Ad Config - Website header

 

Article_top

Повечето европейци смятат, че държавите им са станали по-поляризирани през последните 10 години. Според 47 на сто техните общества са станали по-нетолерантни. Това показват данните от онлайн проучване на Ipsos Mori  по поръчка на Би Би Си.

То е проведено в 27 държави в цял свят. Според 66 на сто от анкетираните европейци техните народи сега са по-разделени, това е най-високият процент в света.

Основната причина за напрежението навсякъде е политиката. На това мнение са 44 на сто, или 19 428 анкетирани.

За половината от британците голямото разделение е между имигрантите и местните хора. Следващото най-често разделение, което те посочват, е по отношение на религията - за 47 на сто, етнос (41%) и политически възгледи (40%).

Резултатите в изследваните страни по цял свят показват, че три четвърти от респондентите смятат, че техните общества са разделени, една трета - че са "много разделени".

По-голямата част от анкетираните са убедени, че сега поляризацията е по-голяма в сравнение с преди 10 години. На обратното мнение, че е намаляла - са едва 16 на сто.

Картината в Европа

В изследването са включени 11 европейски държави - Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Русия, Испания, Швеция, Сърбия и Великобритания. (България не е сред тях.)

Най-силно е усещането за поляризация в Сърбия, като там 93 на сто от анкетираните смятат, че тяхното общество е много или донякъде разделено.

"В Европа има една и съща тенденция - като най-малко 3/4 от респондентите смятат, че обществото им е много или донякъде разделено", казва Глен Готфрид от "Ипсос Мори".

Според него това може да е отражение на политическия климат и обръщането към крайнодесните партии, което се наблюдава в някои части на континента. Но и политическият климат може да е резултат от това, че хората се чувстват по-напрегнати, казва той и отбелязва, че двете неща са в корелация.

Както и във Великобритания, анкетираните в Германия и Франция най-често отговарят, че основното напрежение и разделение е между имигрантите и представителите на съответната националност.

Остават и по-традиционните разделения - основани на класа и доходи, бедни и богати. Интересното е, че в Унгария повече анкетирани смятат, че има напрежение между бедни и богати, отколкото между имигранти и местни.

Латинска Америка

Сред държавите от Латинска Америка, които участват в изследването - Аржентина, Бразилия, Мексико, Чили и Перу, - поне три четвърти от респондентите смятат, че има големи разделения в обществата им - в политиката, но и между бедни и богати.

Най-силно е усещането за разделение в Аржентина, там 92 на сто от анкетираните казват, че тяхната страна е много или частично разделена, според 40 на сто ситуацията се влошила за 10 години.

70 на сто от аржентинците твърдят, че има разделение относно политическите възгледи.

"Този процент е много, много висок", коментира Готфрид. "С изключение на Малайзия Аржентина е страната с най-висок процент на хора, които имат усещане за политическо разделение в тяхната страна", обяснява той. 

Проучването показва, че политическото разделение в Латинска Америка е по-силно усещано, отколкото в Европа, то е посочено от над 50 на сто от участниците в изследването от държавите на континента.

Но докато 68 на сто от европейците чувстват, че поляризацията е нараснала през последните 10 години, този процент за Латинска Америка е значително по-нисък - 59 на сто от тях.

Основните разделения

- 44 на сто вярват, че най-голямото разделение е по политически причини;

- 36 на сто - между бедни и богати;

- 30 на сто - между имигрантите и хората, родени в страната им;

- 27 на сто между различни религиозни групи;

- 25 на сто различия по етнос;

- 11 на сто между млади и стари /мъже и жени/.

Един по-толерантен свят

Изследването отчита и някои позитивни тенденции. Две трети от респондентите смятат, че хората по света имат повече общи неща, отколкото различия. 

"Само малък процент от анкетираните са на мнение, че смесването на хора с различен произход, култура и възгледи води до конфликти", посочва Готфрид.

Според една трета тези взаимодействия могат понякога до доведат до неразбиране, но то може да бъде преодоляно според 40 на сто - те водят до по-голямо разбиране и уважение.

74 на сто от канадците са убедени, че тяхното общество е много или донякъде толерантно към хората с различен произход или възгледи. Най-интересното е, че следват китайците и хората от Малайзия с 65 и 64%.

