Ad Config - Website header

 

Article_top

Всеки четвърти българин - или 24% от гражданите - се интересува от работата на Комисията по досиетата и изследванията на документите на Държавна сигурност. 

Това показват данните на национално представително изследване на общественото мнение, проведено от "Екзакта груп" и представено от социолога Лидия Йорданова на конференция "Документите на комунистическите тайни служби - реалност, образование и памет". Събитието е организирано от комисията по досиетата, а изследването показва ясно, че за периода на работа на комисията процентът на хората, които се интересуват от досиетата, расте. И реторичният въпрос на бившия премиер Сергей Станишев от 2007 г. "Кой нормален човек извън политическия елит се интересува от досиета" - няма общо с реалността. Въпреки че законът за разкриване на документите на ДС, който действа и в момента, бе приет именно когато Станишев бе премиер. А самият той отнесе и санкция от Комисията за защита от дискриминация заради репликата си.

Данните на "Екзакта" показват, че от досиетата се интересуват вякакви хора, а не политически обагрени. Специфика има по-скоро по други критерии - темата е по-интересна за мъже, на възраст над 50 г, високо образовани, живеещи в градовете - най-вече в София. 

Въпреки че периодично възкръсва дебатът трябва ли да комисията по досиетата да продължи да същестува или не, обществените нагласи са напълно еднозначни.

49% от анкетираните в националното представително изследване са на мнение, че комисията по досиетата трябва да продължи да работи и да се развива. На обратната позиция - че този орган нее нужен занапред - са едва 23 на сто от българите, обясни Йорданова.

Любопитен е политическият профил на респондентите - оказва се, че симпанизанти на партии от целия спектър подкрепят комисията по досиетата. По-голям е процентът на подкрепящите спрямо неподкрепящите дори сред поддръжниците на БСП. Сред левите хора 41% са "за" продължаване на работата на комисията по досиетата срещу 36% на обратната позиция.

Повече от половината българи - 56% - са категорични, че резултатите от работата на комисията по досиетата трябва да са публични и делът им расте в годините, отчете още Йорданова. Още по-висок е процентът на убедените, че лицата, участващи в избори или заемащи длъжности в институциите на страната и занимаващи се с публична работа трябва да бъдат проверявани за съпричастност към тоталитарните служби на комунистическия режим - 61 на сто.

Дори сред симпатизантите на БСП и левите партии едва 16% заявяват, че тези проверки на публични личности за досие от Държавна сигурност на ненужни. Цели 36 на сто от тази социална група обаче стоят зад работата на комисията по досиетата и ограсяването й, става ясно още от изследването на "Екзакта". 

Сред хората, които смятат, че има нужда от промени в закона за досиетата, над една четвърт са на мнение, че трябва да се разшири обхватът на проверките. Едва 6 на сто мислят, че има нужда от ограничения върху закона и закриването на агенти и служители на ДС. 

На въпрос трябва ли да се изучава комунистическият режим в училище -  каквито са промените в програмата по история за 10 клас от догодина - резултатите от изследването също са любопитни. Твърдо "за" изучаване на комунизма са 59% от хората, а едва 22% са "против". Във втората категория попадат предимно хора на 60-годишна възраст и живеещи в селата. 

Сред симпатизантите на БСП 50 на сто одобряват влизането на комунизма в учебниците по история, а 35% са против. Въпреки че политическите послания от лидерката на БСП Корнелия Нинова и цялата парламентарна група на социалистите са точно обратните на отчетените от "Екзакта" обществени настроения. 

По време на конференцията на комисията по досиетата председателят й Евтим Костадинов раздаде награди на хора, помагали на комисията от създаването й през 2007 г. досега. Отличени бяха бившият вътреиен министър Цветан Цветанов - за това, че докато бе в МВР задвижи процеса на предаване на архивите на тоталитарните служби на комисията по досиетата й. Самият Цветанов похвали за свършеното заместника си по това време Веселин Вучков.

Грамоти получиха и депутатите от десницата Мартин Димитров и Петър Славов, които заедно с колегата си Методи Андреев - председател на едно от старите издания на комисия по досиетата, което бе закрито с идването на Царя на власт, направиха ключови промени в закона за досиетата. С които се разшири обхватът на проверките за агентурно минало. Отличени бяха още преподаватели, журналисти, изследователи.

 
ПОЛИТИКА досиета(1)

Всеки четвърти българин - или 24% от гражданите - се интересува от работата на Комисията по досиетата и изследванията на документите на Държавна сигурност. 

Това показват данните на национално представително изследване на общественото мнение, проведено от "Екзакта груп" и представено от социолога Лидия Йорданова на конференция "Документите на комунистическите тайни служби - реалност, образование и памет". Събитието е организирано от комисията по досиетата, а изследването показва ясно, че за периода на работа на комисията процентът на хората, които се интересуват от досиетата, расте. И реторичният въпрос на бившия премиер Сергей Станишев от 2007 г. "Кой нормален човек извън политическия елит се интересува от досиета" - няма общо с реалността. Въпреки че законът за разкриване на документите на ДС, който действа и в момента, бе приет именно когато Станишев бе премиер. А самият той отнесе и санкция от Комисията за защита от дискриминация заради репликата си.

