Министерският съвет няма проблем с планиране и отпускане на средства за въвеждане и осъществяване на машинно гласуване, както изискват действащите текстове от Изборния кодекс - стига само от Централната избирателна комисия (ЦИК) да си поискат финансиране за целта по надлежния ред. 

Това е станало ясно на заседанието в Административния съд в София по делото срещу ЦИК, заведено от бившите депутати от десницата, сега част от експертния екип на "Демократична България" Мартин Димитров и Петър Славов.

Съдът е преценил, че ще има още едно заседание преди да се произнесе по казуса дали трябва да задължи ЦИК да спази текстовете от Изборния кодекс и да осигури машинно гласуване за всички, разказа Славов, който е юрист, пред Клуб Z. Той и Димитров обаче поискали на днешното заседание отношение по проблема да вземе и Министерският съвет. Юрисконсулт от правителството се явил и депозирал становище, подписано от финансовия министър Владислав Горанов. 

"В становището се казва, че Министерският съвет не вижда пречка изискванията на закона за въвеждане на машинно гласуване да бъдат изпълнени", разказа Славов, позовавайки се документа. 

Правителството, в лицето на финансовия министър, е заявило, че няма да има проблем с отпускането на пари, в това число и с допълнително финансиране за осигуряване на терминали за гласуване и обезпечаване на цялата процедура. С постановление на МС от времето на служебния кабинет "Герджиков" допълнителни пари за финансиране на обществена поръчка за машини за гласуване са били предвидени още през 2017 г. Средства по същото перо били планирани в бюджетната прогноза и за 2019 г. - защото тогава ще има два вида планирани избори - за евродепутати и за местни власти. 

Според Изборния кодекс във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата. На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Преди парламентарния вот миналата година и Върховният административен съд се произнесе, че машинно гласуване трябва да има във всички секции. Нямаше - на ЦИК и на правителството не им стигнаха време и ресурс да го организират, обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за машини, а оправданието бе, че "ако изборите бяха след 2 години, можело и да има машинен вот". 

На заседанието на съда днес представител на ЦИК е била Мария Бойкинова. Тя бе предложена за член на изборната администрация от квотата на ГЕРБ. Тя е изразила "редовната" теза на комисията - а именно, че ЦИК не може да предприема действия по закупуване на машини и организация на гласуване преди за има указ на президента за насрочване на някакъв вид избори. По конституция това става около 3 месеца преди съответния вид вот, който се насрочва от държавния глава.

Славов разказа, че Бойкинова е реагирала остро на негова забележка в залата, че и в момента в страницата на ЦИК висят укази на Румен Радев, с които насрочва частични избори за кметове по места. А според действащите разпоредби на Изборния кодекс хората в тези населени места трябва да имат осигурена опция за машинен вот. На това Бойкинова отвърнала как Славов нямал правен интерес да пита защо на местата с частитен вот няма машинно гласуване, защото не бил жител на тези населени места.

Мартин Димитров и Петър Славов вече осъдиха ЦИК - но не за невъвеждане на машинното гласуване - което е предмет на настоящото дело, а за отказ от инфорлмация какво е свършено по темата -особено след решението на Върховния административен съд, въпреки което в нарушение на Изборния кодекс на парламентарните избори машити за пускане на бюлетина нямаше.