Ad Config - Website header

 

Article_top

Президентът на Косово Хашим Тачи ще участва в срещата за Западните Балкани в София на 16-17 май, но се търси "приемлива форма" за участие на лидерите на държавите, които не са признали най-младата балканска държава. Това се разбра от изявлението на премиера Бойко Борисов след еднодневната му визита в Прищина, където разговаря с Тачи на четири очи, а миналата седмица двамата имаха и телефонен разговор.

"За тези (страни - б.а.), които не са признали Косово, ще намерим приемлива форма да участват", заяви Борисов на съвместна пресконференция с Тачи след разговорите.

На 16 май в София ще се състои заседание на Европейския съвет, а на следващия ден форумът ще бъде във формат 28+6 - лидерите на 28-те страни от Общността и от шестте държави от Западните Балкани ((Сърбия, Македония, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина). Събитието е централно за периода на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово. Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут". 

Президентът на Косово връчи на българския премиер медал в чест на 10-годишнината от независимостта на най-младата държава на Балканите. Борисов благодари от "името на всички българи" и заяви, че приема отличието като "знак към българския народ, който изстрада и войната (в бивша Югославия - б.р.), но винаги е подкрепял борбата за мир, независимост, демокрация, просперитет на целия регион". Борисов благодари и на 22-мата български военни, които служат в KFOR (батальона за разузнаване и наблюдение на операцията на НАТО в Косово), и по думите му, "гарантират напредъка, който имаме в момента". 

 
Тачи отбеляза, че медалът се дава и заради "личната ангажираност" на Борисов за подготовката и организацията на срещата на 16-17 май в София.
 
На въпрос как ще коментира очаквания утре доклад за напредъка на страните от Западните Балкани, който Европейската комисия изготвя, но части от него, изтекли по-рано, говорят за "корупция и престъпност", Борисов заяви: 
"Напредъкът е видим и голям".
 
Относно предстоящия в София форум и напрежението по оста Белград-Прищина, той заяви:
 
"Ако не го подпишете (споразумение за всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина - б.р.), нито Косово, нито Белград ще видят Европейски съюз, това е ключово, защото ЕС не иска вашите проблеми да се прехвърлят на Европейски съвет да се карат двата (вместо двамата - б.р.) премиери или двата президенти... Минало е малко време, трудно се забравя, но да вървиме напред,  трябва да убедим Европа, че не е страшно тука, че сме се променили".

В дневния ред на срещите на Борисов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов в Прищина са включени теми като "възможности за задълбочаване на евноинтеграцията", "гарантиране на мира и сигурността в региона" и "проекти за инфраструктурна и дигитална свързаност между шестте балкански страни и Европейския съюз." Освен с Хашим Тачи премиерът ще разговаря с косовския си колега Рамуш Харадинай и с ръководителя на делегацията на ЕС в Косово Наталия Апостолова.

След разговора си с президента на Сърбия Александър Вучич в Мостар на 10 април, Борисов изрази надежда, че проблемите между Белград и Прищина могат да се решат. Вучич обаче не споделя същия оптимизъм.

Несъгласните

Месец преди срещата на високо равнище в София, Република Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, които не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово, заплашват да възпрепятстват форума. Сърбия, която е кандидат за членство в Общността, също още не е решила как и дали ще участва във форума. 

Участието на Косово в срещата на върха в София предизвика най-напред остра реакция от страна на министър-председателя на Испания Мариано Рахой. Медиите в иберийското кралство дори съобщиха, че лидерът на кабинета в Мадрид е заявил пред българския си колега, че Испания ще бойкотира срещата на високо равнище, ако на нея бъде поканен косовският президент Тачи. Темата е изключително чувствителна за страната заради неотдавнашния опит на Каталуния да се отдели от състава й. По-рано Рахой заяви, че би присъствал на работната вечеря на страните-членки, но подчерта, че в програмата на събитието след това "някои ще говорят за разширяване със страни, които не са признати от всички, включително и от Испания. Това ни кара да се притесняваме".

