Ad Config - Website header

 

Article_top

Не мога да ви кажа нищо за Сирия. А и да ви кажа, не ми вярвайте. Не знам какво точно става там, кой крив и кой прав, кой лъже и кой казва истината, даже как може да свърши всичко това не знам. И това не е защото на всеки въпрос няма отговор, а защото има по два отговора. Всеки факт е дублиран с противоположен. Всяко мнение е зачертано с друго мнение. Със сигурност знам само, че там умират хора, страдат деца, сриват домове, а ние гледаме на това като на компютърна игра.

Не мога да ви кажа нищо и за случая Скрипал. Бих искала да съм Велислава Дърева и да знам всичко по въпроса, но не съм. Прочетох всички версии, всички изявления, всички предположения и сега знам още по-малко, отколкото преди да ги прочета. Знам само, че със Скрипал се случва това, което се случва с всеки двоен агент във всеки криминален роман – в края на краищата едната от двете страни го премахва. И ние гледаме на това като на театрална крими пиеса, а не като на нещо, от което зависи дали утре ще живеем в студен мир или гореща война.

Даже за ареста на кметицата на „Младост“ не знам какво да кажа. Да бях македонски журналист, щях да напиша „Арестуваха кметица в София пред очите на гражданите, кога и у нас?“ Но не съм македонски, български журналист съм. Сега ние сме румънията на македонците, защото и ние викахме кога и у нас. Но не сме искали да гледаме това унизително представление, което ни изиграха няколко институции във вторник. Видяхме как се бяга от затвор, във вторник ни направиха показно как се вкарва човек в затвор, не знам кое от двете е по-опасно – в краткосрочен план първото, но в дългосрочен по-скоро второто.

Да не сме на мястото на хора, на които им се налагат да изказват позиции, ще кажете. Не ги мислете, на тях им е лесно. Техните позиции не зависят от фактите. Дори и когато за едно и също нещо се предлагат с еднаква настойчивост два различни факта, те предварително знаят кой е правилният. Не верният, а правилният. Техните позиции са предварително готови. Не му трябват (колкото и да твърди, че му трябват) на премиера Бойко Борисов факти, за да заеме позиции, това, което му трябва той си го знае отпреди събитията – че позицията трябва да е балансирана. Не му трябват доказателства на президента Румен Радев, той предварително знае, че позицията му трябва да е на една педя разстояние от Русия и на един хвърлей камък от Европейски съюз. Още по-малко му трябват факти на Росен Плевнелиев, неговата позиция е една и също по всички въпроси. Корнелия Нинова също е ясна – първо ще каже, че сме членове на Европейския съюз и след това ще защити Русия.

Това е разделителната линия днес, колкото и валчесто да го казват всички – тя минава между Брюксел и Москва. След като избрахме да бъдем едни, днес си правим сметката дали пък не е по-изгодно да бъдем други. Това за нас не е особено трудно – били сме всякакви. Затова вместо да ви обърквам допълнително, ще ви разкажа една притча. Поуката от нея е важна: когато не знаеш много неща, важно е поне това да знаеш какъв искаш да си, къде искаш да си, в какво взаимоотношение с останалия свят искаш да си. Всяко място под слънцето, казва още притчата, има своите плюсове и минуси. И ако нагласата ти е да ползваш само плюсовете и да се спасяваш от минусите, ще ти бъде даден сериозен урок. За всеки от нас важи, но в случая си представете, че важи за всички нас заедно, за България.

...

Един беден каменар разбивал с чука си скала в планината. Денят бил  непоносимо горещ,  каменарят изнемогвал. От него се леело пот и гняв.  През това време по тясната планинска пътечка преминал файтон. Вероятно с някакъв богаташ в него. Каменарят не можел да го види, перде на прозорчето пазело пътника от лъчите. Той си представил как би се чувствал на мястото на богаташа. Почти усетил хладината и подрусването на файтона.  Всичко бих дал за това, всичко, мислел си каменарят. Желанието му било толкова голямо, че чудото се случило.

В следващия миг каменарят вече не бил под палещите лъчи на слънцето с чук в ръка, а във файтона. И наистина усетил хладината.  Но след малко и тя не му била достатъчна, пак усещал горещината. Не както преди, но той вече бил забравил как е било преди. Сега сравнявал със своето желание. А желанието му било да е силен. Да е толкова силен, че нищо да не му пречи. Слънцето пречело. Пречело просто с това, че е слънце. Защо светът е устроен така, че винаги нещо ти пречи, мислел си новороденият богаташ. Защо винаги край теб има нещо, което е по-силно от теб? Не може ли аз да съм най-силният? Не може ли аз да съм слънцето? Желанието му било толкова, толкова силно, че и това чудо станало. В следващият миг новобогаташът вече не бил човек,  а станал самото слънце.

