БРЮКСЕЛ - Борбата за разпределението на портфейлите в новата Европейска комисия ще е дълга оспорвана и вече тече задкулисно. Това показва беглият преглед на вече известните кандидатури.

Общо дванадесет от тях са на бивши министър-председатели (5) и на досегашни  еврокомисари (7). Един от първите е бъдещият председател на Комисията Жан-Клод Юнкер. Той добре знае, че когато една държава-членка изпраща в Брюксел доскорошния си лидер, то не е за незначителен ресор. 

Същото се отнася за „старите кучета“ в екипа, които са отслужили по един мандат. Обикновено натрупаният през него опит е основание и за заместник-председателско място.

След това идват големите държави, които имат най-голяма тежест при гласуванията в Европейския съвет и в съветите на министрите.  Те са главните играчи в номинацията на Юнкер и конструирането на мнозинство за него в Европейския парламент.

Участието им има условие – портфейл с тежест. 

Обикновено това са икономиката и финансите, вътрешният пазар и услугите, конкуренцията, земеделието, енергетиката, търговията. Особено оспорвано ще бъде мястото на „външния министър“ на ЕС, който по право е и един от заместник-председателите на Комисията.

За тези постове ще се конкурират Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Полша, Румъния. И България ще участва в състезанието за длъжността на „външния министър“, за която главни претенденти сега са външните министри на Италия Федерика Могерини и на Полша Радек Сикорски. За разлика от тях страната ни предварително е заявила, че, „ако не стане“, би приела и друг ресор.

Интересното е, че бившите премиери и досегашните комисари не идват от големите страни с традиционни претенции за влиятелните портфейли. Ако съберем кандидатите на едните и на другите, ще  получим, че 19 държави-членки идват с претенции за влиятелни ресори.

„Каквото остане“, ще е за другите девет. Всяка страна има право на по едно място в Колегиума на комисарите.

За да удовлетвори амбициите на 19-те, Юнкер може да маневрира със структурата на Комисията. Вече се заговори например, че може да отдели финансовите услуги от вътрешния пазар, за да даде на Великобритания за важен икономически ресор, за който тя си направи устата. Сега и двете са в портфейла на френския комисар Мишел Барние, който не е номиниран за нов мандат. 
Прокрадва се и идеята за комисар по растежа и инвестициите. Най-вероятно това би бил бившият френски министър на икономиката и финансите Пиер Московиси. Франция иска за него същия портфейл в Комисията, а Юнкер обеща този ресор да отиде при социалист, какъвто е Московиси, но Германия се страхува той да не разхлаби финансовата дисциплина в еврозоната.   

Бъдещата структура и състав на Комисията трябва да отрази и „голямата коалиция“ между Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти в Европейския парламент. Тя предполага, че щом Юнкер е от ЕНП, върховният представител по външната политика и сигурността („външният министър“) трябва да е от ПЕС. 

Някои добавят и че щом начело на Комисията е мъж, начело на европейската дипломация трябва да е жена, както досега – Катрин Ащън.

Юнкер трябва да нагоди и други баланси – между източни и западни страни, северни и южни, малки и големи, бедни и богати. 

Той особено настоява за равенството на половете, което поне засега изглежда най-нарушено. От общо 23 напълно ясни кандидатури извън самия Юнкер, 20 са на мъже. Дори оставащите четири държави-членки – Белгия, Дания, Словения и Холандия – да изпратят само жени, те ще станат общо седем, т.е. с две по-малко от сегашната Комисия.

Европейският парламент предупреди, че няма да приеме това. От него зависи окончателното одобрение на новата комисия. Юнкер по-рано беше заявил, че иска в екипа си 11 жени. Говорителката му Наташа Берто каза, че той „продължава да работи, за да увеличи броя им“. Това няма как да стане, без да върне някои от кандидатите-мъже.

Това може да се случи преди изслушванията на номинираните комисари в Европейския парламент, ако Юнкер се разбере със съответните национални лидери, или ако им предложи такива ресори, че да оттеглят кандидатите си. Може да стане и по време на изслушвания, като остави евродепутатите да „отстрелят“ кандидатите, които той не иска. Така постъпи през 2010 година с Румяна Желева сегашният председател на Комисията Жозе Барозу. 

Сега социалистите в парламента са вдигнали мерника на кандидата на Обединеното кралство, Джонатан Хопкин Хил, или лорд Хил. Той им се види твърде евроскептичен. Вероятно имат и какво да извадят от биографията му на някогашен лобист.

България влиза в състезанието със силна кандидатура и добри шансове. Самият факт, че Кристалина Георгиева се споменава сред претендентите за „външен министър“ е достатъчно показателен за нейната репутация. Освен това тя принадлежи съм скъпоценната женска квота и към Източна Европа, която трябва да получи своята тежест в Комисията. 

Шансовете подяждат общият отрицателен контекст, в който обикновено се споменава България и това, че някои приемат безпартийната Георгиева като кандидат на ЕНП, защото през 2010 г. я номинира ГЕРБ. България отива на разговорите с реалистична оценка на възможностите си и без болни амбиции за пост по върховете на ЕС, който Италия и Полша отсега ожесточено оспорват, създавайки главоболия на Юнкер. Нищо чудно заради това си поведение да загубят и двете, при това – без ясна перспектива, какво биха получили след това.

Юнкер обещава да обяви проектосъстава на Комисията след среща на върха на 30 август, където лидерите трябва да се договорят кой да е върховен представител и кой председател на Европейския съвет. Хората му обаче предупреждават, че при сегашните предложения и претенции процесът може да се забави.