Пенсионерите на възраст между 66 и 70 г., които ползват компютър, са почти 74%. Повече от половината от над 70-годишните възрастни хора също работят с компютър. Почти толкова хора използват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.Това показват данни от проучване за отношението на пенсионерите към технологиите. То е част от международен проект за разработване на виртуален асистент за активно стареене (SAAM), който ще представлява интегрирана система от отделни модули и софтуерни приложения, изцяло съобразени с потребностите на неговите ползватели.

Изследването се провежда в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България - от Българския червен кръст и „Каритас България“, и в Словения - от Университетския институт за рехабилитация. То обхваща извадка от 498 човека около и най-вече над 60-годишна възраст.

Според данните почти половината „клиенти“ на Българския червен кръст (БЧК) у нас над 60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях използва електронна поща. Пенсионерите, обгрижвани от „Каритас България“, са значително по-назад в използването на технологиите.

Графика: Балкански институт по труда и социалната политика

Смартфоните сред възрастните хора, за които се грижат БЧК и „Каритас България“, са рядкост - те предпочитат да използват мобилни телефони от старо поколение. Сравнително слабо разпространени сред тях са интернет базираните приложения за комуникация като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.

В България всички възрастни хора около двете социални организации имат телевизор, малко повече от половината – радио. Повече от 2/3 си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.

При анкетираните пенсионери в Словения положението е сходно с това в България. В Австрия обаче картината е различна - почти всички, участвали в проучването, използват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци, които имат компютър са повече от тези, които ползват телевизор. А 77% имат смартфони и общуват чрез интернет базирани приложения. 36% на сто от пенсионерите нв Австрия имат профили във Фейсбук.

Повече от половината възрастни хора, анкетирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на „ти“ с технологиите. Дванадесет на сто се плашат от тях. Почти две трети обаче са готови да се учат, за да са в крак с времето. Цели 39% от изследваните твърдят, че усвояват новостите с лекота.

От какво страдат възрастните хора

Според данните от проучването най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от жените. Значителен е делът на страдащите от диабет. Напомняне да си измерят кръвното и нивото на захарта, както и аларма кога трябва да се пият лекарства са част от функциите, които се очаква да изпълнява т.нар. виртуален асистент, заради чието разработване е направено изследването на отношението към съвременните технологии.

"Над една трета от мъжете и 22% от жените страдат от сърдечни заболявания. По 6% от представителите на двата пола са преживели поне един инсулт. Полезно за тези потребители би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и постоянно следи основни жизнени показатели като кръвно налягане и пулс.", пише още в представянето на проучването.

Бъдещия виртуален асистент ще бъде пригоден и за хора с двигателни проблеми - например мисли се за разработване на система, чрез която да се изплаща сигнал към роднини и съседи, ако човек падне и не може да стане сам.

Ще се стимулират и социалните контакти, чиято липса води до депресивни състояния, разказват още авторите на изследването.

"Виртуалният асистент в подкрепа на активното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се разработва в рамките на европейски проект. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Крайната му цел е да удължи максимално активния и самостоятелен живот на хората над 60 години в собствените им домове, като запази доброто физическо, емоционално и умствено състояние, както и социалните контакти на своите потребители за възможно най-дълго време."

Проектът започна на 1 октомври 2017 г. и ще продължи три години. В международния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски държави. Сред тях са водещи висши училища като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет „Париж Лодрон” (Австрия), словенските изследователски организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт „Йозеф Стефан”, доказани технологични компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват също утвърдени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни хора – Българският червен кръст, „Каритас България“ и Европейската федерация на възрастните хора със седалище в Австрия.

Координатор на проекта е Балканският институт по труда и социалната политика в София, който от 2001 г. насам управлява и изпълнява множество социални проекти по различни програми на ЕС и други международни донори.