Темата получи широк отглас в испанските медии, които дори припомниха "тъмното минало" на президента на Косово Хашим Тачи и на премиера Рамуш Харадинай от периода, в който участват в конфликта между Армията за освобождение на Косово (АОК) и сръбската армия. Обвиненията за Тачи са, че е участвал в търговия с човешки органи, отвличания, убийства и други мафиотски дейности. Харадинай, в чиято биография има и престой във Френския чуждестранен легион, пък беше обвинен от Международния трибунал в Хага за военни престъпления, в т.ч. насилствено изселване на сърби и цигани, и оправдан през 2008 г.

България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово, припомня агенция "Фокус". Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут". 

Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 г., и не е призната от няколко държави в ЕС - Испания, Гърция, Република Кипър, Словакия и Румъния, заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за отделяне. Поради тази причина присъствието на косовска делегация в София предизвиква негодувание сред тях. И Сърбия не е въодушевена от участието на Косово в срещата ЕС-Западни Балкани.

Балканското буре с барут

Сръбският президент заяви в началото на месеца, че Белград очаква резултатите от срещите между официални представители на Белград и Прищина, преди да вземе окончателно решение. Сръбският президент увери, че се радва на всяка среща на върха на страните от Западните Балкани и ЕС, но същевременно призна, че не очаква прекалено добри новини за страната си от тази в София.

Преди вярвах, че е по-лесно сърби и албанци сами да разговарят, но ми е ясно, че това не зависи само от нас. Решението за Косово и Метохия няма да е добро, казвам ви го, но компромисът значи всички да сме по малко недоволни, каза Вучич.

На свой ред сръбският министър-председател Анна Бърнабич коментира, че участието на косовски представители на срещата в София е "политически нонсенс", като добави, че страната ѝ би участвала, ако управляващите в Прищина създадат Асоциацията на сръбските общини в Косово, както бе договорено през 2013 г. с посредничеството на ЕС.

Официален Белград обвинява Косово, че блокира прилагането на споразумението от 2013 г. за сръбските общини. До нормализация в двустранните отношения между двете държави не се стигна, макар в края на март Върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини да посети сръбската столица в опит да тушира напрежението, възникнало във връзка с ареста в Косовска Митровица на ръководителя на Службата за Косово и Метохия Марко Джурич.

 

Президентът на Косово Хашим Тачи ще участва в срещата за Западните Балкани в София на 16-17 май, но се търси "приемлива форма" за участие на лидерите на държавите, които не са признали най-младата балканска държава. Това се разбра от изявлението на премиера Бойко Борисов след еднодневната му визита в Прищина, където разговаря с Тачи на четири очи, а миналата седмица двамата имаха и телефонен разговор.

"За тези (страни - б.а.), които не са признали Косово, ще намерим приемлива форма да участват", заяви Борисов на съвместна пресконференция с Тачи след разговорите.

На 16 май в София ще се състои заседание на Европейския съвет, а на следващия ден форумът ще бъде във формат 28+6 - лидерите на 28-те страни от Общността и от шестте държави от Западните Балкани ((Сърбия, Македония, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина). Събитието е централно за периода на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово. Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут". 

Президентът на Косово връчи на българския премиер медал в чест на 10-годишнината от независимостта на най-младата държава на Балканите. Борисов благодари от "името на всички българи" и заяви, че приема отличието като "знак към българския народ, който изстрада и войната (в бивша Югославия - б.р.), но винаги е подкрепял борбата за мир, независимост, демокрация, просперитет на целия регион". Борисов благодари и на 22-мата български военни, които служат в KFOR (батальона за разузнаване и наблюдение на операцията на НАТО в Косово), и по думите му, "гарантират напредъка, който имаме в момента". 

 
Тачи отбеляза, че медалът се дава и заради "личната ангажираност" на Борисов за подготовката и организацията на срещата на 16-17 май в София.
 
На въпрос как ще коментира очаквания утре доклад за напредъка на страните от Западните Балкани, който Европейската комисия изготвя, но части от него, изтекли по-рано, говорят за "корупция и престъпност", Борисов заяви: 
"Напредъкът е видим и голям".
 
