Трудно е да станеш комикс на самия себе си, но на министъра на вътрешните работи Валентин Радев му се удаде от раз. Само защото в нечий малък мозък се е родила конгениалната идея да покаже... съпричастност с ранената при дербито Левски-ЦСКА полицайка, слагайки черна превръзка, подобно на пират - и почти толкова театрално. Защото на Гергана пострада едното око.

Изразената по този начин "съпричастност" е в стила на театрално-продуцентската дейност, в каквото се е превърнала българската политика, за да компенсира липсата на политики. Днес ще направим едно арестче, с много шум, камери и джамборе насред София, утре премиерът е разреван - и това става новина, сякаш е заплакала някоя чудотворна икона на Богородица, вдругиден ще отвъртим някое бушонче - кмет на дребна община, дето вече не ни върши работа. А накрая премиерът ще прати правителствения "Фалкон" за някой известен, дето е получил инфаркт на 400 км от София, или Министерски съвет ще отпусне нов транш на единствения ром в държавата с най-голям дял роми - като съотношение към останалата част на населението в ЕС (близо 10%), който иска да покори Оксфорд.

И тия приказки ни ги разказват 24/7. 

Показване, вместо смисъл. Думи, вместо действия. Лобизъм вместо реформи.

Измежду аранжираните постановки риалитото прави някой мръснишки номер. Затова е риалити - рисковете на живото включване. Автобус се обръща при нелеп инцидент и има твърде много жертви; бомбичка на футболен хулиган ранява полицайка; някакви майки излизат на протест с деца, които политиците не пощипват по бузките; за капак някакви лидери се дърпат и така рекламираната среща ЕС-Западни Балкани може да приключи само с декларация от българското европредседателство, т.е. нищо и половина.

(Ако някой твърди, че може да се пратят други правителствени функционери, не разбира - или хвърля прах. Нищо по-малко от премиер или президент.)  

 

 
Но дълбинността на меверейския пиар не спира до черните превръзки (май и в сексшоповете ги продават). Министърът посещава ранената полицайка Гергана в болницата и й поднася не букет, китка. Стрък, вързан с глупава панделка. Сякаш на път за болницата са минали край някоя цветарница, защото са забравили цветя, и министърът е подвикнал на пиара: "Айде, земи нещо!" И пиарът 'зема нещо евтинко.

А при Цветанов полицейските кучета ядяха телешки пържоли. О, времена, о нрави.

И като сумираме резултата от черните превръзки и клетото цвете, поднесено на Гери с обинтованата глава, питаме как тоя комплекс от координирани действия за въздействие върху общественото мнение е изменил в полза на МВР нагласите на хората. Защото тоя въпрос трябва да си задават малките мозъци, дето раждат конгениалните идеи, и големите, които се съгласяват с тях.

Ами никак. Посмели са се. Тук-там са изпсували, сещайки се за поредния обир, телефонна измама или застреляна жена, защото полицаите са се изсмели на жалбата й ("тая к'во ми се прави...").

Ако МВР беше хванало дивака, хвърлил бомбичката, заради която полицайката едва не ослепя, щеше да е хубаво Радев да заведе тоя младеж да види момичето, което нарани. Това е съпричастност. Другото е театралничене.

Но МВР не го е заловило. Може би за честта на фуражката трябва да се разберат с фенклуба някой да "изгори". Защото и двамата избягали от Централния софийски затвор не хванаха. И едни други преди тях. И...

 

Когато приключи с работата в МВР, защото и това ще стане, а втори път едва ли ще е министър, Радев може да опита като аниматор на детски партита. Ролята на пирата много ще му отива.