Данните на "Екзакта" показват, че от досиетата се интересуват вякакви хора, а не политически обагрени. Специфика има по-скоро по други критерии - темата е по-интересна за мъже, на възраст над 50 г, високо образовани, живеещи в градовете - най-вече в София. 

Въпреки че периодично възкръсва дебатът трябва ли да комисията по досиетата да продължи да същестува или не, обществените нагласи са напълно еднозначни.

49% от анкетираните в националното представително изследване са на мнение, че комисията по досиетата трябва да продължи да работи и да се развива. На обратната позиция - че този орган нее нужен занапред - са едва 23 на сто от българите, обясни Йорданова.

Любопитен е политическият профил на респондентите - оказва се, че симпанизанти на партии от целия спектър подкрепят комисията по досиетата. По-голям е процентът на подкрепящите спрямо неподкрепящите дори сред поддръжниците на БСП. Сред левите хора 41% са "за" продължаване на работата на комисията по досиетата срещу 36% на обратната позиция.

Повече от половината българи - 56% - са категорични, че резултатите от работата на комисията по досиетата трябва да са публични и делът им расте в годините, отчете още Йорданова. Още по-висок е процентът на убедените, че лицата, участващи в избори или заемащи длъжности в институциите на страната и занимаващи се с публична работа трябва да бъдат проверявани за съпричастност към тоталитарните служби на комунистическия режим - 61 на сто.

Дори сред симпатизантите на БСП и левите партии едва 16% заявяват, че тези проверки на публични личности за досие от Държавна сигурност на ненужни. Цели 36 на сто от тази социална група обаче стоят зад работата на комисията по досиетата и ограсяването й, става ясно още от изследването на "Екзакта". 

Сред хората, които смятат, че има нужда от промени в закона за досиетата, над една четвърт са на мнение, че трябва да се разшири обхватът на проверките. Едва 6 на сто мислят, че има нужда от ограничения върху закона и закриването на агенти и служители на ДС. 

На въпрос трябва ли да се изучава комунистическият режим в училище -  каквито са промените в програмата по история за 10 клас от догодина - резултатите от изследването също са любопитни. Твърдо "за" изучаване на комунизма са 59% от хората, а едва 22% са "против". Във втората категория попадат предимно хора на 60-годишна възраст и живеещи в селата. 

Сред симпатизантите на БСП 50 на сто одобряват влизането на комунизма в учебниците по история, а 35% са против. Въпреки че политическите послания от лидерката на БСП Корнелия Нинова и цялата парламентарна група на социалистите са точно обратните на отчетените от "Екзакта" обществени настроения. 

По време на конференцията на комисията по досиетата председателят й Евтим Костадинов раздаде награди на хора, помагали на комисията от създаването й през 2007 г. досега. Отличени бяха бившият вътреиен министър Цветан Цветанов - за това, че докато бе в МВР задвижи процеса на предаване на архивите на тоталитарните служби на комисията по досиетата й. Самият Цветанов похвали за свършеното заместника си по това време Веселин Вучков.

Грамоти получиха и депутатите от десницата Мартин Димитров и Петър Славов, които заедно с колегата си Методи Андреев - председател на едно от старите издания на комисия по досиетата, което бе закрито с идването на Царя на власт, направиха ключови промени в закона за досиетата. С които се разшири обхватът на проверките за агентурно минало. Отличени бяха още преподаватели, журналисти, изследователи.

Коментари

Лустрация

Методи Андреев:
"Имаше ли наистина политическа воля в онова мнозинство за лустрацията? -Не, категорично. Това, което каза президентът Стоянов, послужи за оправдание на хората, които решаваха каква да бъде законодателната програма. Много добре си спомням как Георги Панев прокара Закона за осъждане на комунизма – все едно, че бяхме в опозиция. Той ходеше от депутат на депутат, за да събере подписи за него. След това много пъти предлагаше на парламентарна група, проектът да влезе в пленарна зала. -Кой беше председател на групата? -Екатерина Михайлова. А председател на Народното събрание беше Йордан Соколов. Те решаваха законодателната програма и казваха, че проектът е много политизиран и има по-важни неща. Най-накрая законът мина, но беше един символ на... безсилието на българите да се отърсят от призрака на комунизма. ..." - http://glasove.com/categories/intervyuta/news/metodi-andreev-nie-v-sds-si-nyamame-hora-

"Политическа воля" нямаше,

защото седерастията беше, подобно на Борисовата партия, корупционна шайка.

Разликата е, че в СДС бяха основно не мутри, натрупали пари с изнудване по време на прехода, а средна номенклатура с "минало", която беше избутана напред, за да изпълнява нарежданията на Партията, но от "опозиционна" гледна точка.

Не е случайно, че сума ти седерасти си намериха мястото в Герб или в окологербавата "демократична десница".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?