Относно предстоящия в София форум и напрежението по оста Белград-Прищина, той заяви:
 
"Ако не го подпишете (споразумение за всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина - б.р.), нито Косово, нито Белград ще видят Европейски съюз, това е ключово, защото ЕС не иска вашите проблеми да се прехвърлят на Европейски съвет да се карат двата (вместо двамата - б.р.) премиери или двата президенти... Минало е малко време, трудно се забравя, но да вървиме напред,  трябва да убедим Европа, че не е страшно тука, че сме се променили".

В дневния ред на срещите на Борисов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов в Прищина са включени теми като "възможности за задълбочаване на евноинтеграцията", "гарантиране на мира и сигурността в региона" и "проекти за инфраструктурна и дигитална свързаност между шестте балкански страни и Европейския съюз." Освен с Хашим Тачи премиерът ще разговаря с косовския си колега Рамуш Харадинай и с ръководителя на делегацията на ЕС в Косово Наталия Апостолова.

След разговора си с президента на Сърбия Александър Вучич в Мостар на 10 април, Борисов изрази надежда, че проблемите между Белград и Прищина могат да се решат. Вучич обаче не споделя същия оптимизъм.

Несъгласните

Месец преди срещата на високо равнище в София, Република Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, които не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово, заплашват да възпрепятстват форума. Сърбия, която е кандидат за членство в Общността, също още не е решила как и дали ще участва във форума. 

Участието на Косово в срещата на върха в София предизвика най-напред остра реакция от страна на министър-председателя на Испания Мариано Рахой. Медиите в иберийското кралство дори съобщиха, че лидерът на кабинета в Мадрид е заявил пред българския си колега, че Испания ще бойкотира срещата на високо равнище, ако на нея бъде поканен косовският президент Тачи. Темата е изключително чувствителна за страната заради неотдавнашния опит на Каталуния да се отдели от състава й. По-рано Рахой заяви, че би присъствал на работната вечеря на страните-членки, но подчерта, че в програмата на събитието след това "някои ще говорят за разширяване със страни, които не са признати от всички, включително и от Испания. Това ни кара да се притесняваме".

Темата получи широк отглас в испанските медии, които дори припомниха "тъмното минало" на президента на Косово Хашим Тачи и на премиера Рамуш Харадинай от периода, в който участват в конфликта между Армията за освобождение на Косово (АОК) и сръбската армия. Обвиненията за Тачи са, че е участвал в търговия с човешки органи, отвличания, убийства и други мафиотски дейности. Харадинай, в чиято биография има и престой във Френския чуждестранен легион, пък беше обвинен от Международния трибунал в Хага за военни престъпления, в т.ч. насилствено изселване на сърби и цигани, и оправдан през 2008 г.

България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово, припомня агенция "Фокус". Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут". 

Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 г., и не е призната от няколко държави в ЕС - Испания, Гърция, Република Кипър, Словакия и Румъния, заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за отделяне. Поради тази причина присъствието на косовска делегация в София предизвиква негодувание сред тях. И Сърбия не е въодушевена от участието на Косово в срещата ЕС-Западни Балкани.

Балканското буре с барут

Сръбският президент заяви в началото на месеца, че Белград очаква резултатите от срещите между официални представители на Белград и Прищина, преди да вземе окончателно решение. Сръбският президент увери, че се радва на всяка среща на върха на страните от Западните Балкани и ЕС, но същевременно призна, че не очаква прекалено добри новини за страната си от тази в София.

Преди вярвах, че е по-лесно сърби и албанци сами да разговарят, но ми е ясно, че това не зависи само от нас. Решението за Косово и Метохия няма да е добро, казвам ви го, но компромисът значи всички да сме по малко недоволни, каза Вучич.

На свой ред сръбският министър-председател Анна Бърнабич коментира, че участието на косовски представители на срещата в София е "политически нонсенс", като добави, че страната ѝ би участвала, ако управляващите в Прищина създадат Асоциацията на сръбските общини в Косово, както бе договорено през 2013 г. с посредничеството на ЕС.

Официален Белград обвинява Косово, че блокира прилагането на споразумението от 2013 г. за сръбските общини. До нормализация в двустранните отношения между двете държави не се стигна, макар в края на март Върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини да посети сръбската столица в опит да тушира напрежението, възникнало във връзка с ареста в Косовска Митровица на ръководителя на Службата за Косово и Метохия Марко Джурич.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?