"Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено."

Така вицепремиерът, отговарящ за българското председателелство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова коментира по време на изслушване в парламента въпросителните около това кой ще дойде на срещата на върха в София на 17 май във формат ЕС-Западни Балкани. Тази среща е приоритет за лидерството ни на ЕС, тъй като България формулира различни ангажименти към Западните Балкани като своя цел номер едно за тези шест месеца. Тя ще счита за своеоберазен финал на българското председателство, а целта й е да излезе с Декларация от София.

Срещата обаче е проблемна по две причини - първата е, че Западните Балкани очакват по-сериозни заявки по отношение на статута си на страни, желаещи да се присъединят към ЕС, а втората - участието на Косово, чиято независимост не е призната от шест държави, поканени да участват във формата, пет от които са членки на Съюза. Става въпрос за Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия, както и Сърбия. Те не желаят да седнат на една маса с президента Хашим Тачи, да се снимат с него на семейната снимка, да парафират финалния документ, ако и неговият подпис е там.

По правило участието на Косово в подобен вид формати винаги се споменава в "бележка под линия" - като се посочва, че това участие не определя развитие на статута й (Названието "Косово" не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244(1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово, б.р.). 

"Няма нито една държава, която категорично да отказва участие към този момент. Да имат притеснения, несъгласия, особено относно Косово. Търсим неформални канали, опитвамепо реда на дипломацията. Има различни варианти - избягване на наименования, споменаване на столици", посочи Павлова.

Формално официалното потвърждение за участие тече от понеделник, 16-и април, така че още е прекалено рано да се каже със сигурност кои държави ще дойдат. Въпросителните са и на какво ниво ще бъдат представени те във форума, което е показателно на езика на дипломацията за изразено несъгласие по дадена тема, в случая - участието на Косово. Така например засега е ясно, че испанският премиер Мариано Рахой, който отказа да седне на една маса с представители на Прищина заради отцепването на Каталуня, ще дойде, но за неформалната среща-вечеря на лидерите на ЕС, предвидена ден по-рано - 16 май.

На въпрос от депутата от БСП Петър Витанов дали България не е отстъпила от първоначалните си заявки да работи по време на председателството за разширяването на ЕС в посока Западни Балкани, Павлова посочи, че "не сме отстъпили от ангажиментите си". Но и че този форум "не е да създаваме фалшиви очаквания" и България винаги била подчертавала, че този формат не е с акцент разширяване, че основен приоритет за България е европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, но в случая става въпрос за свързаност - транспортна, дигитална, инфраструктурна, образователна, културна и пр.

Министърът по председателството посочи още, че към Декларацията от София ще има и анекс, в който ще бъдат разписани конкретни проекти във връзка с тази свързаност. Наскоро премиерът Бойко Борисов анонсира, че Европейската банка за възстановяване и развитие е готова да финансира някои ключови за региона инфраструктурни проекти като завършването на транспортните коридори 8 и 10 например. Коридор № 8 свързва пристанищата на Черно и Адриатическо море - Бургас през Скопие и оттам с албанското пристанище на Адриатика Дуръс - и Италия. Коридор № 10 обвързва Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - София. Коридор № 10 обвързва Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - София.