Българинът яде по-некачествена и в същото време по-скъпа храна в сравнение със западноевропееца.

Това се твърди в последното изследване за двоен стандарт при храните на българския и европейския пазар, проведено от Министерството на земеделието и храните в периода 21 февруари-21 април. Данните не са изненадващи и по думите на самия министър Румен Порожавнов пред бТВ - резултатите са аналогични с тези от първото, но не толкова мащабно изследване на ведомството, проведено през миналия юни.

Тогава бяха изследвани около 30 продукта и бе установено, че има разлика в етикетите, състава, грамажа и вкуса. В рамките на сегашното проучване са взети общо 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани, от една страна, в търговска верига в България, а от друга – в същата или подобна верига магазини в Германия, Австрия, Италия и Чехия.

Чехия е добавена в сравнителния анализ, защото попада в контекста на това, че също се продават по-лоши храни от западноевропейските, посочи Пороцанов. "В крайна сметка се установява, че в България има по-лоши храни и от чешките", е заключението на министъра.

"На опашката сме", констатира той.

Палмово масло и саламура

Сред по-сериозните констатирани разлики такива отново има при детските храни. 

Мляко за малки деца - експертите са открили по-високо съдържание на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко съдържание на мляко на прах. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия, отчитат от МЗХГ.

Проучване на "Чети етикета" пък показа как марка адаптирано мляко у нас в разфасовка от 800 грама струва 34,09 лева, а същото мляко във Великобритания, но със 100 грама повече, струва с 10 лева по-евтино - 24,09 лева. И двата продукта са набавени от една и съща търговска верига.

Сирене моцарела – открита е разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката за сметка на повече саламура.

Бързо замразени багети – по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.

Млечен шоколад – по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао в българския аналог. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.

Безалкохолни напитки – разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност.

"При безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в България и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп", посочват от министерството.

Пастата ни е скъпа

За пореден път от ведомството на Порожанов са открили фрапиращи разлики в цените на някои продукти, аналогични за двата вида пазари. Ако при последното изследване за пример бяха давани бебешки храни с над 100% надценка за българския потребител, сега първенството държат италианските макарони. Въпреки че от МЗХГ пак са се натъкнали на "солено" детско пюре (с около 35% по-скъпо у нас спрямо Виена). Сега става въпрос за вид италианска паста, "която в България явно се счита за луксозен продукт и е с цена около 150% по-висока у нас, отколкото в Италия", отчете Порожанов.

Данните сочат, че при 31 продукта, или 58% от обхванатите продукти, цените в България са с между 0,4 и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава членка на ЕС. Като цяло цените на шоколада, бисквитените изделия и безалкохолните напитки в България са съществено под тези в останалите държави членки на ЕС, обхванати от проучването. 22 продукта (42% от обхванатите продукти) се предлагат по-скъпо в България. Анализът на цените е изготвен, без да се взема предвид ДДС ставката в изследваните страни.

"Причината - различният състав е популярен – базира се на различни изследвания за вкусовите нагласи на съответния пазар. Темата за цените е по-деликатна. За конкретните изброени продукти цените се образуват от съответните вериги магазини. Става въпрос за аналогични търговски вериги, така че не би трябва да говорим за посредници, ценообразуването го правят самите търговски вериги. Защо са го ценообразувли по този начин, трябва да е тема на отделен разговор с тях", каза Порожанов.

И допълни, че предстоят срещи с представители на големите търговски вериги у нас, за да бъдат обсъдени резултатите от изследванията. Той отбеляза, че еврокомисарят по правосъдие Вера Юрова първоначално не е приела проблема като доста сериозен, но вече е променила позицията си. Има предложени промени в три директиви, свързани с потребителите, и от днес започват работните срещи в Брюксел, отчете министърът.