Северните и източните "дребни риби" от ЕС, които кръжаха около своя хранител Великобритания, се оглеждат за нови съюзи заради предстоящото излизане на Обединеното кралство, пише "Политико“.

Така те искат да попречат на Франция и Германия да ги въвлекат в по-дълбока интеграция след "Брекзит".

Северен съюз, оглавяван от Холандия, отправи предупредителни изстрели през последните седмици. Членките му са противници на френската идея за повече споделен риск в еврозоната.

Същото важи и за централноевропейска група, враждебна на германските усилия страните да бъдат накарани да приемат квоти за бежанци и да обвърже финансовата помощ със спазването на върховенството на закона.

Надигането на двете групи е симптом на нов и нестабилен баланс на силите в Европа. Сред заплахите за стабилността на континента са гласуването във Великобритания за излизане от ЕС, енергичните и десетки предложения за реформи на френския президент Еманюел Макрон и относителната слабост на германската канцлерка Ангела Меркел след шестмесечна патова ситуация.

Северният съюз

Страни като Швеция, Ирландия, Естония гледаха на Великобритания като на своя голям брат по редица въпроси – от свободната търговия и либералната икономическа политика до защитата на националния суверенитет в данъчната система и противопоставянето на Русия. Сега те изпитват фантомна болка от предстоящата ампутация на Великобритания и се оглеждат за нови начини да защитават своя ъгъл.

Това е слабият съюз между Холандия, Ирландия, Швеция, Дания, Финландия, Естония, Латвия и Литва. В Брюксел наричат тази група "Марк Рюте и седемте джуджета", на името на холандския премиер.

Главната грижа на Рюте е да не позволи на страните от Юга и Изтока да бъркат в джобовете на неговите данъкоплатци. Той иска след "Брекзит“ ЕС да намали разходите, вместо да компенсира британското излизане с 12 милиарда евро годишно с по-големи плащания. Той отхвърля идеята на Макрон за бюджет на еврозоната и смята, че нейните членки трябва да се ориентират към пазарни реформи, за да се увеличи конкурентоспособността.

Възраждането на В-4

Същевременно през последните три години се наблюдава съживяване на  централноевропейската Вишеградска четворка, състояща се от Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Групата, известна като В-4, се опитва да не позволи на Еврокомисията да наложи квоти на бежанците ида защити голевите нетни трансфери от бюджетните фонове на ЕС към по-бедните страни, Присъединили се към блока след 2000 г.

Четворката се опитва да разшири влиянието си по някои въпроси в България, Румъния и балтийските страни.

Нито един от тези съюзи не е непоклатим или постоянен във възгледите си за европейската интеграция.

Северняците могат да са единодушни срещу финансовите трансфери в еврозоната и за либералната икономическа политика. Няколко от тези страни обаче се съюзиха с Макрон в подкрепа на по-строги правила за командированите работници, обвинени в подбиване на заплатите и работните стандарти в Западна Европа.

Френският лидер завърза приятелства най-вече в Централна Европа, на която предшествениците му гледаха с пренебрежение. Възможно е да бъдат изградени нови коалиции, ако партията му "Републиката в движение!" постигне успех на изборите за Европарламента догодина и победи традиционни европейски партии.

Реалната сила в ЕС обаче иде от способността да бъдат блокирани нежелани мерки, отбелязва "Политико". Това става чрез постигане на блокиращо малцинство. Това дава сила и глас в преговорите с големите европейски играчи.

А там, където решенията изискват консенсус – въпроси като външната политика, отбраната или санкциите срещу страна членка – дори една страна може да попречи на колективни действия. Така нито Полша, нито Унгария трябва да се страхуват, че могат да изгубят правото си на глас заради нарушаване на фундаментални права.