Вече всичко било различно. Човекът-слънце греел на небето и нямало никакво значение какви хора пъплят там долу по земята. Човекът-слънце бил далече от всичко това, над всичко това. Единственото, което имало значение е, че той бил най-силен, най-могъщ, че всички зависят от него. И точно в този момент се случило нещо, което хвърлило в съмнение слънцето. Най-неочаквано пред него застанал облак и го затулил.

Слънцето видяло, че хората долу с облекчение погледнали нагоре и били благодарни на облака, който ги спасил от лъчите. Хората долу вече не зависели от слънцето. Някакъв си облак само се преместил и изведнъж лишил слънцето от най-голямата сила.  Излизало, че облакът е по-силен. В такъв случай не искам да съм слънце, а облак, помислил си бившият богаташ и още по-бивш каменар.

И в следващия миг вече бил облак.Най-после всичко било наред. Вече дори силното слънце зависело от него. Облакът продължавал да седи пред слънцето и се наслаждавал на мощта си. Долу на земята хората говорели не за слънцето, а за облака. Най-после е най-силен! Няма никакво съмнение. Цялата земя под него го потвърждавала.

И в този момент духнал вятър. Отначало тихичко, после все по-силно, накрая извил силен вятър, който само за миг запратил облака далеч от слънцето. И не само го преместил, ами продължил да си играе с него, като го придвижвал накъдето си иска из цялото небе.  Как е могъл да се заблуди, това било грешка и тя трябвало да се поправи, като стане вятър.

И станал. Най-после всичко било наред.  Цялото небе било негово, можел да си играе на воля с когото си поиска, както си поиска. И го правел. Свистял и се наслаждавал на силата си. До мига, в който се блъснал в нещо твърдо, нещо невероятно силно, толкова силно, че го спряло. Била една скала, застанала на пътя му. Не го пропускала по-нататък. Стояла непоклатима. Значи така, значи тя била по-силна. Но вятърът вече знаел какво ще направи. Бързо поискал да стане скала. И станал. Вече можел да спира и най-силните ветрове.  Вече бил непобедимата от ветровете скала.

И тогава видял… Видял, че по планинската пътека към него се задава каменар с чук в ръка.

Ние знаем ли какви искаме да бъдем, къде искаме да бъдем, с кого искаме да бъдем?

Редута.бг

 

Не мога да ви кажа нищо за Сирия. А и да ви кажа, не ми вярвайте. Не знам какво точно става там, кой крив и кой прав, кой лъже и кой казва истината, даже как може да свърши всичко това не знам. И това не е защото на всеки въпрос няма отговор, а защото има по два отговора. Всеки факт е дублиран с противоположен. Всяко мнение е зачертано с друго мнение. Със сигурност знам само, че там умират хора, страдат деца, сриват домове, а ние гледаме на това като на компютърна игра.

Не мога да ви кажа нищо и за случая Скрипал. Бих искала да съм Велислава Дърева и да знам всичко по въпроса, но не съм. Прочетох всички версии, всички изявления, всички предположения и сега знам още по-малко, отколкото преди да ги прочета. Знам само, че със Скрипал се случва това, което се случва с всеки двоен агент във всеки криминален роман – в края на краищата едната от двете страни го премахва. И ние гледаме на това като на театрална крими пиеса, а не като на нещо, от което зависи дали утре ще живеем в студен мир или гореща война.

Даже за ареста на кметицата на „Младост“ не знам какво да кажа. Да бях македонски журналист, щях да напиша „Арестуваха кметица в София пред очите на гражданите, кога и у нас?“ Но не съм македонски, български журналист съм. Сега ние сме румънията на македонците, защото и ние викахме кога и у нас. Но не сме искали да гледаме това унизително представление, което ни изиграха няколко институции във вторник. Видяхме как се бяга от затвор, във вторник ни направиха показно как се вкарва човек в затвор, не знам кое от двете е по-опасно – в краткосрочен план първото, но в дългосрочен по-скоро второто.