 

Повечето европейци смятат, че държавите им са станали по-поляризирани през последните 10 години. Според 47 на сто техните общества са станали по-нетолерантни. Това показват данните от онлайн проучване на Ipsos Mori  по поръчка на Би Би Си.

То е проведено в 27 държави в цял свят. Според 66 на сто от анкетираните европейци техните народи сега са по-разделени, това е най-високият процент в света.

Основната причина за напрежението навсякъде е политиката. На това мнение са 44 на сто, или 19 428 анкетирани.

За половината от британците голямото разделение е между имигрантите и местните хора. Следващото най-често разделение, което те посочват, е по отношение на религията - за 47 на сто, етнос (41%) и политически възгледи (40%).

Резултатите в изследваните страни по цял свят показват, че три четвърти от респондентите смятат, че техните общества са разделени, една трета - че са "много разделени".

По-голямата част от анкетираните са убедени, че сега поляризацията е по-голяма в сравнение с преди 10 години. На обратното мнение, че е намаляла - са едва 16 на сто.

Картината в Европа

В изследването са включени 11 европейски държави - Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Русия, Испания, Швеция, Сърбия и Великобритания. (България не е сред тях.)

Най-силно е усещането за поляризация в Сърбия, като там 93 на сто от анкетираните смятат, че тяхното общество е много или донякъде разделено.

"В Европа има една и съща тенденция - като най-малко 3/4 от респондентите смятат, че обществото им е много или донякъде разделено", казва Глен Готфрид от "Ипсос Мори".

Според него това може да е отражение на политическия климат и обръщането към крайнодесните партии, което се наблюдава в някои части на континента. Но и политическият климат може да е резултат от това, че хората се чувстват по-напрегнати, казва той и отбелязва, че двете неща са в корелация.

Както и във Великобритания, анкетираните в Германия и Франция най-често отговарят, че основното напрежение и разделение е между имигрантите и представителите на съответната националност.

Остават и по-традиционните разделения - основани на класа и доходи, бедни и богати. Интересното е, че в Унгария повече анкетирани смятат, че има напрежение между бедни и богати, отколкото между имигранти и местни.

Латинска Америка

Сред държавите от Латинска Америка, които участват в изследването - Аржентина, Бразилия, Мексико, Чили и Перу, - поне три четвърти от респондентите смятат, че има големи разделения в обществата им - в политиката, но и между бедни и богати.

Най-силно е усещането за разделение в Аржентина, там 92 на сто от анкетираните казват, че тяхната страна е много или частично разделена, според 40 на сто ситуацията се влошила за 10 години.

70 на сто от аржентинците твърдят, че има разделение относно политическите възгледи.

"Този процент е много, много висок", коментира Готфрид. "С изключение на Малайзия Аржентина е страната с най-висок процент на хора, които имат усещане за политическо разделение в тяхната страна", обяснява той. 

Проучването показва, че политическото разделение в Латинска Америка е по-силно усещано, отколкото в Европа, то е посочено от над 50 на сто от участниците в изследването от държавите на континента.

Но докато 68 на сто от европейците чувстват, че поляризацията е нараснала през последните 10 години, този процент за Латинска Америка е значително по-нисък - 59 на сто от тях.

Основните разделения

- 44 на сто вярват, че най-голямото разделение е по политически причини;

- 36 на сто - между бедни и богати;

- 30 на сто - между имигрантите и хората, родени в страната им;

- 27 на сто между различни религиозни групи;

- 25 на сто различия по етнос;

- 11 на сто между млади и стари /мъже и жени/.

Един по-толерантен свят

Изследването отчита и някои позитивни тенденции. Две трети от респондентите смятат, че хората по света имат повече общи неща, отколкото различия. 

"Само малък процент от анкетираните са на мнение, че смесването на хора с различен произход, култура и възгледи води до конфликти", посочва Готфрид.

Според една трета тези взаимодействия могат понякога до доведат до неразбиране, но то може да бъде преодоляно според 40 на сто - те водят до по-голямо разбиране и уважение.

74 на сто от канадците са убедени, че тяхното общество е много или донякъде толерантно към хората с различен произход или възгледи. Най-интересното е, че следват китайците и хората от Малайзия с 65 и 64%.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?