Ad Config - Website header

 

Article_top

58 на сто от немското население би предпочело по-добри отношения между Германия и Русия, а 14% от всички германци подкрепят сегашното ниво на сътрудничество между двете страни, сочи анкета на „Ди Велт“.

„Трудно е да се обясни това поведение на германците ,“ коментира анонимна немска дипломатка пред изданието.

В отговор на анкетата „Хъфингтън пост“ представят най-важните причини, поради които германците имат по-специално отношение спрямо политиката на Русия. На първо място е постоянното присъствие на Путин в немските медии. Политици като Герхард Шрьодер, Габриеле Кроне-Шмалц и Матиас Плазек непрестанно споменават неговото име, а по този начин то остава в съзнанието на немските граждани.

Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер с Владимир Путин.

Междувременно значителна част от немското население не е напълно запознатo с политическата обстановка в Русия – от една страна, поради липса на интерес, от друга - поради факта, че повечето германци никога не са посещавали Русия.

„Нивото на цинизъм и лъжите от страна на Кремъл не могат да се препокрият от въображението на западните европейци“, споменава „Хъфингтън пост“. 

По този начин германците приписват на Путин и неговите сътрудници своите собствени представи за Кремъл, а истината остава заглушена. Типичен пример за тази хипотеза е случаят „Скрипал“ – редица немски граждани вярват, че отравянето с новичок на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия е било антируска кампания от страна на Запада, целяща да намали шансовете за победа на Путин в президентските избори.

Британски експерти проверяват мястото, където бяха намерени в несвяс Сергей и Юлия Скрипал. Снимка АП/БТА

Друга причина за засилената подкрепа спрямо по-стабилни отношения между Германия и Русия е, че гражданите на развитите западни страни са свикнали да търсят и да намират истината по средата между екстремните гледни точки. Руската пропаганда стратегически експлоатира тази тяхна склонност, като затрупва спектъра на мненията с абсурдни теории и изказвания. По този начин предполагаемият „център“ отразява мненията и идеалите на руските власти – независимо колко налудничави са те, населението започва да ги подкрепя, тъй като алтернативните варианти изглеждат още по-нереални.

Още един елемент на кампания за дезинформация на Путин е влиянието, което той и руските олигарси оказват върху западните елити, медии и икономика. Руснаците често използват термина „шрьодеризация“ – чрез него те обясняват индиректното предаване на сила от бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер към Путин чрез изградената зависимост на немската икономика спрямо „Газпром“ и „Роснефт“.

Освен това редица активни и бивши немски политици са пряко свързани с руски корпорации и лобистки групи. В немските медии те са представени като „независими гласове“ и експерти. Всъщност знанията за руската политика на повечето немски политици, журналисти и така наречените експерти е обратнопропорционална на готовността им за свободно изразяване на техните лични мнения по темата. По този начин немското население се позовава на техните „безпристрастни“ сведения за политическата обстановка в Русия и съответно засилват своята подкрепа към властта на Путин.

Голямa част от немската левица възприема Путин за техен представител, въпреки че неговият политически модел не е социализъм, а смесица от контрол от страна на мафията и КГБ. Пред руските медии той непрекъснато осъжда Ленин, а в световни публикации хвали съветското наследство. По този начин Путин изгражда различен имидж пред немската левица, който не се препокрива от неговата вътрешна политика. 

Друг симптом на руската кампания за дезинформация е разпростаненото твърдение, че Москва е най-важният търговски партньор на Германия, въпреки че нивото на обмен между двете страни не надвишава това между Германия и Чехия или между Германия и Полша. Истината е, че големите немски корпорации зависят от услугите на Кремъл и затова се стремят да поддържат проруското настроение в страната, коментира „Хъфингтън пост“.

Изданието споменава и вътрешнополитически причини, поради които немското население би подкрепило по-топли отношения с Русия. Първо, германците са недоволни от сегашното управление на страната, както и от западната демократична система. Поради тази причина те възприемат кремълския политически модел като алтернативен вариант, който би „оправил“ Германия. Съответно редица германци биха искали страната им да бъде управлявана от силен и непоколебим лидер като Путин. 

