Ad Config - Website header

 

Article_top

Преодоляването на националния егоизъм е ключово за развитието на Европейския съюз. Това заяви френският президент Еманюел Макрон пред Европарламента днес в поредния дебат на евродепутатите с лидерите на страните членки за бъдещето на съюза.

"Национализмът и разделението водят до безпътица. Много по-удобно е да разделяме народите, да използваме техните страсти...", каза Макрон в Страсбург. "Не искам да съм част от едно поколение от сомнамбули, което отказва да види промените на днешния ден."

Той призова евродепутатите да "върнат към живот европейската демокрация". През май догодина ще се проведат избори за Европарламент - първите след решението на Великобритания да напусне блока.

"Пред лицето на авторитаризма отговорът не е авторитарна демокрация, а власт на демокрацията. В тези трудни времена европейската демокрация е най-добрият ни шанс. Най-голямата грешка би била да се откажем от идентичността си."

Повече интеграция

Засилване на суверенитета на Европейския съюз, който да допълни националния суверенитет на страните членки, поиска също Макрон.

"Имаме нужда от този европейски суверенитет, за да защитим гражданите си както в рамките на Съюза, така и от външни заплахи." 

В речта си френският президент за пореден път призова за реформа на еврозоната, която да засили солидарността между страните от валутния съюз.

Идеите му за общ бюджет и финансов министър на еврозоната срещат подкрепа от правителството на гарманската канцлерка Ангела Меркел, но не и от страните в Евросъюза, които не са приели еврото, включително България. Според тях подобна реформа ще ги изолира и ще доведе до т.нар. "Европа на две скорости".

Макрон настоя също за реформа на Дъблинския регламент за бежанците, който предвижда влезлите на територията на блока търсещи убежище да остават в първата страна, в която влязат. Квотното разпределение, създадено от ЕС, за да облекчи тежестта върху страни като Италия и Гърция, които са подложени на най-голям миграционен натиск, срещна опозиция от страна на Вишеградските страни и така и не постигна целите си.

Сред предложенията му бе и създаване на европейска програма, която "да оказва директна финансова подкрепа на местните общности, които приемат и интегрират бежанци".

Данъчно облагане на цифровизацията, което да донесе нови постъпления в бюджета на ЕС, също бе сред идеите му, които той представи пред евродепутатите.

Той приветства създаването на Европейския фонд за отбрана. И призова за продължаване на активната работа на Европарламента в областта на законодателство за защита на авторските права и творческата дейност.

Важен аспект на европейския суверенитет е и политиката за опазване на околната среда, изтъкна френският президент, и представи пред Европарламента идеята си за минимална цена на въглеродните емисии.

Цифровият суверенитет пък трябва да се осъществи чрез усъвършенстване на регулациите за защита на личните данни.

Присъединяване на Западните Балкани - само след задълбочаване на интеграцията в ЕС

Европейският съюз не трябва да приема нови страни членки, докато процесът на вътрешна интеграция не се задълбочи и не бъдат приети реформи, смята още Макрон. Той заяви, че иска да приобщи държавите от Западните Балкани към европейския проект, но че времето за тяхното присъединяване все още не е дошло.

"Ще подкрепя разширяване само когато първо има задълбочаване (на интеграцията) и реформа на нашата Европа."

Макрон подчерта, че не иска "Балканите да се обърнат към Турция или Русия", но не иска и една Европа, която, при условие че функционира трудно с 28, а утре с 27 (страни членки), да... (се окаже) с 30 или 32 (държави), със същите правила".

За ударите в Сирия

Макрон защити ударите, които страната му нанесе заедно със Съединените щати и Великобритания по цели в Сирия, предаде Франс прес.

"Ние се намесихме за честта на международната общност", обяви той пред Европейския парламент в Страсбург. "Тези удари не решават нищо, но слагат край на една система, с която бяхме свикнали и при която, по някакъв начин, лагерът на правото бе станал лагер на слабостта."

Юнкер: Да запълним пропастта между Изтока и Запада

Можете да разчитате на Европейската комисия да ви подкрепя във вашите действия, заяви председателят й Жан-Клод Юнкер в отговор на речта на френския президент.

