 2018 г. - нито по въздух, нито чрез сухопътните си граници. Страните, които са извън шенгенската зона и от еврозоната, са в по-висока степен на несигурност, а това са България и Румъния, посочи още Костов и подчерта, че причината за продължаващото трети мандат на ГЕРБ отлагане на Шенген е нивото на доверие у българските власти.

"Влизането в шенгенската зона е свързано с права, които администрацията би получила. Прилагането им обаче изисква много силна съдебна власт. Това е и право да се издават и шенгенски визи. От обстоятелството, че премиерът каза, че няма достатъчно доказателства за употреба на химическо оръжие срещу Сергей Скрипал и дъщеря му, може да се направи заключението, че всички данни и аргументи по случая не са споделени с българската страна поради опасения, че тази информация може да стигне до страната извършител", заяви Костов.

Според бившия премиер, ако България иска да е част от Еврозоната и Шенген, тя не може да заема позиции, различни от позицията на големите европейски държави членки на ЕС. Вместо това позициите на България са по-скоро близки до позициите на Москва.

"Европейските държави са много солидарни с България, незаслужено много, ако питате мен. Това, с което се хвалим тук - земеделие, инфраструктура и т.н., на 80% поне е благодарение именно на солидарността на Европа. Каква по-голяма солидарност", попита Костов в отговор на въпрос дали не е време по отношение на Шенген да се види повече солидарност от страните от ЕС.

По отношение на новото дясно обединение "Демократична България", обявено през седмицата от ДСБ, "Да, България" и "Зелените", Костов заяви, че ще следи внимателно какво ще се случи в бъдеще. Той обаче каза, че обединението е съставено от партии, част от които имат политически разминавания. Пример за това са ДСБ - чийто първи председател бе самият Костов, и  "Зелените".

"От една страна, е добре, че започва процес на обединение. От друга - "Зелените" атакуват точно концесиите, които ние сме дали. Атакуват частната собственост и частната инициатива, от която всички се храним. Но политиката се прави с компромис."

На въпрос дали "Демократична България" би спечелила гласа на Иван Костов, той отговори:

"С компромис, да. Като стигнем до избори и видим за какво може да се гласува - вероятно да. Все пак някой трябва да ни представлява, нали? Иначе се изключваме от обществото и тогава какво очакваме от него?! Това са изборите. Ако не гласуваш, ако си пасивен - какво основание изобщо имаш да критикуваш дори. А докъде ще стигне компромисът - ще решат политиците, които ръководят това обединение. Това е тяхна отговорност."