 

58 на сто от немското население би предпочело по-добри отношения между Германия и Русия, а 14% от всички германци подкрепят сегашното ниво на сътрудничество между двете страни, сочи анкета на „Ди Велт“.

„Трудно е да се обясни това поведение на германците ,“ коментира анонимна немска дипломатка пред изданието.

В отговор на анкетата „Хъфингтън пост“ представят най-важните причини, поради които германците имат по-специално отношение спрямо политиката на Русия. На първо място е постоянното присъствие на Путин в немските медии. Политици като Герхард Шрьодер, Габриеле Кроне-Шмалц и Матиас Плазек непрестанно споменават неговото име, а по този начин то остава в съзнанието на немските граждани.

Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер с Владимир Путин.

Междувременно значителна част от немското население не е напълно запознатo с политическата обстановка в Русия – от една страна, поради липса на интерес, от друга - поради факта, че повечето германци никога не са посещавали Русия.

„Нивото на цинизъм и лъжите от страна на Кремъл не могат да се препокрият от въображението на западните европейци“, споменава „Хъфингтън пост“. 

По този начин германците приписват на Путин и неговите сътрудници своите собствени представи за Кремъл, а истината остава заглушена. Типичен пример за тази хипотеза е случаят „Скрипал“ – редица немски граждани вярват, че отравянето с новичок на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия е било антируска кампания от страна на Запада, целяща да намали шансовете за победа на Путин в президентските избори.

Британски експерти проверяват мястото, където бяха намерени в несвяс Сергей и Юлия Скрипал. Снимка АП/БТА

Друга причина за засилената подкрепа спрямо по-стабилни отношения между Германия и Русия е, че гражданите на развитите западни страни са свикнали да търсят и да намират истината по средата между екстремните гледни точки. Руската пропаганда стратегически експлоатира тази тяхна склонност, като затрупва спектъра на мненията с абсурдни теории и изказвания. По този начин предполагаемият „център“ отразява мненията и идеалите на руските власти – независимо колко налудничави са те, населението започва да ги подкрепя, тъй като алтернативните варианти изглеждат още по-нереални.

Още един елемент на кампания за дезинформация на Путин е влиянието, което той и руските олигарси оказват върху западните елити, медии и икономика. Руснаците често използват термина „шрьодеризация“ – чрез него те обясняват индиректното предаване на сила от бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер към Путин чрез изградената зависимост на немската икономика спрямо „Газпром“ и „Роснефт“.

Освен това редица активни и бивши немски политици са пряко свързани с руски корпорации и лобистки групи. В немските медии те са представени като „независими гласове“ и експерти. Всъщност знанията за руската политика на повечето немски политици, журналисти и така наречените експерти е обратнопропорционална на готовността им за свободно изразяване на техните лични мнения по темата. По този начин немското население се позовава на техните „безпристрастни“ сведения за политическата обстановка в Русия и съответно засилват своята подкрепа към властта на Путин.

Голямa част от немската левица възприема Путин за техен представител, въпреки че неговият политически модел не е социализъм, а смесица от контрол от страна на мафията и КГБ. Пред руските медии той непрекъснато осъжда Ленин, а в световни публикации хвали съветското наследство. По този начин Путин изгражда различен имидж пред немската левица, който не се препокрива от неговата вътрешна политика. 

Друг симптом на руската кампания за дезинформация е разпростаненото твърдение, че Москва е най-важният търговски партньор на Германия, въпреки че нивото на обмен между двете страни не надвишава това между Германия и Чехия или между Германия и Полша. Истината е, че големите немски корпорации зависят от услугите на Кремъл и затова се стремят да поддържат проруското настроение в страната, коментира „Хъфингтън пост“.

Изданието споменава и вътрешнополитически причини, поради които немското население би подкрепило по-топли отношения с Русия. Първо, германците са недоволни от сегашното управление на страната, както и от западната демократична система. Поради тази причина те възприемат кремълския политически модел като алтернативен вариант, който би „оправил“ Германия. Съответно редица германци биха искали страната им да бъде управлявана от силен и непоколебим лидер като Путин. 

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"58 на сто от немското

"58 на сто от немското население би предпочело по-добри отношения между Германия и Русия"

Че кой не го иска !
Да се махат от Крим и Донбас и моментално отношенията ще станат по-добри.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?