„Отмъстителите: Война без край“ е деветнайстият филм от вселената на „Марвел“ – поредицата вече има повече епизоди от някои телевизионни сериали. Може би това е начинът, по който киното смята да се бори с телевизията, но тази серийност поставя един сериозен проблем.

Как зрителят, дори този, който е изгледал внимателно всички 18 филма дотук, би могъл да запомни сюжетни линии, започнали преди 10 години, прекъснали за известно време и появили се отново премиерно през 2012-а? В телевизионните сериали (стига да не пуснат целия сезон наведнъж в „Нетфликс“) на зрителя му се налага да помни по една седмица. И въпреки това, всеки нов епизод обикновено започва с кратък преглед на случилото се в предишния.

Но да му мислят тези, за които последователността е важна, защото търсят особен смисъл в истории, обединяващи скандинавски бог, железен човек, раздразнителен, позеленяващ учен и ученик, ухапан от паяк. Целият смисъл е пределно ясен от самото начало – печалба. И ако тяхната печалба помогне за нашето забавление, всички сме доволни.

Както изглежда, „Отмъстителите: Война без край“ ще направи щастливи много хора и от индустрията, и от публиката. Но може да се окаже вреден за самите супергерои, които започват да приличат на мит с изтичащ срок на годност. В момента те изглежда са на своя връх. Марвелският филм („Черната пантера“) е най-гледаният по света и у нас дотук за 2018-а, три филма на „Марвел“ вече са в Топ 10 с най-големи приходи за всички времена (а в Топ 10 за 2017 г. са пет).

Специалисти и анализатори на пазара предричат появата на „зрителска умора от комикси и супергерои“. Как отговаря на тези предупреждения „Марвел“? С още повече от същото. По подобие на марксовия призив към пролетариите, новият лозунг на „Мар(кс)вел“ е:

„Супергерои от всички страни (на марвелската вселена), обединявайте се!“.

Супергероите в „Отмъстителите: Война без край“ са почти без край – или безброй. Във всеки случай се оказа, че самите те не знаят колко са. Бенедикт Къмбърбач (който играе Доктор Стрейндж) предположи, че са между 30 и 40. Според принцеса Шури от Уаканда, са 64. А Крис Хемсуърт смята, че са 76. Със сигурност обаче са повече, отколкото във всеки друг супергериойски филм. По-лесно е да се посочи кой отсъства – например никъде във филма не се вижда Ант-мен (може и да бил там, но при неговите мравешки размери е лесно да бъде пропуснат).

Наличието на тълпа от супергерои повдига друг проблем. Най-ценното качество на супергероя е неговата изключителност. Когато всички наоколо са супергерои, те вече не са изключителни – но такъв става всеки случаен нормален човек, който се промъкне сред тях. Така масовото супергероично нашествие в попкултурата убива статута на героя и го праща сред унизителните „поддържащи роли“.

Танос (Джош Бролин) е необичайният главен злодей във филма.

Но каквото и бъдеще да предстои на жанра, „Отмъстителите: Война без край“ е сред по-добрите му образци. Да вземем например Танос (Джош Бролин), главният злодей във филма. Той е толкова различен от мнозинството комиксови злодеи, че вероятно в някои отделно взети страни зрителите ще го вземат за положителен герой. Защото каквито и злини да е причинил, колкото и хора (богове, супергерои и други създания) да се кани да избие (всъщност само половината от човечеството), той действа с най-доброто намерение да осигури на останалата половина светло бъдеще. Дори прави лични жертви в имено на целта. Не е като да не сме виждали подобни амбиции в историята на ХХ век и неговите революции.

Освен тежки драми и надвисващата особено към края на филма злокобност, „Отмъстителите: Война без край“ има и своите силни комични отклонения – произтичащи най-вече от срещата на Пазителите на Галактиката с Тор (Крис Хемсуърт), чувства, които предизвиква неговата външност у Гомора (Зоуи Салдана) и Дракс (Дейв Батиста) и конкуренцията с Питър Куил, Звездния повелител (Крис Прат).

„Отмъстителите: Война без край“ е доста забавен, силно драматичен, с големи дози екшън и чести сюжетни обрати, той може да е най-амбициозният филм от киновселената на „Марвел“, но не е най-добрият (за много хора това е „Черната пантера“, за мен – „Дедпул“). Обаче има сърце и душа, дори малко мозък. И освен това, още не сме видели финала на тази история.

Краят на филма е меко казано притеснителен. Но ако изчакате да изтекат финалните надписи, след тях има още една сцена, която ще ви обезпокои още повече. Но това не е краят, той може би ще дойде догодина по това време.

Площад Славейков