Да не сме на мястото на хора, на които им се налагат да изказват позиции, ще кажете. Не ги мислете, на тях им е лесно. Техните позиции не зависят от фактите. Дори и когато за едно и също нещо се предлагат с еднаква настойчивост два различни факта, те предварително знаят кой е правилният. Не верният, а правилният. Техните позиции са предварително готови. Не му трябват (колкото и да твърди, че му трябват) на премиера Бойко Борисов факти, за да заеме позиции, това, което му трябва той си го знае отпреди събитията – че позицията трябва да е балансирана. Не му трябват доказателства на президента Румен Радев, той предварително знае, че позицията му трябва да е на една педя разстояние от Русия и на един хвърлей камък от Европейски съюз. Още по-малко му трябват факти на Росен Плевнелиев, неговата позиция е една и също по всички въпроси. Корнелия Нинова също е ясна – първо ще каже, че сме членове на Европейския съюз и след това ще защити Русия.

Това е разделителната линия днес, колкото и валчесто да го казват всички – тя минава между Брюксел и Москва. След като избрахме да бъдем едни, днес си правим сметката дали пък не е по-изгодно да бъдем други. Това за нас не е особено трудно – били сме всякакви. Затова вместо да ви обърквам допълнително, ще ви разкажа една притча. Поуката от нея е важна: когато не знаеш много неща, важно е поне това да знаеш какъв искаш да си, къде искаш да си, в какво взаимоотношение с останалия свят искаш да си. Всяко място под слънцето, казва още притчата, има своите плюсове и минуси. И ако нагласата ти е да ползваш само плюсовете и да се спасяваш от минусите, ще ти бъде даден сериозен урок. За всеки от нас важи, но в случая си представете, че важи за всички нас заедно, за България.

...

Един беден каменар разбивал с чука си скала в планината. Денят бил  непоносимо горещ,  каменарят изнемогвал. От него се леело пот и гняв.  През това време по тясната планинска пътечка преминал файтон. Вероятно с някакъв богаташ в него. Каменарят не можел да го види, перде на прозорчето пазело пътника от лъчите. Той си представил как би се чувствал на мястото на богаташа. Почти усетил хладината и подрусването на файтона.  Всичко бих дал за това, всичко, мислел си каменарят. Желанието му било толкова голямо, че чудото се случило.

В следващия миг каменарят вече не бил под палещите лъчи на слънцето с чук в ръка, а във файтона. И наистина усетил хладината.  Но след малко и тя не му била достатъчна, пак усещал горещината. Не както преди, но той вече бил забравил как е било преди. Сега сравнявал със своето желание. А желанието му било да е силен. Да е толкова силен, че нищо да не му пречи. Слънцето пречело. Пречело просто с това, че е слънце. Защо светът е устроен така, че винаги нещо ти пречи, мислел си новороденият богаташ. Защо винаги край теб има нещо, което е по-силно от теб? Не може ли аз да съм най-силният? Не може ли аз да съм слънцето? Желанието му било толкова, толкова силно, че и това чудо станало. В следващият миг новобогаташът вече не бил човек,  а станал самото слънце.

Вече всичко било различно. Човекът-слънце греел на небето и нямало никакво значение какви хора пъплят там долу по земята. Човекът-слънце бил далече от всичко това, над всичко това. Единственото, което имало значение е, че той бил най-силен, най-могъщ, че всички зависят от него. И точно в този момент се случило нещо, което хвърлило в съмнение слънцето. Най-неочаквано пред него застанал облак и го затулил.

Слънцето видяло, че хората долу с облекчение погледнали нагоре и били благодарни на облака, който ги спасил от лъчите. Хората долу вече не зависели от слънцето. Някакъв си облак само се преместил и изведнъж лишил слънцето от най-голямата сила.  Излизало, че облакът е по-силен. В такъв случай не искам да съм слънце, а облак, помислил си бившият богаташ и още по-бивш каменар.

И в следващия миг вече бил облак.Най-после всичко било наред. Вече дори силното слънце зависело от него. Облакът продължавал да седи пред слънцето и се наслаждавал на мощта си. Долу на земята хората говорели не за слънцето, а за облака. Най-после е най-силен! Няма никакво съмнение. Цялата земя под него го потвърждавала.

И в този момент духнал вятър. Отначало тихичко, после все по-силно, накрая извил силен вятър, който само за миг запратил облака далеч от слънцето. И не само го преместил, ами продължил да си играе с него, като го придвижвал накъдето си иска из цялото небе.  Как е могъл да се заблуди, това било грешка и тя трябвало да се поправи, като стане вятър.

И станал. Най-после всичко било наред.  Цялото небе било негово, можел да си играе на воля с когото си поиска, както си поиска. И го правел. Свистял и се наслаждавал на силата си. До мига, в който се блъснал в нещо твърдо, нещо невероятно силно, толкова силно, че го спряло. Била една скала, застанала на пътя му. Не го пропускала по-нататък. Стояла непоклатима. Значи така, значи тя била по-силна. Но вятърът вече знаел какво ще направи. Бързо поискал да стане скала. И станал. Вече можел да спира и най-силните ветрове.  Вече бил непобедимата от ветровете скала.