"Искам ЕС да бъде открит, но да не се поднася на тепсия", заяви той. "Европейския съюз обаче не е само Франция и Германия... Искам пропастта между Изтока и Запада да бъде запълнена."

Юнкер обърна поглед и към Западните Балкани. Според него европейските перспективи за страните от региона са ключови за поддържането на стабилността.

"Ако отнемем европ перспектива на този толкова сложен, дори трагичен раьон, рискуваме да се върнем нзад. Не искам да виждам повторение на събитията от 90-те години."

Евродепутати: ЕС не е само Франция и Германия

Най-много критики френският президент получи заради модела на Евросъюза, в който водеща роля имат Берлин и Париж.

"Истинската демокрация не е среща между Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Европа не се свежда до оста Франция - Германия", заяви лидерът на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. "Когато загубите доверието на хората, губите и Европа"

Според него слабостта на европейските институции е резултат от ингорирането на гражданите.

"Въпросът е кой има властта - народите на Европа или ограничени елити."

"Прекалено много национални политици призовавт за повече интеграция, но когато се върнат вкъщи едва въздишат", отбеляза пък лидерът на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал, който попита Макрон дали би казал в Париж същото, което казва в Страсбург.

Камал също отбеляза, че много европейски гражнани не искат блокът да бъде доминиран от две големи държави.

"Недоволството на гласоподавателите не е защото ЕС има по-малко власт, а защото има повече, но не я използва за да направи живота по-добър", смята той.

Ледерът на Алианса на либералите и демократите за Европа Ги Верхофстат пък използва атакаите срещу инсталациите за производство на химически оръжия на режима в Дамаск, проведени от САЩ,

Великобритания и Франция като отправна точка, за да изтъкне липсата на единна европейска външна политика.

"Подкрепяме безрезервно военната акция, проведена от Франция и съюзниците й в Сирия... Тази мисия обаче показва слабост на Европейския съюз - Франция и Великобритания участваха, но не и блокът като цяло."

Той също изтъкна, че съюзът не би трябвало да е доминиран от политиките на Белин и Париж и предупреди Макрон, че след изборите през 2019 г. Европарлъменът ще изглежда по съвсем различен начин и ще подкрепя идеите му за реформи все по-малко.

 

Преодоляването на националния егоизъм е ключово за развитието на Европейския съюз. Това заяви френският президент Еманюел Макрон пред Европарламента днес в поредния дебат на евродепутатите с лидерите на страните членки за бъдещето на съюза.

"Национализмът и разделението водят до безпътица. Много по-удобно е да разделяме народите, да използваме техните страсти...", каза Макрон в Страсбург. "Не искам да съм част от едно поколение от сомнамбули, което отказва да види промените на днешния ден."

Той призова евродепутатите да "върнат към живот европейската демокрация". През май догодина ще се проведат избори за Европарламент - първите след решението на Великобритания да напусне блока.

"Пред лицето на авторитаризма отговорът не е авторитарна демокрация, а власт на демокрацията. В тези трудни времена европейската демокрация е най-добрият ни шанс. Най-голямата грешка би била да се откажем от идентичността си."

Повече интеграция

Засилване на суверенитета на Европейския съюз, който да допълни националния суверенитет на страните членки, поиска също Макрон.

"Имаме нужда от този европейски суверенитет, за да защитим гражданите си както в рамките на Съюза, така и от външни заплахи." 

В речта си френският президент за пореден път призова за реформа на еврозоната, която да засили солидарността между страните от валутния съюз.

Идеите му за общ бюджет и финансов министър на еврозоната срещат подкрепа от правителството на гарманската канцлерка Ангела Меркел, но не и от страните в Евросъюза, които не са приели еврото, включително България. Според тях подобна реформа ще ги изолира и ще доведе до т.нар. "Европа на две скорости".

Макрон настоя също за реформа на Дъблинския регламент за бежанците, който предвижда влезлите на територията на блока търсещи убежище да остават в първата страна, в която влязат. Квотното разпределение, създадено от ЕС, за да облекчи тежестта върху страни като Италия и Гърция, които са подложени на най-голям миграционен натиск, срещна опозиция от страна на Вишеградските страни и така и не постигна целите си.

Сред предложенията му бе и създаване на европейска програма, която "да оказва директна финансова подкрепа на местните общности, които приемат и интегрират бежанци".

