Бившият премиер Иван Костов коментира пред телевизия "Европа" поведението на България по казуса "Скрипал" и за Истанбулската конвенция. Според него страната губи доверие сред държавите, които са основатели на ЕС и донори на съюза с отказа си да изгони руски дипломати и да не ратифицира конвенцията. Костов смята, че действията на правителството трябва да се гледат през новите актуализирани цели на страната - влизането в Шенген и в предверието на еврозоната.

"Влизането в тези вътрешни кръгове на европейска интеграция означава напускане на периферията. Това е правилно, така трябва да бъде, решават се цял куп въпроси. И за сигурността на страната. Излизат нови рискове в управлението на страната. България не се представя добре пред страните, които са учредители на ЕС, когато не следва тяхното поведение по отношение на случая "Скрипал". България не дава онези гаранции, които трябва да даде, за да бъде припозната. Това създава сериозно недоверие в учредителите и донорите към българското Народно събрание. Те го припознават като нещо различно, което не споделя техните културни ценности", каза Костов.

Той припомни, че когато беше премиер България получи покана за преговори с НАТО и ЕС заради действия, които не са се споделяли от огромната маса на българското общество.

"Подкрепихме коридорите за въздушни атаки срещу Милошевич. Хората казваха да не се удрят братята сърби. Но ако България не беше проявила тази солидарност, тя нямаше да получи свалянето на визите за ЕС, нито преговори", убеден е Костов.

Той призна, че България е в отлична финансова кондиция, по-добра, отколкото на редица страни в еврозоната. Но изтъкна, че не сме интегрирани качествено дори в ЕС.

"Заради България и Румъния се създаде механизма за проверка. Това означава, че българските и румънските граждани нямат правата и свободите на останалите европейски граждани", обясни Костов.

Той заяви, че валутният борд не е трябвало продължава толкова дълго - повече от 20 години.

Запитан какво мисли за "Демократична България", Костов отговори:

"Да им пожелаем успех. Ние ще подкрепяме. Кого да подкрепим друг? Това е ясно от тук напред"

Бившият премиер изтъкна, че ако десницата беше в парламента, поведението на държавата по случая "Скрипал" и за Истанбулската конвенция е щяло да бъде различно.

"Хич не ми липсва. Свършиха ми силите. Иска много сили, иска много издържливост, психическа енергия, умения да се сблъскваш, да отстояваш.  Много тежка професия".

Това отговори Костов на въпрос дали му липсва политиката. Според него европредседателството се развива добре, защото България е поставила теми, които са били изоставени от ЕС като тази за Западните Балкани.

"Случи се много добро съвпадение между желанието на България и конфронтацията с Руската федерация. Създаде се ос на съперничество, която преминава през Западните Балкани и цяла Югоизточна Европа. В ЕС и НАТО осъзнаха, че трябва да се даде перспектива на тези страни. Да не остават бяло петно на картата на ЕС, в което да се реализират геополтитически интереси на Русия. Кой може да помогне истински - интелектуално, нормативно, на тези страни? Който им е най-близък, с близък манталитет, с близък език, познава лидерите, познава обстановката, не му са далечни тези проблеми. България е най-подходящият медиатор, който да пледира за тези интереси", обясни Костов.

Според него е важно западната култура и цивилизация да навлезе в региона.

Иван Костов бе първият гост в новото предаване на телевизия "Европа" - "Плюс-минус". Името е заимствано от предаване в националната телевизия отпреди години, чийто водещ бе Асен Григоров.