И тогава видял… Видял, че по планинската пътека към него се задава каменар с чук в ръка.

Ние знаем ли какви искаме да бъдем, къде искаме да бъдем, с кого искаме да бъдем?

Редута.бг

Коментари

ЗАПАДНЯЦИ или ЕВРАЗИЙЦИ ?

Мисля, че отговорът е ясен - МИЛИОНИ човеци ежедневно се стремят да се заселят в някоя западна страна, да работят, учат, правят бизнес, или просто да се забавляват, и НИТО на ЕДИН и през ум не му минава да се засели в РУСИЯ ! У нас тези, които са били добре по време на соца - номенклатури, шпиони и милиционери, работили в службите, разни бармани, плод-зеленчуци, митничари, и всякаква крадлива паплач, ронят сълзи за онова време, наливат помия в главите на децата си и погледът им през цялото време е към Русия и Путин. Нормалните, умни, предприемчиви, трудолюбиви и културни хора, съвсем естествено са направили отдавна своя европейски избор и няма сила, която да го промени.

Ахахахаха...

" и НИТО на ЕДИН и през ум не му минава да се засели в РУСИЯ"

Съгласно небезизвестния справочник на ЦРУ, Русия е на 52-ро място по брой на имигранти, пред Германия и Франция.

Разбира се, това са факти, следователно не са много интересни за троляка.

И тази позиция за теб е гордост?

По последни данни по света има 196 страни.
Страната с най-голяма територия в света е по средата на класацията.
Според мен това си е жив срам за Русия!
Особено като се вземе предвид, че руснаците умират да са първи във всичко.....Не че им се отдава де!

Знаем, Седларска

"какъв искаш да си, къде искаш да си,..."

„предварително раздаденото Становище на участниците в КСНС е провокирало острата реакция на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който недвусмислено е заявил, че това е е курс за излизане от ЕС и НАТО. По време на КСНС, острите критики на Цветанов са били подкрепени от външния министър Екатерина Захариева, премиера Борисов също е застанал зад позицията на заместника си в партия ГЕРБ, но изненадващо в защита на евроатлантическите ценности се е изказал и лидерът на ДПС Мустафа Карадйъ, разказаха пред Faktor.bg участници на консултативния съвет. Другите участници са мълчали, явно солидаризиращи се с руската схема, пробутвана от Румен Радев. Според нашите източници в Становището на президентството е имало и още смущаващи твърдения за други държави, които могат да доведат до дипломатическо напрежение между България и Израел, Турция и Гърция. След скандалната реакция на Цветанов, тези пасажи са изрязани от Становището.
Политици коментират, че скандалът на КСНС е безпрецедентен, президентът е демонстрирал ясно, че страната ни трябва да поеме посока на откъсване от ЕС и НАТО и съобразяване с престъпните руски позиции, което може да се тълкува и като държавна измяна. На „Дондуков”2, подкрепени от БСП явно са забравили, че сме членове на ЕС и НАТО и навярно изпълняват някаква нова стратегия от плана „Решетников”, която няма нищо общо с българските национални интереси.“
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/radev-i-savetnitsite-mu-opitali-da-premetnat-ksns-s-nalagane-na-ruska-pozitsiya

Разделителната линия днес минава

между факти и пропаганда. Тролякът, фейсбуците, спонсорираните от разни фондации и олигарси лъжци, кеймбрич анал-литикс и подобни са от другата страна.
nemak50's picture
nemak50
nemak50

гневен до ахааааа

Чети бе дебил от къде са емигрантите в СССР зада бъде на 50то място!!!!!

Какво е СССР?

С троляка обсъждаме има ли или не имиграция в Русия, ти за какво ломотиш, че нищо ти се не разбира.

Драга ми Веселина!

Нито си журналист, нито си политически коментатор!
Журналистът е добре ориентиран и има мнение, което изказва ясно и точно. Политическите коментатори заемат позиция, защото защитават една или друга политическа теза.
Ти непрекъснато демонстрираш объркаността си от това което се случва и от начина по който то се интерпретира на запад и на изток.
Ми заеми някаква позиция бе мило!
Приеми, че едните лъжат, а другите казват истината и се опитвай да защитаваш позицията си, да я доказваш пред читателите....
А детските приказки с поучителен край остави за децата и шарените книжки!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?