Данъчно облагане на цифровизацията, което да донесе нови постъпления в бюджета на ЕС, също бе сред идеите му, които той представи пред евродепутатите.

Той приветства създаването на Европейския фонд за отбрана. И призова за продължаване на активната работа на Европарламента в областта на законодателство за защита на авторските права и творческата дейност.

Важен аспект на европейския суверенитет е и политиката за опазване на околната среда, изтъкна френският президент, и представи пред Европарламента идеята си за минимална цена на въглеродните емисии.

Цифровият суверенитет пък трябва да се осъществи чрез усъвършенстване на регулациите за защита на личните данни.

Присъединяване на Западните Балкани - само след задълбочаване на интеграцията в ЕС

Европейският съюз не трябва да приема нови страни членки, докато процесът на вътрешна интеграция не се задълбочи и не бъдат приети реформи, смята още Макрон. Той заяви, че иска да приобщи държавите от Западните Балкани към европейския проект, но че времето за тяхното присъединяване все още не е дошло.

"Ще подкрепя разширяване само когато първо има задълбочаване (на интеграцията) и реформа на нашата Европа."

Макрон подчерта, че не иска "Балканите да се обърнат към Турция или Русия", но не иска и една Европа, която, при условие че функционира трудно с 28, а утре с 27 (страни членки), да... (се окаже) с 30 или 32 (държави), със същите правила".

За ударите в Сирия

Макрон защити ударите, които страната му нанесе заедно със Съединените щати и Великобритания по цели в Сирия, предаде Франс прес.

"Ние се намесихме за честта на международната общност", обяви той пред Европейския парламент в Страсбург. "Тези удари не решават нищо, но слагат край на една система, с която бяхме свикнали и при която, по някакъв начин, лагерът на правото бе станал лагер на слабостта."

Юнкер: Да запълним пропастта между Изтока и Запада

Можете да разчитате на Европейската комисия да ви подкрепя във вашите действия, заяви председателят й Жан-Клод Юнкер в отговор на речта на френския президент.

"Искам ЕС да бъде открит, но да не се поднася на тепсия", заяви той. "Европейския съюз обаче не е само Франция и Германия... Искам пропастта между Изтока и Запада да бъде запълнена."

Юнкер обърна поглед и към Западните Балкани. Според него европейските перспективи за страните от региона са ключови за поддържането на стабилността.

"Ако отнемем европ перспектива на този толкова сложен, дори трагичен раьон, рискуваме да се върнем нзад. Не искам да виждам повторение на събитията от 90-те години."

Евродепутати: ЕС не е само Франция и Германия

Най-много критики френският президент получи заради модела на Евросъюза, в който водеща роля имат Берлин и Париж.

"Истинската демокрация не е среща между Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Европа не се свежда до оста Франция - Германия", заяви лидерът на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. "Когато загубите доверието на хората, губите и Европа"

Според него слабостта на европейските институции е резултат от ингорирането на гражданите.

"Въпросът е кой има властта - народите на Европа или ограничени елити."

"Прекалено много национални политици призовавт за повече интеграция, но когато се върнат вкъщи едва въздишат", отбеляза пък лидерът на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал, който попита Макрон дали би казал в Париж същото, което казва в Страсбург.

Камал също отбеляза, че много европейски гражнани не искат блокът да бъде доминиран от две големи държави.

"Недоволството на гласоподавателите не е защото ЕС има по-малко власт, а защото има повече, но не я използва за да направи живота по-добър", смята той.

Ледерът на Алианса на либералите и демократите за Европа Ги Верхофстат пък използва атакаите срещу инсталациите за производство на химически оръжия на режима в Дамаск, проведени от САЩ,

Великобритания и Франция като отправна точка, за да изтъкне липсата на единна европейска външна политика.

"Подкрепяме безрезервно военната акция, проведена от Франция и съюзниците й в Сирия... Тази мисия обаче показва слабост на Европейския съюз - Франция и Великобритания участваха, но не и блокът като цяло."

Той също изтъкна, че съюзът не би трябвало да е доминиран от политиките на Белин и Париж и предупреди Макрон, че след изборите през 2019 г. Европарлъменът ще изглежда по съвсем различен начин и ще подкрепя идеите му за реформи все по-малко.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета