Ad Config - Website header

 

Article_top

Кариерата му на акварелист не е успешна – в Художествената академия във Виена така и не го приемат, но Хитлер запазва до края на живота си слабостта към живописта, която слага отпечатък и върху контактите му с околните, и върху отношението му към традициите и природата – защото е убеден, че истинското изкуство е в тясна връзка с тях.

Както би могло да се предположи – основните попълнения и в набелязания музей в родния му Линц, и в личната колекция на Хитлер са набавени благодарение на масовото изземане на художествени произведения от заможни евреи, но не е само това – Фюрерът е имал съвсем конкретни предпочитания и е пълнел залите на резиденциите си именно с техни творби. Самият той твърди, че е купувал картините единствено и само със собствени средства – затова и мащабите на колекцията далеч отстъпват на това, което може да предложи един голям държавен музей.

„Соколарката“ от Ханс Макарт била подарена от Хитлер на Гьоринг за рождения му ден през 1938 г.

Негови фаворити са австрийският художник Ханс Макарт, наричан „Рубенс на 19 век“, и мюнхенският Карл Шпицвег – имена, които днес не са особено известни, но той ги смята за гении (както и себе си) и се възхищава на постиженията им. В най-известната му биография е казано направо, че нямал добър вкус, но е държал на избора си и го налагал успешно на околните. Така например за рождения си ден през 1938 страстният ловец Херман Гьоринг получил именно картина от Ханс Макарт - „Соколарката“.

Както изтъкват специалистите – решаваща роля за оформянето на художествените вкусове на Хитлер изиграва състоялата се в Берлин през 1906 обща изложба на германско изкуство. Тя представлява един вид реабилитация на редица майстори от 19 век и включва наред с творбите на Арнолд Бьоклин, Анзелм Фойербах, Карл Шпицвег и Мориц фон Швинд, също и произведения на някои позабравени романтични художници като Филип Ото Руге, Карл Блехен и Каспар Давид Фридрих. Към всички тях Хитлер изпитва истинска симпатия – дотам, че избира първото си представително мюнхенско жилище така, че да е в близост с известната галерия „Шак“.

Ако искаш да се сближиш с Хитлер, трябва да говориш с него за изкуство, гласял един от принципите за успешна кариера по време на национал-социалистическото управление на Германия. А неговият интерес към изкуството определено е бил неподправен, свидетелстват очевидци. Сред тях е известният италиански археолог и изкуствовед Ранучо Бианки Бандинели – човек, който решително не би могъл да бъде упрекнат в симпатии към Хитлер, и на когото се налага през 1938 да играе ролята на негов гид по време на посещение в галерията „Уфици“ във Флоренция. Та той споделя, че Фюрерът бил в състояние да прекара часове, разглеждайки картини. И бил до такава степен завладян от тях, че това не можело да се скрие.

В наши дни притежаваните някога от Хитлер художествени произведения могат да се открият в този или онзи музей, но нелесно – компрометиращи надписи за техния произход няма, пише само „Предоставено от Федерална република Германия“. А най-пълният каталог от 74 художествени произведения, съставлявали навремето колекцията на Фюрера, се съхранява в Конгресната библиотека във Вашингтон, като съществуването му е забелязано едва през 2008 година.

 

Кариерата му на акварелист не е успешна – в Художествената академия във Виена така и не го приемат, но Хитлер запазва до края на живота си слабостта към живописта, която слага отпечатък и върху контактите му с околните, и върху отношението му към традициите и природата – защото е убеден, че истинското изкуство е в тясна връзка с тях.

Както би могло да се предположи – основните попълнения и в набелязания музей в родния му Линц, и в личната колекция на Хитлер са набавени благодарение на масовото изземане на художествени произведения от заможни евреи, но не е само това – Фюрерът е имал съвсем конкретни предпочитания и е пълнел залите на резиденциите си именно с техни творби. Самият той твърди, че е купувал картините единствено и само със собствени средства – затова и мащабите на колекцията далеч отстъпват на това, което може да предложи един голям държавен музей.

„Соколарката“ от Ханс Макарт била подарена от Хитлер на Гьоринг за рождения му ден през 1938 г.

Негови фаворити са австрийският художник Ханс Макарт, наричан „Рубенс на 19 век“, и мюнхенският Карл Шпицвег – имена, които днес не са особено известни, но той ги смята за гении (както и себе си) и се възхищава на постиженията им. В най-известната му биография е казано направо, че нямал добър вкус, но е държал на избора си и го налагал успешно на околните. Така например за рождения си ден през 1938 страстният ловец Херман Гьоринг получил именно картина от Ханс Макарт - „Соколарката“.

Както изтъкват специалистите – решаваща роля за оформянето на художествените вкусове на Хитлер изиграва състоялата се в Берлин през 1906 обща изложба на германско изкуство. Тя представлява един вид реабилитация на редица майстори от 19 век и включва наред с творбите на Арнолд Бьоклин, Анзелм Фойербах, Карл Шпицвег и Мориц фон Швинд, също и произведения на някои позабравени романтични художници като Филип Ото Руге, Карл Блехен и Каспар Давид Фридрих. Към всички тях Хитлер изпитва истинска симпатия – дотам, че избира първото си представително мюнхенско жилище така, че да е в близост с известната галерия „Шак“.

Ако искаш да се сближиш с Хитлер, трябва да говориш с него за изкуство, гласял един от принципите за успешна кариера по време на национал-социалистическото управление на Германия. А неговият интерес към изкуството определено е бил неподправен, свидетелстват очевидци. Сред тях е известният италиански археолог и изкуствовед Ранучо Бианки Бандинели – човек, който решително не би могъл да бъде упрекнат в симпатии към Хитлер, и на когото се налага през 1938 да играе ролята на негов гид по време на посещение в галерията „Уфици“ във Флоренция. Та той споделя, че Фюрерът бил в състояние да прекара часове, разглеждайки картини. И бил до такава степен завладян от тях, че това не можело да се скрие.

В наши дни притежаваните някога от Хитлер художествени произведения могат да се открият в този или онзи музей, но нелесно – компрометиращи надписи за техния произход няма, пише само „Предоставено от Федерална република Германия“. А най-пълният каталог от 74 художествени произведения, съставлявали навремето колекцията на Фюрера, се съхранява в Конгресната библиотека във Вашингтон, като съществуването му е забелязано едва през 2008 година.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?