Крайният радикален сръбски политик Войслав Шешел е газил хърватското знаме в парламента в Белград, псувал делегацията, водена от шефа на Народното събрание на Хърватия и проклел пратениците на Загреб, предаде "Нова Македония", цитирана от агенция "Фокус".

Веднага след скандала Гордан Яндрокович, председател на хърватския парламент, се е оттеглил в посолството на Загреб в Белград и е отменил официалните си срещи в Сърбия. 

Това е първа визита на председател на хърватския парламент в Сърбия. 

Грозната постъпка бе осъдена от председателя на сръбското народно събрание Мая Гойкович:

Демонстрираното незачитане на държавните символи на Хърватия, чиято делегация, начело с председателя на парламента Гордан Яндрокович се намира на първо историческо посещение в Сърбия е неприемливо и вреди на сръбския народ, който се отличава с традициите си за гостоприемство, заяви Гойкович.

Решението на председателя на хърватския парламент Гордан Яндрокович да прекъсне посещението си в Сърбия е било единственият отговор на изстъпленията на осъдения военен престъпник Воислав Шешел, заяви хърватската президентка Колинда Грабар Китарович, цитирана от македонската държавна агенция "Макфакс".

Стъпкването на хърватското знаме е израз на немощ на предводителя на провалената злосторническа политика, която донесе много зло на хърватския народ, включително на хърватите във Войводина. За Шешел и подобните му, най-голямото наказание е съществуването на независима Хърватия и цялостният неуспех на проекта "Велика Сърбия“, се казва в съобщение от кабинета на президентката.

Грабар Китарович похвали реакцията на висшите сръбски функционери и изрази надежди, че тази случка няма да провали напредъка в отношенията между Сърбия и Хърватия, постигнат в последните няколко месеца. 

Случилото се е много вредно за Сърбия, обяви президентът Александър Вучич.

Като президент на Сърбия осъждам всеки вид насилие, закана, газене, палене на хърватското или което и да е друго знаме. Тези работи са недопустими. Никога няма да позволим някой да застраши нашите гости. Поставя се въпроса защо си причиняваме това сами на себе си? Нямам отговор, заяви Вучич пред "Радио и Телевизия Сърбия".

Той изрази разочарованието си, че хърватската делегация е решила да напусне Сърбия заради провокациите.

„Те гориха знамето, докато бях в Хърватия, псуваха ме, наричаха ме четник, но не си тръгнах. Съжалявам за решението да се изтегли председателят на хърватския парламент Гордан Яндрокович. Какво лошо направихме, да не би да сме посрещнали зле Яндрокович? Не“, добави сръбският президент.

Той припомни още, че Шешел е предизвикал безредици и на миналогодишното изявление на първия дипломат на ЕС Федерика Могерини в сръбския парламент, но тогава, както заяви Вучич, не само че тя не е напуснала Сърбия, не само че не е напуснала парламента, но и продължила да говори в невъзможни условия.

Кой е Воислав Шешел?

Шешел е роден на 11 октомври 1954 година в град Сараево, в тогавашната Съюзна федеративна република Югославия, през 1976 година завършва юридическия факултет на Сараевския университет, а на 25 години защитава докторската си дисертация по темата "Политическата същност на милитаризма и фашизма", ставайки най-младият доктор на науките в Югославия.

След това Шешел преподава няколко години в Мичиганския университет в САЩ. Политическата кариера на Шешел започва в началото на 80-те, когато той се противопоставя на комунистическия режим на Социалистическа Република Босна и Херцеговина.

В средата на 80-те Шешел написва статия, в която призовава за преобразуването на Югославия от многонационална федерация в държава, доминирана от сърбите, за което е осъден на 2 години затвор. Скоро след като е пуснат, Шешел отново е вкаран в затвора, този път за четири години, за политическа дейност от "анархолиберални и националистически позиции“. Освободен е предсрочно заради протести от югославската интелигенция.

Във времето преди окончателния разпад на СССР, а впоследствие и Югославия, Шешел се включва в различни четнически и националистически движения. През 1989-а основава "Сръбското движение на борците за свобода“, което малко по-късно се обединява със "Сръбското народно възрождение" на писателя Вук Драшкович, образувайки нова партия "Сръбско движение за обновление“. През същата година в партията става разкол и Шешел основава "Сръбско четническо движение“, поставено извън закона заради наименованието си, "оскърбяващо обществения морал".

През януари 1990 година отново изкарва 45 дни в затвора, този път за опита му да разруши "Къщата на цветята" - мавзолея на Йосип Броз Тито, защото според него покойният югославски лидер е унизил сръбската нация и Шешел настоява за пренасяне на тленните му останки в родната Хърватия.

Докато е в затвора, Шешел участва в президентските избори в Сърбия и се класира пети – с 1.91%. През февруари 1991 година основава партията, която оглавява и днес - Сръбската радикална партия (СРП). През април 1992 г. е провъзгласена Съюзна република Югославия (СРЮ), в която влизат Сърбия и Черна гора, а през май с.г. СРП печели 22.6% на изборите и отстъпва само на Социалистическата партия на Милошевич (28.8%). По време на войните в Югославия в началото на 90-те Шешел участва активно в организацията и ръководството на доброволческите отряди на сърбите, воюващи в Хърватия и Босна и Херцеговина, където официално не влиза сръбската армия.

Той е организатор и предводител на сръбските доброволчески отряди "Шешелевичи", "Четники" и "Белите орли“. Според Шешел, във Велика Сърбия трябва да влязат Сърбия, заедно с провинциите Косово и Войводина, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, както и част от Хърватия. Въпреки че през 1993-1996 Шешел и Милошевич са скарани, а Воислав е свързван с прословутия "Земунски клан" от тогавашния град Земун (до Белград), където той печели местните избори, в периода 1998-2000 г. Шешел е вицепремиер на Сърбия и поддържа премиера Милошевич в косовската война.

На 14 февруари 2003 година Международният трибунал за бивша Югославия повдига обвинения срещу Шешел за финансиране и ръководство на сръбски доброволчески отряди и разпалване на междунационална омраза по време на войните в Хърватия и БиХ в началото на 90-те. Той пристига доброволно в Хага. След 11 години в следствения арест на Хагския трибунал Шешел е пуснат да се прибере в Сърбия по здравословни причини, а на 31 март 2016 година е оправдан от Трибунала и всички обвинения срещу него са снети. След това, на 11 април 2018 година оправдателното решение е отменено, а Шешел е осъден на 10 години затвор, които обаче няма да излежава, защото ги е отбил по време на 12-годишното си задържане, докато е бил разследван.